ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

[valiamaria]

ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни.

В: Тая същата Веска.

Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане". И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг, студ, слънце, пек, тя отива да диша в гората. И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш?" Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а. Учителят със сълзи се смял. Казал й не така, а показал как точно трябва да диша и действително така тя напълно се излекувала. Втората й опитност е, по време на събитията вече преди да преминат съветските войски Дунава, тя е в София и понеже е обезпокоена и желае да знае как са техните в Добрич, казала на Учителя: "Искам да си замина". Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна?" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава.

В: Ха...

Веска: Хиляда и една нощ, нали!

В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я?

Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо.

В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя?

Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната.

При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора". "С две думи, казва, тя ме ориентира към Учителя. Не ми проповядва много, не ми философствува много. При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната.

В: Как се казваше тя?

Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека.

В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди?

Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант. Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като Толстой, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени. Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата.