39. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 Г.

[valiamaria]

39. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 Г.

В: Какво знаете за побоя срещу Учителя през 1936 г.

Веска: За Учителя да ви кажа интересното. Когато Учителят получи побой от този младеж, получи пареза. Независимо от парезата Той продължаваше да изнася беседи.

В: Какво знаете вие изобщо за целия случай?

Веска: Ще ви кажа.

В: От начало до края.

Веска: От начало до края каквото е разказано от Гали. Че един ден, както Учителят е в салона, а там е бил брат Йванчо Кавалджиев, който беше цигулар. Там е бил в салона той само. Пристигат двама младежи, единия от тях пита: "Кой е Петър Дънов?" А Учителят в това време е в салона. Учителят казва: "Аз съм този". И Му зашлевява една силна плесница и му нанася удари с юмруци. В това време брат Кавалджиев изчезва от салона, избягва. Спомням си, Учителят получава пареза, както е писано от брат ми. Тогава помня, когато се научават, сестра Елена Андреева казва: "Много грозно постъпихме, как не можахме да бъдем покрай Учителя в това време? Как изпуснахме този момент?" Безспорно, всички бяха потресени от този случай, но въпреки това Учителят остана верен на Бога и си продължи работата с класовете и продължава да чете лекциите си. Учителят продължи въпреки тежкия си говор, който получи от тая пареза.

В: Говора Му се намали.

Веска: Говора се утежни.

В: Утежни.

Веска: Да. Замедли се някак говора Му, но все пак говореше и си спомням един хубав неделен ден, когато след беседа ние с моята приятелка Райна Калпакчиева се разхождахме така пред салона, Райна Найденова вече по съпруг, Учителят излезе насреща: "Рекох, нали и вие ще дойдете на Рила?" А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят. Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова не будни съзнания. И това беше голямата ни радост разбира се. Запяхме "Светъл лъч отгоре слиза!" След това се започна пак работата. След това знам, че минава известно време, не знам колко време, когато се прибираме вече от Рила, пристига младежа и Учителят с него разговарял ми се струва цял час, знам че дълго време разговарял с него. Това ни каза Савка.

В: И какво е искал младежа? Да си търси прошка?

Веска: Вероятно.