37. ТЕОСОФИТЕ

[valiamaria]

37. ТЕОСОФИТЕ

Вергилий: Рудолф Щайнер на времето се е отделил от теософите.

Веска: Да, а сестра Цанка ми е разказвала, тя е чела "Тайната доктрина на Елена Блаватска", която също се е опитала, разбира се продиктувани отгоре, понеже била медиум да напише също така този генезис, именно тази инволюция, инволюционна история на човека. А Учителят казвал: "Каша". Направо й казва: "Каша". Това е което мога да кажа.

В: ДА, аз съм срещал едно изказване на Учителя по отношение на теософите. И казва: "Говорят за четвърто, пето, шесто поле. Те, казва, не са стигнали до трето поле, как ще говорят за четвърто?"

Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са абсолютно неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето. Учителят казва: "Аз ви давам това, което е най-подходящо за вас. Един човек на изтока в онези години има време да съзерцава с часове". Бащата на Рабиндранат Тагоре, който бил един голям мистик, учен, един от техните големи издигнати духове, той съзерцавал по три часа сутрин, медитирал. Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава. Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание? Европеецът е човек на динамиката. Той е човека на дейното начало, той трябва във физическото да действа, да работи, да изучава минерали, растения, животни, звезди, цялата Вселена, да я проучи с нейните закони. Той няма време за такива дълготрайни, многочасови съзерцания. Затова нашия Учител ни даваше по една формула: по 2-3 минути, пет минути за размишление, когато Той изнася своите лекции, дава по пет минути за медитация, да се концентрираме. Щото едно по-дълбоко медитиране няма да има ефект. Ще има обратен ефект върху европееца. И затова Учителя в това отношение е единственият, чиито методи във всяко отношение ние можем да следваме. Защото той е изпробвал всичко, какво отговаря на нашия натюрел ни повече, ни по-малко, ни грам повече, ни грам по-малко.

В: Сега, при българските условия между двете световни войни се разраства много теософското движение. Вие познавате ли тука много теософи? Те и в нашите среди са били.

Веска: Аз ще ви кажа. Лично се запознах така за кратко време с един теософ - Никола Трифонов, който беше приятел и с брат ми Гавраил, един много честен така, един много благороден и хубав човек, едни хубави сини очи имаше, имаше огромна теософска библиотека. Четяха, някои от тях бяха вегетарианци, но повечето от тях си, всичко това, което им предлагаше източната теософия го знаеха като една теория. Не го прилагаха. Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот. На моята снаха леля й, леля Варвара Багрянова, тя беше теософка, тя беше вегетарианка, един много издържан човек така в морално отношение, но дори ми е казвала: "Знам още колко прераждания ще трябва да идвам на земята и как не ми се ще да се прераждам вече. Отново да почвам пак да боледувам, тези болести детските, да ходя да уча". Тя беше учителка по литература и беше завършила колежа, Роберт колеж в Цариград. Знам, че теософията не им даде някаква опора, някаква сила да се справят със своите проблеми като личности, като индивидуалности. Знам, че сестрата на ръководителя на теософското общество Софрони Ников, тя идваше горе на беседи при Учителя. Беше една от много добрите посетителки на беседите Му. Сестра рождена на Софрони Ников. Но нито един от тях не дойде при Учителя понеже те се считаха за много големи капацитети завладели вече едва ли не някакви си логоси в космоса. А Учителя казваше как да се храним, как да дъвчем, как да дишаме, как да ходим по екскурзии. Това беше нещо много елементарно, детско, наивно в техните очи за изостанали в развитието си души, които трябва сега да се учат на такива елементарни неща. Затова те със своето големство пропуснаха да пият от най-чистия извор на Словото. Аз познавам Николай Райнов, зная го като професор по история на изкуствата в художествената академия, където изявяваше огромни знания, голяма ерудиция. Неговите лекции по история на изкуството съм посещавала с интерес. Тогава академията нямаше още прожекционен апарат. Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите. Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство. Той изковава, но изковава от корена на българския език оригинални, красиви думи, които прилягат напълно към гамата на българския език. И Неделчо Попов го завежда в Мърчаево Когато Николай Райнов се спуска да прегърне Учителят, последния застава на дистанция. Бил е пиян? Той взема голямо участие в оргиите на астралните духове. Първата му съпруга Дияна беше леля на моя съученичка. На Диана той посвещава първите си богомилски легенди. Да. И с нея той обикаля цяла България, изнася сказки на теософски теми и една година, струва ми се 1929 г. е било през есента, той изнася сказки из България и отиват в Ямбол и там изнасят сказка някаква пак на теософска тема, но вечерта се събират на гуляй на клано теле. Жена му получава на другия ден синя пъпка и за няколко дни почива. Първата му жена. От първата си жена има двама сина. Богомил и Боян. Боян се кръщава на Боян-магът, който е всъщност идеологът на богомилското учение, а Богомил, вече на поп Богомил, който е разпространителя на учението. Той има големи познания и ако четете неговите литературни творения "Видения из древна България", книгата "Царете", той описва нашата българска древност подробно, като че ли той е съвременник на тези събития.

В: Искам да ви питам за срещата, за онова, което ви е казал Неделчо Попов?

Веска: Е, това е. Повече няма.

В: Е, как е завършила тази среща?

Веска: Това Неделчо Попов само ми каза. Може би са разговаряли, но аз пък не зададох и въпрос на Неделчо, но знам, че така е било. Но Николай Райнов все пак е имал отношение към Учителя, но е имал да плаща още много данък на други светове.