15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя)

[valiamaria]

15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ"

(От завещанието на Учителя)

С удоволствие прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството. Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя. Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа. Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона. С решението на Учителя, защото наистина много се опорочиха известни неща от Словото и Делото на Учителя. Много от братята и сестрите имат нужда да бъдат на групи, в големи групи, но в такъв случай там се появяват и силните противоречия. Учителят е говорил да работим по няколко души в група, но да сме хармонични и тогава нашата работа ще има голям резултат. Наистина, много ценна е молитвата на многото хора събрани заедно разбира се, не по-малко ценна ще бъде и само на няколко души, които са действително положителни и с положителни вибрации, хармонични и с любов помежду си. Много братя и сестри обичат да се събират, за да се развличат. Има други, които обичат да се събират в общество, за да си похапнат и попийнат, защото хубави трапези се правят, има празници. Има трети, които обичат да слушат музика. Има и такива, които отиват с истинско сърце и душа да служат. Но тези, които са наистина истинските, те рядко се нуждаят от такива събирания в големи салони. Дори и по времето на Учителя едни от Неговите истински ученици са седели настрана и дори братята и сестрите от Изгрева не са ги и познавали. И те рядко са отивали при Учителя, но са поддържали вътрешен контакт с Него. Не са Го много безпокоили в Неговата дейност, но по вътрешен път са били винаги с Него. И какво ще кажете ако сте някъде в друга страна и нямате обкръжение от братя и сестри или много малко обкръжение или сте съвсем сам и трябва да престанете ли да работите? Ето, няма салони, няма събрания, няма трапези, няма четене на беседи? В такъв случай вие почвате да служите сам, четете беседата на висок глас, съществата ви слушат и влизате във Вътрешната Школа и там работите, медитирате, молите се, пеете. И тогава, дори и сам, и в присъствието на Невидимия свят вашата дейност има голямо значение.

Ние бяхме си създали такава една малка група от хармонични представители, хармонични отношения на братя и сестри, много малка група, някъде към Мусала и работихме заедно години наред. Това бяха годините, в които Бивака на Рила, на 7-те езера беше забранен, или пък всичко беше така следено, че предпочитаха, особено тези, които работят, предпочитаха да се крият. И затова една малка групичка се събрахме край Мусала и работихме отлично мога да кажа. Много хубава работа. Нямаше ръководители. Това беше група, която беше свързана с Крум Въжаров, но той идваше много рядко и не можеше да се каже, че ни е ръководил. Но когато дойдеше ние имахме много прекрасни разговори. Той ни обясняваше къде са минавали с Учителя, къде са преспивали край тези Мусаленските езера, къде Учителят е говорил, ме може да се отива и всъщност имахме такива едни много духовни разговори и велики опитности от него с Учителя. В тази малка групичка идваха Мария Митовска, идваше и Данаил Жеков и аз, Величка, понякога идваха Славка и Любомир Няголови, идвали са, минавали са и много други приятели. И Марта Периклиева и Дима Стойчева и Йоанна Стратева понякога, и Лидия, съпругата на Благи Жеков и други. Дори са идвали понякога и чужденци в тази групичка. Важното беше, че ние бяхме далеко от хижата, някъде при големите скали, под Сфинкса, пазителя на Рила. И там уединени, на една малка полянка си бяхме построили един малък лагер по 2-3 или 5 най-много палатки, бяхме си направили каменна маса със столове и общо се хранехме, сутрин, обед, вечер и прекарвахме в духовни разговори и размишления и в една приятна обстановка. Всяка сутрин много, много рано в 3-4 часа тръгвахме да се изкачим на Сфинкса, за да посрещнем слънцето. Изкачването на Сфинкса е много трудно дори и през деня, защото трябва да се изкачите по козя пътека. То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето. Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии. Връщахме се в лагера понякога късно след обед или надвечер и така оползотворявахме целия си ден по високите върхове. Посещавахме върховете Дено, Студени чал, Иречек. Много пъти сме се срещали с дивите козички и със стадата на овчарите с овцете. Гледките от тези могъщи, величествени върхове са прекрасни, към Маричината долина, към Мусала и към другите останали върхове. Вижда се и цялата долина надолу. Мога да кажа, че няма по-прекрасно нещо, сутрин рано да се изкачиш на един такъв висок връх и да посрещнеш изгрева. Това е един величествен момент. Ставаме сутрин, звездите греят на небето. Такива огромни звезди има само на Рила, блести Сириус или Вега и си спомням една сутрин се качвам нагоре и точно върху Луната, върху нейния сърп беше застанала Венера. Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за прекрасното влияние на този хубав съвпад на Венера с луната. Всъщност брат Крум Въжаров идваше рядко. И когато дойдеше, това беше празник за нас. На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче. Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа. Нямаше ръководител, пак повтарям. Тука всичко минаваше под закона на хармонията и любовта. Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или сирене. Това е един прекрасен пример, че може да се работи и без салони, защото цялата природа, това е най-великия космически салон. И особено във високата планина, посрещането на изгрева на слънцето на един висок връх, това е най-прекрасния салон. Идваше и моя син Благовест, който беше тогава малко дете, всъщност от 2-6 години винаги е идвал на тези лагери, които сме организирали край Мусала. И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя. Аз създадох една велика песен за тази местност там край Мусала и ето, ще ви прочета текста, нарича се "Гостоприемство".

