Jump to content

35. АСЕН АРНАУДОВ


Recommended Posts

35. АСЕН АРНАУДОВ

Веска: За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя. А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство. Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се преселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева. Като всички по-заможни хора подпомагат Асен, той е учил цигулка не професионално, ами просто любителски, с частни уроци и като завършил гимназия решават да го изпратят във Франция да следва фармация. И той е във Франция, в Париж, следва една година фармация и като се връща, Учителят му казва: "За вас не е фармация. За вашето здравословно състояние не е да учите фармация. Вие сте роден музикант". Той казва: "Ама как, Учителю, аз съм учил цигулка само с частни уроци". "Не, казал Учителят, вие сте един от големите музиканти на миналото. Сега си почивате." И съветва го да следва музика и го насърчава да се яви на приемен, тогава се влизаше в академията с приемни изпити. И Асен казва: "Отивам на приемен изпит, това той лично ми го е разказвал, отивам на приемен изпит, при Учителя отивам първо". А Асен имаше към Учителя отношение като към баща. И Учителят към него едно синовно топло, така напълно откровено отношение към Учителя и Учителя имаше към него отношение като към син. На него му е липсвало именно това бащино покровителство на любов нали, тази здрава бащинска грижа, която дава опора в живота. Точно това даде Учителят на Асен. И Асен Го почиташе и уважаваше, обичаше, просто като свой баща. И отива при Учителя, целува Му ръка и Учителят му дава един портокал, слага му го в джоба и Асен издържа изпита отлично. Разбира се, като завършва той влиза в Царския оркестър тогава на времето, после става симфоничен оркестър. Той си беше един от цигуларите, оркестрант. Но на Изгрева той беше този, който нотираше песните, които Учителят изпяваше на прима виста. Имало е случай както Гали, Гали и той са бивали заедно при Учителя и Учителя казва: "Очаквам някое същество, което ще ми донесе една мелодия, една песен, някакъв мотив от един висок музикален свят, който за пръв път слиза. Иди извикай Асен!" Посред нощ е, към 9, 10 часа и Гали отива в бараката, извиква Асен. Асен се облича, идва. Учителят пее, Асен веднага нотира и аранжираше нещата много хубаво. А той и импровизираше много хубаво на пиано. Като седне той импровизира и изведнъж акомпанимент на каквато и да е песен от Учителя. Но жалкото беше това, че той в хигиенично отношение не последва съветите на Учителя. Ядеше си месо, пушеше си до края на живота. Той затова имаше камъни в бъбреците. Така беше, но той почина от рак на белия дроб и то ми се струва, че нямаше навършени 60 години. Така беше. Да, това беше той. Той каза: "Аз на Учителя много дължа" и въобще след като Учителят си замина Асен много често е казвал, сам си отиваше на мястото на Учителя, нали така да се поклони, да си сподели някой свой проблем. Той имаше много проблеми в живота си. Това за него мога да ви кажа, но той остави така едни големи следи в музикалния живот на братството. Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист. Сега какво може човек да иска от един артист. И той всичко си разправяше на Учителя. В това отношение те си приличаха, вървяха по един и същи път с Неделчо Попов и с Методи Константинов. Тримата ходеха при Учителя и ще му разкажат всичко. Ама всичките си преживелици така от най-астрален характер. Учителят само ги изслушва, защото Той изслушва всеки. Това е пътя, по който те минават сега. И им казва: "Знаете ли, че вие като си отидете Аз трябва много да се чистя след вас?" Ха, ха, ха. Това е било с тях.

В: Той сега Учителят е пеел, а Асен записва от прима виста.

Веска: Съществото Му донася мелодията и Асен на прима виста слушане веднага записва.

В: Веднага нотира.

Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него.

Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери. Аз даже отначало имах към него така едно неприятно отношение, неприязнено. Казвам, този пък защо се носи така, гдето е с черни дрехи все. Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости. Там се събирахме всичките музиканти. Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен. И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят. Учителят го слушах концентрирано и си отивах. Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми направи впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми. И сънувах сън, че съм седнала така на един роял да свиря и гледам, че във въздуха някакъв образ започна да се сгъстява. Виждам образа на Учителя, обаче с две големи, сини очи, в които просто потънах като в езера и така се събудих. Много беше интересно, както и да е. Един път друг пак ме беше поканил у Иринка Кисьова, и там вече той свиреше на цигулка. Свирехме, пяхме всичко, когато ни изпращаха, той пак така ме гледаше вторачено, много концентрирано, нещо си спомняше сигурно. И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва?" Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някак си аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя. Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре. Нямам никакви намерения и толкова. А бяхме с моя приятелка. Тя каза: "Учителю, кажете нещо за Весето!" А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си?" Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота?" Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете?" Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя. И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова". Обаче беше интересно това. Това може би не ви е интересно?

В: Да, да, интересно, аз слушам.

Веска: Но беше интересното това, че сънувам една вечер, че с Асен се разхождаме по шосето и в това време виждам, че към неговата къща се отправя едно момиче, една девойка с хубави руси коси, много нежна фигура и казвам: "Асене, ето твоята съпруга, отивай с нея".

В: Това го сънуваш?

