Jump to content

12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Един ден пак отивам при Учителя, Който ми каза: „Рекох, ти трябва да напуснеш България. Ще отидеш в Париж при Михаила".

Аз онемях от изненада. След няколко минути се възстанових, възразявам: „Учителю, какво ще правя при Михаил? Той има Стела, неговата ревностна помощница". „Нищо от това." Учителят продължи: „Ти няма да бъдеш сама, ще бъдеш закриляна. Бъди внимателна да нямаш физически контакт с Михаил". Аз седях в пълно неведение, неразбираща какво Учителят говореше. Учителят знаеше, че аз исках да се освободя от Михаил. А Той ме праща при него?!

Учителят спокойно продължи да говори за по-далечно мое бъдеще като сега тона Му беше по-мек и шеговит: „Ти няма да бъдеш доволна, ще бъдеш ограничена, няма да можеш да свириш и пееш." Аз с любопитство попитах: „Е, тогава Учителю, какво ще правя?" Той ме погледна засмяно и с шеговит тон рече: „Ще се занимаваш рекох с естествени науки".

Нашият разговор завърши, годината бе 1944.

След като се завърнах в къщи, почнах да мисля върху думите на Учителя и да се чудя как и кой ще ме пусне да напусна България?

В това време, както се казва,"птичка не може да прелети границите". Но въпреки всички пречки, аз се опитах в продължение на много месеци да взема от милицията разрешение да напусна България. Но, всичко бе напразно. Най-после, отидох в „Балкантурист" - пътническото бюро и оставих там всички необходими документи, паспорт, препоръчителни писма от моите професори, от директора на Радио София и пр. и там ги забравих.

Беше през месец декември 1944 година, когато чувам пак моя вътрешен глас: „Иди, иди горе при Учителя".

В два часа след обед, приближавам към салона, няма жива душа. Изведнъж виждам Учителя с бързи крачки идва към мене. Приближих се, целунах Му ръката и рекох: „Какво ще правя?" Той взе с двете си ръце моята глава, наведе я леко надолу и ме целуна над челото, казвайки: „Рекох, Паневритмия". Целунах Му ръката и бързо се запътих за града. Там трябваше да срещна Весето, сестрата на Галилей Величков.

Дълбоко развълнувана аз й разказах моята среща с Учителя и че Той ме целуна по главата. Помолих я на никого да не казва за това. Тук отварям една скоба, именно: След някоя друга година завърнах се от чужбина. Срещнах се с Галилей. Както се разговаряхме, изведнъж Галилей казва: „Аз и Савка сме свидетели, когато Учителят те целуна по главата". Учудена аз го гледам и чакам неговото обяснение, което бе: „В този ден, каза Гали, аз бях в стаята на Савка. След малко време Учителят влезе в стаята. Той се разхождаше от единия до другия край на стаята, поглеждайки от време на време през прозореца. Аз и Савка се спогледахме с любопитство, кого ли Учителят очаква. Ти се зададе. Учителят бързо излезе от стаята и ние двамата бързо се залепихме на прозореца да гледаме. Както виждаш Виола, нищо не е тайно на този свят" - заключи Галилей.

В този момент Гради влезе да ме заведе на Гроба на Учителя до Японското консулство.

След заминаването на Учителя от този свят на 27 декември 1944 г. аз се отдадох напълно на моята певческа кариера. Работих денонощно, всеотдайно. Неочаквано направих такъв голям прогрес, че г-жа Прокопова настоя да се явя на конкурсния изпит в операта.

През юни 1946 година пях на „малката сцена" в присъствието на всички оперни диригенти и примадони, вторият изпит бе на оперната сцена отворена за публиката. Аз бях първа в списъка на издържалите кандидати. Назначиха ме във Варненската опера.

Обаче, след този най-голям за мен успех, само след няколко дни пристигна агентът от „Балкантурист". Часът бе три след обед.

„Г-це Йорданова, днес Руската комисия Ви даде разрешение да напуснете България. Ето Вашия паспорт и виза. Тази вечер в 6 часа, единственият влак заминава за чужбина".

Платих му, благодарих му и останах зашеметена от новината.

В този момент на паника, мама се завърна в къщи. „Мамо, какво да правя?" - плачейки казвам аз. Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай".

След кратко време, облечена в единственото ново костюмче и обувки с които се явих в операта, грабнах малкото куфарче стоящо ми две години сгушено в кюшето. То бе леко. В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари. Точно в 6 часа влакът потегли. Аз напуснах България.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...