4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

[valiamaria]

4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме. Това беше нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта. Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и половина - 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови. Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси.

С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Бахар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов.

Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен. Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни. Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-слабохарактерен и се поддаваше на тези влияния, и той, баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър му диктуваше. Тогава майка ми, която е много силен дух отиде със сила и мощ при него и му каза: "Ти няма повече да се занимаваш с Крум, ще го оставиш свободен, да се грижи за семейството си!" И брат Петър се уплаши от майка и повече той не се занимаваше никога с баща ни. Така брат Петър успя да въздейства най-вече на Светозар и чрез Светозар, а пък и Светозар, за да живее при него, трябваше да изпълнява неговата воля; един вид да скъса със семейството си, което Светозар и направи и то за дълги години.