ГОСТОПРИЕМСТВО

О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството.

Там, на Рила, край Мусала, Дено и Иречек

На малка полянка

край дивни върхове,

Ние дойдохме при вас, светли същества.

Палатките опънахме, огън си запалихме,

Вода донесохме от бистрия, кристален извор.

Пихме топъл чай и размишлявахме насядали край камъните.

А сутрин рано, в ранни зори потегляхме нагоре

Към Сфинкса, рилския пазач.

Виждали ли сте някога в живота си

Чудното небе на Рила в ранните зори, обсипано с безброй звезди?

Млечния път свети във простора.

Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток,

Безброй слънца, звезди.

Вървим ний сред тази красота и тишина.

Изкачваме върха, о, Господи,

И размишляваме за Тебе и Твоето Величие.

Струи от светлина се сипят

като бистър поток в ума ни

И образуват светла нишка,

Която ни свързва с Тебе, наш Баща.

Ето ние вече сме на върха,

изток цял розовей,

смълчани в тоз тържествен миг

заедно с природата и светлите разумни същества

в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей.

О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека.

О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството.

Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува. Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на чистотата. Макар че се внимава, въпреки всичко да се съберат хиляда души на такова малко място е много трудно. А освен това може да се каже, че не може да се има интимност в духовната работа, интимност на събора на Рила след като присъствува и телевизия, и камери и други. И аз съм абсолютно сигурна, че съществата не присъстват вече там. Съществата от Невидимия свят са се изтеглили, защото няма условия. При толкова много народ, то става като панаир и няма условия за тази велика духовна работа, която се вършеше преди години там когато имаше по 200-300 души или по времето на Учителя, когато са стигали понякога и до 500 души, но когато Той лично е ръководил съборните дни. Дори до там се стигнало, че започнало да се изпълняват и различни други мелодии и песни от различни други автори и композитори, дори понякога и младежи са изпълнявали джаз с китари и други и то точно на мястото на Учителя, където беше полянката Му, на малката полянка, на която се събирахме за молитва. Това вече напълно показва деградацията на това събрание, на това общество там и трябва да се вземат обезателно мерки, да се поддържа молитвения дух, за да може да има благословение от Невидимия свят тази среща на събора през месец август. Защото всъщност този събор става на слънцето, става и на Космическия център във Вселената и се решават съдбините на народите и на света и на нашата земя. Затова е много важно да се поддържа една духовна, мистична обстановка. Това, което тези хора не могат разбира се да поддържат при такова голямо посещение. Не че имаме нещо против различните композитори, тяхната музика е прекрасна, но там специално мястото е избрано от Учителя за една духовна работа и всъщност трябва да звучат Неговите мистични мелодии и Неговите песни и също така и Паневритмията, защото Той за това слезе на тази земя, да свали тази музика от много високо,от духовния център и всъщност тя надминава всички останали музики, тя ни свързва с Божествения център и чрез тази музика, която е и една молитва, може действително да се работи. И става кощунство ако се изпълняват други мелодии и песни, особено ако се изпълняват джазови и други мелодии, с което се влиза вече в нисшите вибрации на тази земя. И тогава всичко това няма нищо общо с Школата на Учителя. А има общо със светът, защото светът отвътре и отвън я е завладял. И тогава Духът на Опорочението работи.

Да се върнем към завета на Учителя: "Работете в малки, хармонични групи". Христос казва: "Където сте двама в Мое име - там съм и Аз". Където са двама в Христос, то тогава Духът Христов ги свързва, защото Той е Духът на Обединението, което свързва Невидимия с видимия земен свят. Амин.

ДОПЪЛНЕНИЯ

Към спомените на Стефка Няголова, отпечатани в "Изгревът", том VII от стр. 452-475, от дъщеря й Величка Няголова, живееща във Франция, с № 16, 17,18 от том VIII на „Изгревът".