8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ

[valiamaria]

8. МОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЪРНА ЗА ВТОРИ ЖИВОТ

Аз бях винаги във връзка с Учителя и си спомням в моята женитба, детето беше на три години, на три години и половина и изведнъж много тежко се разболя. Това е един пример, който имам с Учителя. Много тежко се разболя и започна да повръща и всъщност организма му се обезводни и загуби своите елементи и минерали. Давахме му една чашка със сладка вода, в друга солена вода, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя. Връщам се вечерта от работа и случайно една моя позната ми каза, че има един лекар на когото мога да телефонирам ида го попитам за съвет, който може да ми даде съвет как да спася детето. Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето ако се направи солена клизма на детето. Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането. Направих солената клизма и действително повръщането се спря. Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница. Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна. И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне. И така постепенно, постепенно повръщането не спираше, тоя път нищо не помагаше, нито клизма, нито нищо и мисля, че беше в четвъртък, хубав пролетен ден, мисля, че беше месец април, грееше слънце, детето лежи и аз почувствах, че то си заминава. Вече никакви нерви, никакви сили нямаше в него. Майка ми дойде и тя с нейния силен, мощен дух, каза: "Не, не, детето ще живее!" Добре, но аз като майка разбрах, вече виждах, че то си отива. Казвам: "Не, майко, детето си отива!" И в този момент отивам край него и с велика любов и с велика молба към Учителя се обръщам и казвам: "Учителю, все пак детето е още живо и Вие ако речете само реч, то може да оздравее!" Аз казах тази молба и се обърнах към Учителя, но за мене беше почти невъзможно, че детето може повече да се върне и да оживее. Но с голяма любов като майка помолих Учителя все пак в последния момент, преди заминаването на детето, докато е още живо. Той може да помогне. И стана чудо. След половин час детето почна да идва на себе си, след около един-два часа пожела да се храни и до вечерта те беше вече на крака и за слава Божия детето започна един нов живот. Това са примери, които показват, че Учителят винаги беше в състояние да помага, независимо дали е физически на този свят или не физически. Когато ученикът го повика, Той беше в състояние да спаси дори и от смъртта. Всъщност Учителят възвърна живота на детето и му даде един втори живот .Той направи тази жертва заради мен, защото аз като майка много трудно можех да понеса заминаването на детето. Не бях подготвена за такова събитие. За мен детето ми беше фаталност. През целия мой живот съм се опитвала да се допитвам до Учителя и да го питам за известни въпроси, за да мога правилно да разрешавам проблемите в живота си.