Jump to content
valiamaria

9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

Recommended Posts

9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

По отношение на моята женитба, след като разбрах, че тя се оказа много, много тежка и в действителност, аз в лицето на бащата на моят съпруг, т.е. свекъра ми Иван Жеков, аз имах среща с един много тъмен дух, който го обсебваше. Аз разбрах, че в действителност ние сме длъжни като ученици най-напред, първата ни задача е да разпознаваме духовете. Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил. През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А

 

Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице. Всъщност той беше един подчинен слуга на своя баща и то във всяко едно отношение. Този човек не можеше да има думата в своята си женитба и не можеше просто да се чува гласът му. А пък и не се чуваше. Той не взе никакво участие да защити семейството си, а камо ли да го запази от този свой отрицателен, абсолютно отрицателен баща. Въпросът за нашето семейство беше станал общоквар-тален и общосоциален. Беше известен чак до моята служба, до милицията и до кварталната организация. И всъщност ставаше просто нетърпимо, а пък аз непрекъснато исках да се освободя от тази женитба и от тези тежки условия и се допитвах до Учителя. Учителят винаги ми отговаряше: "Не още, рекох. Не още. Още трябва да търпите!" Всъщност аз трябваше да изтърпя и да платя погрешката си за моето непослушание, но и от друга страна също така трябваше да се науча да разпознавам духовете, което аз в своята голяма наивност аз не можех да върша. И още когато трябваше да се омъжа за Данаил, аз имах така много различни ситуации, в които можах да разбера, че той не е съвсем добре, този човек и че всъщност тази женитба няма да ми допринесе нищо положително. И въпреки всичко аз се поддадох. Значи първата задача на ученика е да разпознава духовете, за да не бъде излъган и второто нещо е, да не се бори никога със злото. Аз след като бях активна, никога не се поддадох на този свекър и всъщност с душата си и духът си винаги се борех за нашите права. Но в крайна сметка видях, че това е непоносимо и непоправимо положение и че моето здраве постепенно, постепенно отиваше и всъщност непрекъснато молех Учителя да ме освободи от тази ситуация. В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: "Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето". И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор. По-нататък разбира се нашето положение се затвърди и Благовест получи едно хубаво образование и аз си намерих работа и работех. А минаха доста много години и пак по моя молба към Учителя, Той ми изпрати една друга душа като съпруг, моя съвременен, сегашен съпруг Християн, който е французин и този мой брак беше всъщност пак предопределен от Учителя, за да може да имам една кротка и блага душа, един извисен дух край себе си, да мога да мина и през този път, положителен път на женитбата. Всъщност за заминаването ми във Франция с детето Данаил беше абсолютно съгласен и дори беше много щастлив и много радостен от това разрешение на въпроса. Аз не можех повече да издържа, специално моето здраве, което се влошаваше от тази непоносима обстановка на непрекъснато напрежение и на непрекъснати побоища и войни. Но Учителят и този път ми помогна и ме спаси и да бъде Името Му благословено.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×