Jump to content
valiamaria

82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Recommended Posts

82. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Под стария лешник

 

1. Под стария лешник на бялата маса, събрани сме ние пред него сега.

 

И слушаме Слово, Божествено слово -бленувана радост за всяка душа.

 

2. След сладкия обед, протекъл в мълчание, ний имаме други, от другия свят. Бленуваме всички неспирно за него, пчели забръмчали при пролетен цвят.

 

3. Ний тук сме при Него и с Него отдавна. Отдавна ли беше и вчера ли бе?

 

Пак пролет е днеска и старият лешник над бялата маса навел е клоне.

 

4. И старият лешник разправя, разправя... Отдавна ли беше наистина туй?

 

Ний тука стояхме, тъй близко до Него, та всяко листенце да може да чуй.

 

5. Ний сички тук бяхме, разказват листата -чадърчета малки при летния пек. Отдавна ли беше? - Разказват, отминал

 

за свойта родина оттатък далек.

 

6. Разказват, разказват... Днес есен е вече, от стария лешник отронва се плод.

 

"Ти знаеш ли? В мене той себе си вложи, във сладката ядка за вечен живот." 1. Синът на Всемира намери земята в часа на разгромна съдба, на братската песен в душите запята.

 

7. При стария лешник ти спри се да чуеш, той тука стоеше, отдавна ли бе? Посята в земята, от сладката ядка, поникна фиданка и вече расте.

 

2. И всички, които сега Го познаха,

 

видяха се в новия път,

 

където слънцата предвечни пламтяха.

 

Синът на Всемира

 

3. Топяха се бързо навред ледовете. Земята направи завой, в ръцете си вече Той взе вековете.

 

Синът

 

1. О, колко хубав е синът, кога застане пред Бащата,

 

Бащата, Който е любов,

 

Чието слово песен е и Чийто поглед е вселена,

 

усмивката Му - слънчев зов.

 

2. Кат арфа нежна той трепти, кога Бащата го погледне.

 

Красив и вдъхновен, разцъфва неговият образ -свят пресътворен.

 

3. О, как се радва той, кога говори със Бащата! Великият Баща,

 

възлюбил своя син, и към безсмъртие повел го през творчество и красота. Зимата, 1940 г.

 

Благодаря

 

1. Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента,

 

през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа.

 

2. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка, ръка на щедростта,

 

зърна с обилен сок от слънцето налени, брилянтен дар на любовта.

 

3. Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян;

 

и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян.

 

По мистичната пътечка

 

1. На небето със усмивка август метнал е воал.

 

От горичката лещакът пълни клонки е подал.

 

2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама.

 

И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина.

 

3. Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти.

 

По пътечката нагоре към Бивака Той върви.

 

4. На полянката отдясно седнал е и пие чай. Групичката ученици слушат Словото безкрай.

 

5. Думи някакви не помниш, Помниш само, че е бил. Чак лещакът оттогава спомени е съхранил.

 

6. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама.

 

И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина.

 

На Ел-Шадай

 

1. На Ел-Шадай, когато бях, веднъж видях:

 

при изгрев слънце образ свят, в лъчи порой -то беше Той!

 

2. С цигулка, дигната в ръка за песента

 

на багри рой и на лъчи на сутринта -То беше Той!

 

3. То беше Той. При изгрев тих на Ел-Шадай.

 

И не в един, и не във два порой лъчи се Той яви.

 

4. И днеска знам, отде е Той. На Ел-Шадай, когато бях, видях Го аз -в лъчи порой, то беше Той.

 

5. Кога след туй видях Го аз при огъня,

 

едва дошъл, о, в тез очи, порой лъчи, в усмивката

 

6. и в поздрава на тоя миг лъчист към мен,

 

разбрах, че да, че в светлина и красота еТой роден!

 

Пътека

 

1. От бездна към изход, към радост и песни, пътека нагорна нагоре се вий. Скалите пробива, над пропасти стъпва, в гората изчезва и дълго се крий.

 

2. И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи.

 

3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят.

 

4. От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила.

 

1. Сред струните не съм ли струна

 

на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди?

 

2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод?

 

3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга.

 

4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот?

 

Песен

 

5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти.

 

6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×