Веска: Да, и му казвам. Това беше. Събуждам се. И минават 2-3 дни, срещам Методи Константинов, неговият приятел и той ми казва: "Весе, знаеш ли, че Асен ще се сгодява за едно момиче от Бургас, много богато, баща й предприемач и Асен ще има там всичките добри условия така да се нареди в живота си". Казвам: "Да, много добре". И аз му казвам: "Аз сънувах това е така". "Тя е точно така, както ти си я сънувала, руса, много фина фигурка и се казва Надя." Това беше. Мина доста време, не бях срещала много отдавна Асен. И може би една година и нещо мина, срещам го един ден на Изгрева и той ми казва.

В: След заминаването на Учителя?

Веска: Това е след заминаването на Учителя, вече 1949 г. беше. Аз съм на Изгрева, но тогава още продължаваха беседите за сряда. Помня, че за сряда бях останала на Изгрева и като завърши беседата, аз се прибирам, бях спала у Милка Аламанчева и вече отивам към полянката и срещам Асен и казва: "Весе, ти си първата, на която ще кажа, днеска ми се роди дъщеря". Викам: "О, тя е скорпион. Това беше ноември месец. - Значи тя е скорпион, хайде да бъде музикална като тебе. Честита ти дъщеря". "Отивам, казва, да купя мляко!" Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа?" Казвам: "Асене, 12 ч.", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие. Зад катафалката, на файтон майката на Асен цялата в траур обвита. Това беше. Събуждам се сутринта, а понеже с Гали бяхме в една стая, спалнята ни беше заедно, той ми казва: "Знаеш ли, че на Асен съпругата е починала? Тя е изложена на черквата "Свети Седмочисленици". И аз понеже този ден трябваше да отивам в града да купувам олио с купони, просто реших да мина покрай черквата, щото ако отида на погребението ще направи лошо впечатление. Тогава аз ще отида да се помоля, докато няма никой и Гали ми каза: "Тя е изложена, те са я занесли в преддверието на черквата, там е". Действително аз като отидох в София, срещам в това време в градската градина Ангел, неговия приятел, който ми каза: "Весе, знаеш ли, че съпругата на Асен почина?" И аз викам: "Да, Гали ми каза". И той ми каза: "Знаеш ли къде е?" Тя е в черквата "Свети Седмочисленици". "Аз така не съм подходяща много". Но каза: "Иди, тя е сама, там никой няма". И аз отидох. Ковчегът още не беше подреден, тя една млада, хубава като восъчна кукла. Така много ми домиля за нея.

В: Тя от какво почива?

Веска: Бъбреци. И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде?" "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията. Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница. И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека. И Асен, минават месеци, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец. Казва: "Знаеш ли, че на 12 ноември е рождения ден на Косито?" Дъщеря му я кръстиха Констанс, а те й казваха Коси галено. И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито. "Добре, ще дойда." Те живееха тогава в града, там близо до ул. "Фритьоф Нансен", една пресечка. И отидох, занесох така едни топлинки за детенце, нещо детски дрешки купих, занесох ги. Сестра му обаче ми каза: "Весе, аз съм много претрупана понеже и мама и Асен са тука". Мъжът й следваше архитектура, те живееха под наем там. Казвам: "Добре, ще идвам понякога да ти помагам". Аз когато обичам едни хора, просто си помагам на приятели, обаче нищо не влагам. Нито искам да ми благодарят, нито чакам някакви от тях, някакво специално държане. Аз бях такава, и съм си такава и сега. И не мина много време, бях един ден така и Стамата каза: "Знаеш ли, че мама е много зле". Тя имаше някакви сърдечни кризи. "Много, вика, лоша сърдечна криза". Викам: "Добре, ще остана при вас тогава". Десет дни останах при тях да им услужвам и тогава дойде на Асен брат му от Сливен, понеже аз помагах на Стамата, ту детето гледах, каквото можех да направя правех за нея нали и брат му каза: "Е-е, Асене, значи на земята ангелите още не са се свършили, все има още ангели на земята. Ето как госпожицата ви помага добре". И тогава на Изгрева се разнесоха слухове за мене и за Асен, че може би така и така. В това време пък понеже знаеха другите, че жена му си е починала, почнаха да го атакуват. В нашето братство момичетата се предлагат безотказно. Аз казвам: "Асене, свободен си, иди си, аз нямам никакви намерения". "Май че ти не ме обичаш?" Викам: "Както искаш така го разбери." Изобщо не държах на това. Казвам: "Учителят вижда всичко, небето вижда всичко. Повече на мене не ми трябва преценка, така че обичам свободата. Не обичам да се връзвам. Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина.

В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката?

Веска: Не, той как да ви кажа "нито в Школата беше редовен". Асен имаше много дълбоко отношение към Учителя като към баща. Защото Учителят му даде цялата тази Любов, която бащата дава и това го хранеше. Асен, дори не знам дали има записани някакви мемоари. Нищо специално не ми е разказвал. Освен това, когато се явил на изпита как Учителят му е дал портокала, как му казал, че фармацията не е за него, че той е роден за музика и той е музикант.

В: Значи така за Асен Арнаудов. А казвате, че той си пушел и си пиел, не беше вегетарианец.

Веска: Не, не беше. Вървеше по пътя на най-обикновен артист, който си взима от живота само наслади.

В: А аз съм го виждал на много снимки на Изгрева.

Веска: Да-а.

В: Той тогава също ли си беше същия?

Веска: Ама същия, цял живот Асен си остана същия. Срещала съм го на пътя с цигарата в устата, пуши и разговаряме.

В: Ха, ха, добре.

Веска: Какво да правиш? Път, житейски път. Падане и ставане.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...