12. Моето последно писмо от 12.VII.1961 г.

[valiamaria]

2. Моето последно писмо от 12.VII.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

„Моя мила, сладка Нима,

Вашето мило писмо ми донесе аромата на вашата благословена страна. Благодаря за всички новини от моя далечен Дарджилинг, където моите любими приятели са изживели щастливи събития, които са се случили в техния живот. Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи. Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя. Но го обичам и мога да си представя неговия сладък глас и тъмни очи и очаквам момента, когато неговите мили хора ще отидат при него и ще го целунат, мила Нима, от мое име. Вие пишете, че сте гледали филма Бен Хур, който много сте харесали. Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София. Така че вие можете да получите една идея, как изглежда София. А в бъдеще вие ще получите още такива дипляни и картини и материали. Аз силно желая да ви запозная с моята страна, което ще допълни интересни моменти към вашите географски познания. Поздравете вашите мили близки в дома и предайте моите най-добри благопожелания и поздрави на вашата сгодена братовчедка, на която аз желая много щастие в нейния нов живот, в който тя ще може да опознае много неща за това какво представлява живота в своята голяма сериозност. Защото когато човек е женен, човек е натоварен с много задачи, които му помагат да развие латентни качества и способности на своето същество, на своето сърце, на своя ум, на своя дух. Пожелавам щастие на милата Дана. С надежда, че моето писмо ще ви намери в добро здраве и щастие, целувам ви, мила Нима, ваша искрена Весела."

Последното писмо, след това вече никаква вест. Вероятно нашите власти спряха кореспонденцията. Тогава тя бе под контрол, особено тази с чужбина. Пазеха се и се страхуваха от шпионаж и чуждестранно влияние. Понеже се отнасяше за изкачване на най-високия връх на Хималаите я допуснаха. Едва ли някои от алпинистите от България тогава да са писали писма до участниците в тази експедиция. Човек стъпи на най-високия връх. Човешкият дух се устреми към висините, обиталище на Космичния Дух на Вселената.

Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев, направен през 1986 г.