Jump to content
valiamaria

25. ДВАТА ЗАКОНА ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

Recommended Posts

25. ДВАТА ЗАКОНА ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

Учителят все още беше в Мърчаево и отивам при Учителя, но в едно много хубаво душевно състояние бях тогава и трябваше да Му предам един поздрав, много хубав поздрав и при Учителя имаше две момиченца, мънички от селото. И аз така наред с тях бях заедно и говореха с Учителя, просто се почувствах в един много красив свят. Свят на веселие, на радост. Имах някакви тревоги вътрешни, обаче това нещо като че се стопи от тая огромна, мека и много силна светлина, която ме възведе в една висока, красива гама на извънземното. Дори с тези мили дечица изживяваха едно небесно веселие край своя небесен Баща, такова едно състояние. По едно време слизам по стълбите и Стоянка Илиева, миличката, аз си я обичам нея, независимо от това ме посреща с гръм и мълнии и ме напада, крещи: "Ти какво си направила, ключовете, които ти дадох аз, къде си оставила, ключовете от братските стаи". Тя ми ги даде за две вечери ключовете от братските стаи с брат ми когато дойдохме след бомбардировката в София, а аз в това време след като измих братската стая, подредих я всичко и дадох ключовете на ба-ти Ради. Казах: "Бати Ради, моля ти се предай ключа на Стоянка", понеже братската стая се намираше в нейната къщичка, бяха съседни, обаче бати Ради изглежда, че е забравил да й го даде и тя ме нападна, а аз в такива моменти съм изобщо беззащитна. Аз не знам какво става. Понеже бях в едно състояние, в което Учителят ме постави, в това време нищо не можах да кажа. Ама нищо, нито за свое оправдание, нито да изясня случая. Просто цялата градушка падна върху мене. Савка пристъпи към мене. Така нежно, някак си ме обгърна и ми каза: "Весе, ти получи нещо от Учителя толкова красиво и Черната ложа пожела да те ограби. Ти провери сега един закон". Но тя ме утеши да бъда спокойна, това беше нали? Към Стоянка обаче моите отношения си останаха абсолютно неизменни, понеже я уважавах като една от сериозните сестри, които имаха много дълбоко отношение към своите задачи като ученик. В момента може би тя не е била предупредена от лицето, на което съм предала съответните ключове и бидейки строга и изпълнителна безспорно ме порица а моята нередност в случая. В: Да, и закона е също верен, от такова състояние на съзнанието, точно това е състояние на свръхсъзнание, да се намесят други сили, да те оберат. Веска: Точно така се случи. Бях обрана психически, изпразнена като черупка. Не можех да стоя, прилоша ми. Полегнах си. Какво ли няма на земята още. Да. И в момента тя стана проводник, но ние си запазихме много красиви отношения с нея. Аз винаги, винаги съм я уважавала, почитала и тя с много хубаво отношение биваше към мене. Това беше един единствен момент, който дойде и си замина. За да изпитам може би, да проверя един закон, че на земята ние сме прицел, както на великото Божествено съзнание, което е Любов и нежност и благост към нас. Прицел и на нашите врагове, които всеки момент дебнат да ни ограбят, да ни отнемат това, което сме получили от нашите покровители, които ни обичат безкрайно много и винаги. Така в този ден два закона: на Небето и земята успях да проверя. Това не на всеки може да се случи. Те са ми ги показали.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×