Jump to content

4. СЛЕДВАНЕ


Recommended Posts

4. СЛЕДВАНЕ

Вергилий: Сега, вие завършихте гимназия.

Веска: Аз завърших гимназията, Първаа девическа гимназия да, завърших и понеже още в гимназията си обикнах, още от дете английски и немски език. Ама влюбих се в тия два езика и започнах с мама, започнах самичка вече да си ги работя, да си ги изучавам и в гимназията бях отличничка по езиците латински, немски, български, география, история така. Но математиката много не ме интересуваше. Просто даже ми беше непонятна, понеже нагласата на моето съзнание повече е литературно-езиково и понеже нямахме много добра учителка по математика, аз пък много си обичах учителите по литература, по езиците и по пеене. Много обичах пеенето. Значи часът по пеене беше за мене щастие. И по езиците също. В гимназията вземах участие в хора. Така завърших с много добър успех, с отличен 5 и нещо беше и веднага казвам на мама: "Аз искам да следвам германска филология". Направо се ориентирах към германска филология. Гали казваше, че е по-хубаво да следваш естествени науки, но аз, мен не ме влекат естествените науки, никак. Това направо дисекция, да режеш жаби и това, ми се виждаше страшно. А интересното беше за математиката. В VI. клас дойде една много добра математичка и тогава ми се избистри съзнанието, можеше да стана по-концентрирана, понеже при математиката се изисква голямо напрежение, започнах да разбирам математиката и тя ме изкарваше на дъската и казваше: "Величкова, как досега вие правите четворки в математика, когато вие знаете математика". Викам: "Не съм я обичала математиката". Но си останах при моите езици и на пеенето и на литературата. Една година след гимназията почивах, но Гали ме записа да уча италиански в едни курсове по италиански език, като такива много симпатични италианки - монахини от ордена на Света Франциска. Така обикнах тия сестри-италианки, понеже още първата вечер италианка ми предаваше и то дъщеря на професор по италианска литература. Тя ни зададе някакво домашно и аз го прочетох и тя попита дали майка ми е италианка. Защото в интонацията ми, в произношението проличава това. Казвам: "За пръв път говоря италиански". И така започнах да изучавам италиански с голяма любов и от тогава имам връзка с две италианки. Тя едната почина вече, монахиня. Беше органистка в черквата тука. На другата година записах германска филология. И най-интересното беше, че декан тогава беше професор

Константин Гълъбов, който завеждаше катедрата по германска филология. И аз отивам такава една скромна, а тогава той приемаше да подпише студентската книжка, когато вече ще постъпвам. "А-а, значи вие ще бъдете моя студентка?" Аз не знам даже кой е той. Той изнасяше лекциите си по един много интересен начин, познаваше Рудолф Щайнер и го цитираше. Знаеше много за Учителя, обаче не смееше да се отпусне. Впуснах се в това море на немската литература като че ли е мой собствен дом. Така се чувствах там, много добре. Гали казваше: "Ама други, които са завършили немско училище и може би те ще те изпреварят". А професорът винаги ме хвалеше когато взимах изпитите. Казваше: "Така се говори немски език!" И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др. на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско становище по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение. Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол. Той ми даде 5000 лв. и каза: "Направи си тоалети, като учителка да имаш хубави тоалети и заминаваме за Казанлък". Преди това отивам при Учителя, целувам Му ръка и Му казвам, че отивам в Казанлък, а той каза: "Там има наши братя, наши семейства, с които вие имате хубава връзка". Отиваме там.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...