Jump to content

26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕННАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ


Recommended Posts

26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕНАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

В: Какво ще ми разкажете за сестрата на Учителя, баба Мария?

Веска: Сестрата на Учителя, която всъщност Го е отгледала след като неговата майка си е заминала за Невидимия свят.

В: Тя по-рано ли си е заминала?

Веска: Майката на Учителя си заминала, когато Учителят е бил четири годишен.

В: Така ли?

Веска: Това не знаете ли вие? И баба Мария Го отглежда. Тя е по-голямата му сестра. Тя Го отглежда. Даже има един интересен случай, тя разказва за Него, че Той бил много кротко дете, много послушно дете и никога нищо не е чупил, не е развалял. Само седне и стои, гради, прави нещо, да излезе нещо. Даже един ден когато дошли сватовници, тя е била така мома за женене, както се казва и тогава на времето бащите и майките са решавали въпроса за семейно създаване на своите деца. Та баба Мария не била доволна от жениха, който й определят. Така била много смутена, а пък в мазето на къщата имало накачени царевици, навързани царевици и Учителят така изронва и казал: "Како, както се рони царевицата, така ще се изрони и твоят годеж". Той е бил малко, сега колко годишен е бил? Все пак някъде над 10 години трябва да е било, нали, когато е казал това нещо. И действително годежа се развяла и казват впоследствие тя свързва своя живот с един евангелист, който е принадлежал на евангелското общество, което е било тогава организирано от Северната Американска мисия, Методистката мисия така наречена и тя си остава до края член на това методистко общество. Учителят известни години общува с хора от това общество, Той е в това общество, даже е бил много близък приятел с един от неговите проповедници, той е Петър Василев, който пък му е съученик от Свищовската гимназия с когото са си разменили портрети и даже в дома на големия син на Петър, Самуил Василев аз видях много хубав портрет на цялото семейство на Учителя с баща му, баба Мария, Учителя.

В: Сега този портрет може ли да се вземе да се преснеме?

Веска: Не, не. Той не знам къде е даже. Този почина.

В: Няма ли наследници?

Веска: Той има дъщеря, обаче не знам тези неща къде са вече. Може би баща й някъде ги е дал, щото и тяхното семейство беше обекта на преследване. Сега това е. Учителят впоследствие е бил много духовен, свирил е на цигулка и импонирал е на това евангелско общество, решават да го изпратят в Америка да следва, в Америка да получи висше образование. Тогава не са давали стипендии, а единствената услуга, която Му се прави е тази, че те Го препоръчват, така да се каже заангажирват място в едно от учебните заведения в колежа, където Той заплаща своето обучение и своя пансион с работа в самия колеж, в самия университет, като прислужва в трапезарията, мие чиниите, а това са на ден по 400 чинии. Той трябва да мие. И по този начин Той си е покривал тъй да се каже разноските по неговото обучение. От други случаи ми разказват, че Той даже ходел на гарата да посреща пътници, да поема куфарите им да ги носи, без обаче да определя цена за възнаграждение, очаквайки ако човекът чийто куфари носи се сети да му предложи нещо, да плати, ако не оставя нещата на добрата воля на този когото обслужва. Зная между другото че даже е чистил и комини при своя престой в Америка.

В: От кого си го чувала, от баба Мария?

Веска: Това съм чувала от Гали. И това е за Учителя. Той отива в Америка и вече всичките за Него, които Го познават, неговите състуденти са били възхитени от неговото поведение, от Неговата интелигентност, от

Неговата дълбочина, от начина по който се отнася към всички. Едните са считали, че може да стане голям оратор понеже говорел много хубаво. Други смятали, че ще стане голям виртуоз, понеже свирел хубаво на цигулка. Обаче разбира се Той идва в България и се заема със своето предназначение, за което е дошъл, да основе тука в България Школата в България понеже тука се намират, може би по Божествения план най-добрите условия и може би най-подходящите души, чрез които Той ще провъзгласи вече своето Учение към цялото човечество.

В: Тази баба Мария се оженва за някакъв протестантин на когото не мога да ви кажа името. А Той известно време е бил в дома на Петър Василев.

Веска: Да, Учителят е живял известно време в дома на Петър Василев. Но както разправят, Той е прекарвал времето повече в мълчание, занимавал се е и е свирел. Много разговори изобщо така не е водел, излишни разговори.

В: Вие казахте, че в този Петър имало тази снимка.

Веска: Да. Те са разменили снимки вече като абитуриенти, приключили гимназията, снимка на Учителя, те са си разменили снимки така двамата съученици.

В: Значи семейна снимка.

Веска: А, пък е имало отделно семейна снимка.

В: Две снимки. Той сега неговия наследник се казвал как? Емил Петров Василев?

Веска: Да, и той почина.

В: И не може да ни се достави тая снимка?

Веска: няма как!

В: А баба Мария кога си заминава?

Веска: Баба Мария продължава да си бъде член на Евангелското общество и си посещава д-р Лонг на ул. "Раковска" и един неделен ден отивайки на черква там пада и си счупва крака и така си заминава.

В: Вие казахте, че имате писмо от Учителя.

Веска: Което получих на моя имен ден, но той беше тогава 14.I.1943 г., което получих на ръка. Мариолчето ми го донесе на ръка вкъщи в отговор на моето писмо, което аз писах на Учителя от пансиона в Ловеч, в което го молех да даде съвет за моята колежка, която страдаше. Тя ми го донесе вкъщи София, понеже наближаваше ваканцията и аз дойдох за Коледната ваканция.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...