Jump to content
valiamaria

8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Recommended Posts

8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър. Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа. В: Ясно, да. Искам да питам друго. Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи. В: Искам друго да ви питам.Понеже в първите години нали евангелските среди са смятали, че Учителят ще бъде пастор към тях. Веска: Да. В: Спомняте ли си какво е било отношението на първите евангелски среди? Веска: Сега ще ви кажа. Някои от тях са го приели и са минали вече към обществото Му, но са били малцина. Някои от пасторите са имали с Него хубави разговори и са Го уважавали, но са си останали на протестантските амвони. Болшинството обаче е имало едно отрицателно отношение. Само си спомням, че един от евангелските поети Стоян Ватралски, който е американски възпитаник, е получил своето висше образование в Америка, той е написал една брошура за Учителя, за Бялото Братство в един положителен смисъл и в една хубава светлина, дава една картина на живота на Изгрева. С беседите, с гимнастическите упражнения на поляната и етичната страна на Словото на Учителя, на делото на Учителя, с едно хубаво положително светло отношение. Но повече от това той не е направил, дори аз поне не го зная да е стъпвал някога на Изгрева, но е ходел, но той беше много стар, аз бях ученичка когато той почина, тъй че... В: Да, аз я знам тая книжка, но не знаех, че е евангелист. Веска: Други от евангелското общество в Пловдив бяха семейството на инженер Георги Стайков и жена му Хариета Стайкова, която беше американка и които приеха Учителя, но те си посещаваха редовно и богослуженията в нашата черква. Имаха си и своите четения на беседи, общуване с Учителя. Даже са провеждали сеанси, вие знаете вече за пловдивската школа, котя се слави с ей такива цели протоколи дебели са писали на техните сеанси, понеже техния син, който Гали помни, аз помня другия им син Едуард, другия им син се казваше Венинг. Та той е бил Галювата възраст, който почива като малко момченце и знам, че техните събирания са били посещавани от него, те са били като едни сеанси, на които се е явявал духа на Венинг и им е споделял може би опитности или преживелици, или сведения им е давал за Невидимия свят, в който той се е движел.

 

В: Какво ще ми кажете, спомняте ли си за един от първите ученици, мисля че е 1919-1920 г., един от първите ученици, който заминава за Америка да работи - Величко Гръблашев? Веска: Вижте какво, за него аз зная само това, което съм чула, което съм чела по-скоро, че заминава той с Учителя. Той е в Америка и Учителят е в Америка, сега не знам дали заедно са били, дали поотделно, това не мога да ви кажа, но Учителят един ден го поканва на един излет. Минават през някаква гора, отиват на някакво езеро, на което ги чака някаква лодка, там с големи почести приемат Учителя и Го отвеждат на отвъдния бряг, където в някаква си постройка, в някакъв си салон Го очаква някакво общество, където са имали много интересни разговори, които той не предава и сега по същото почтително отношение Учителят бива изпратен, те тогава са в Ню Йорк. И на другия ден Гръблашев е решил сам да направи тази екскурзия обаче не успял да намери пътя. В: Тази случка от къде я знаете и помните? Кой ви я разказа? Веска: Сега ще ви кажа: тогава Учителят казва на Гръблашев: "За това няма никому да разказваш, освен като минат много години". И не знам подир колко години той го разказва това нещо на някои от нашите братя и сестри. Но на кои го разказва не мога да ви кажа и как е предадено, как е разказано, как се предава сега, в тази форма, която ви казах, така го зная. А неговата съпруга, сестра Мария Гръблашева, тя беше тука, в нашето общество. В: Тя как се казваше? Веска: Вижте, че не зная първото й име, но тя имала сестра, която е била ясновидка. Това съм го чела вече като опитности и е общувала с някакви си Логоси, някакви си. В: А други неща за Величко Гръблашев не си ли спомняте? Веска: Не, аз не зная нищо ,даже аз не съм го виждала. Зная го край неговата съпруга, познавам съпругата му. Той дали в Америка е починал или... Мен ми се струва, че в Америка е починал.

 

В: Сега някои от другите евангелски среди да са преминали в Братството в онази епоха? Веска: Знам за Стайкови положително. Пак Стоян Иванов, в Пловдив беше известни години пастор. Той е приемал Учителя, но повече от това не. Друг един пастор, когото аз лично познавам, чийто проповеди аз посещавам тук в Софийската църква това е Трифон Димитров. Така се опитваше да цитира в много редки случаи от Словото на Учителя, както казва г-н Дънов. Даже по този повод аз се трогнах и му подарих книгата "Учителят говори" и той я прие с благодарност. Но той не беше тесногръд, а човек с широки интереси.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×