Jump to content
valiamaria

11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

Recommended Posts

11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

 

Фрежюс, 7.8.1996 г.

 

Здравей Вергилий,

 

Много се зарадвах, че получих 5-ти том на Изгрева, подписани лично от тебе и Марийка! Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви! Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели! Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма.

 

Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето.

 

Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-вече за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел. Отидохме веднага на Бон Фен. Това са огромни терени, градини, много добре уредени и с високи огради - така че и птиче рядко прелита. Заприлича ни на "концентрационен лагер". Има пазачи, отпред паркинг и "приемна". След това следва бариера, която води навътре в имението, където ние и до днес не успяхме да припарим. Аз и не желая. Колите бяха най-малко 100 и от разни националности. Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и търси Надежда. Членовете на тази секта си имат карти, с които влизат. Чакайки дълго време, заговорих с една германка, която говореше френски. Тя ми разказваше с екстаз за "хубавите и незабравими дни, прекарани с техния учител!" Спомена ми за Паневритмия. Аз я запитах нарочно: "От кого е тази Паневритмия?" Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво. Те уважават техния си учител. Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани.

 

Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен. Чакаме на приемната и те идват. Така успяхме да видим една част от българите, които са 16. Повечето не познавам, млади, нови хора. Имаше и няколко познати - няма да спомена имената им. Беше и Марта Периклиева, която живее недалече от Бон фен. Изглежда, че тя играе някаква роля преди всичко за преводите. Отдавна знаех, че тя е с Михаил. Но тя познава и Учителя. Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил. Французите тук казвали: "Нашият Учител и Петър Дънов", а ръководителят на българската група, казвал: "Нашият Учител и Михаил". Смешно, нали? Значи, все пак българите имат съзнанието за Учителя, но правят компромиси. Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях. Казва се "молитва", която е различна от нашата и обедът свършва. Кой ял, кой не успял да яде.

 

Полека-лека нашите музиканти се опитват да променят ритъма на техните музиканти и хора. Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно!" Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят.

 

Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена?" Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България. Отговорът беше, че братството на Михаил си имали своя печатница и сами си издавали, каквото си желаят. Попитах го: "А защо не се издават беседите на Учителя, а издавате книгите на Михаил?" Отговори ми: "Издаваме и беседите на Учителя". Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен.

 

Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота.

 

А ние си тръгваме в други ден.

 

Какво е моето мнение, Вергилий! Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината. При Михаил, в Бон Фен царува Духът на Лъжата. Но тези хора са много добри и ентусиазирани и ако можем да им покажем къде е Истинският Извор, ще бъде много добре. Така те ще имат право на избор! Защото до края на този век ще има много лъжеучители. Напълно съм убедена, че някои от тях ще намерят Истината и ще напуснат Михаил. Познавам вече много французи, които чрез Михаил са намерили Истинския Учител и са напуснали тази "организация" където има карти, задължителен членски внос, където няма никаква свобода, всичко се следи и управлява. Може би това е наложителното при това посещение на българите тук, да посочат верния извор, пък всеки да прави каквото си ще. Защото хората на Михаил са навсякъде по света. Той е свършил една огромна работа и колко хубаво щеше да бъде, ако тази прекрасна работа беше за Слава на Учителя и Делото Божие! Още на приемната има неговия огромен портрет, с кражбата му на брадата, косата и белите дрехи на Учителя! Но очите му са други! Липсва Духът и това се вижда ясно.

 

Не зная дали тези българи ще изпълнят с чест мисията си да представят тук в Бон Фен Истинския Учител, а и дали ще ги чуят? Но все пак тяхното посещение е добро, заради смута, който евентуално те ще внесат с присъствието си тук, за разликата в ритъма и други неща, и някои от тези благородни хора ще си зададат въпроса. Почти всички тук са много богати хора.

 

Това е засега, ако има още нещо да пиша, след като влезем днес зад бариерата, пак ще ти пиша! Доскоро!

 

Днес, 8.08.1996 г. ще ти пиша още малко. Вчера, за първи и последен път, преминахме през "вратата на Рая". Ръководителят на българската група Благовест Жеков беше издействал специална покана с печат, подпис и ние с мъжа ми, преминахме през бариерата. Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и др. Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано. Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души. Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота. Ние си заминаваме утре.

 

Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция. Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя. Не прочетох всичко, само отпред малко.

 

Тук царува "Духът на Лъжата" и е време да се покаже на тези хора кой е истинският Учител и кой е Михаил! Иначе те са много мили и добри хора! А дали Учителят е съгласен? Ще видим. Но Той всичко ще трансформира и ще превърне злото в добро. Сърдечни поздрави.

 

Подпис: Величка

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×