6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

[valiamaria]

6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ - СОФИЯ

Веска: Минаха години и аз напуснах. Значи в 1942 г. есента получих назначение, поканиха ме тука в колежа, американския колеж в Симеоново да постъпя и аз приех тази покана, защото все пак ще бъда в София, ще бъда в американска среда, ще продължа с английски занимания, ще бъда близо д София, до нашите нали и така и напуснах Казанлък и дойдох тук. В американския колеж в Симеоново преподавах немски. При много добри условия работех там. Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле. И даже една сутрин, когато бях постъпила вече там на работа, идва съпругата на директора мисис Хлойд Бляк и ми казва: "Г-це Величкова, ние се научихме, че вие сте от обществото на г-н Дънов и това ни е много приятно". Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България. Време е ти да се изтеглиш в София". Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това. Той ми каза: "За вас по-хубава среда от нашата не бихте могли да намерите". И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11-а мъжка гимназия. Но наскоро след това инспекторът като ме видя ми каза: "Величкова, вие ще трябва да основете немската паралелка в Ловешкия американски колеж". Отивам аз тогава при Учителя и Му казвам това. Пък с моя приятелка се бяхме нагласили така: аз бях си купила вече концертно пиано. Аз ще й преподавам немски, а тя на мен пиано. Дори бяхме започнали с нея да работим много сериозно. Но интересното е, че Гали още като видя пианото, каза: "С това пиано ние ще купим къща!" Помня много добре като го каза, като че го предрече. И наистина, после аз го продадох, за да внесем пари за апартамент.

Вергилий: "Значи с това пиано ще купим къща."

Веска: Да, много интересно беше. И тъй отивам при Учителя да Му кажа, че съм получила назначение през октомври и на 1 ноември трябваше вече да заминавам за Ловеч. Като казах това на Учителя, пък никак не ми се отиваше в Ловеч. А Учителят забеляза (ама така тихо ми каза): "Рекох, вие ще атакувате Ловеч!" Сега на кого го каза, не мога да кажа. Дали на мен, дали на някого, който беше около мен? Не мога да ти кажа. "Рекох, вие ще атакувате Ловеч!"

Вергилий: Атакувате!

Веска: Да. Много интересно. Той каза още: "Ловеч е живописен град и там ще имате хубава работа". Каза, благослови ме, благодарих Му.