Jump to content

5. "ДРЪЖ МУЗИКАТА"


Recommended Posts

5. "ДРЪЖ МУЗИКАТА"

На една екскурзия до Витоша участва и Данко. Всички са се разположили на бивака наречен от Учителя "Ел Шадай". Около Учителя са насядали приятелите,. Той се е облегнал с гърба си на една скала, до която винаги сядаше и което бе негово място. Приказките вървят една след друга. Едни запитват Учителя за най-безобидни неща и Той отговаря. Сериозните неща и разговори са казани и е настъпило времето за общи приказки.Тогава Учителят се обръща към тях и предлага да се направи нещо като лотария и да се отбележат на отделни листчета номерата от едно до броя на присъстващите в този ден. Речено-сторено. Билетчетата с номерата са разбъркани и сложени в една шапка и всеки минава и си взима по едно билетче. Отваря го и там е отбелязан неговия номер. Тогава всеки минава пред Учителя, подава му билетчето с номера, Учителят започва да му говори за най-важните задачи в този живот на всеки един, както и за бъдещия му живот. Идва ред на Данко.Той си подава листчето с номера и Той му казва само две думи: "Дръж музиката!" Данко вдига рамене и нищо не разбира. Учителят му повтаря още две думи: "Не я оставяй!" Данко отново вдига рамене и нищо не разбира. По това време той е директор на едно голямо предприятие, разполага с много пари и е независим. От какво ще се бои? Но така се развиват нещата и идва един момент, когато той трябва да напусне предприятието, остава без работа, парите се стопяват и изведнъж се сеща, че има и друга професия. Започва да се препитава с музика. Чак тогава разбира думите на Учителя на бивака: "Дръж музиката, не я оставяй!"

„И наистина я хванах и с нея се препитавах и живях с нея в чужбина и у дома", разказваше по-късно Данко.

Данко си припомня и още нещо много важно при този случай. Пред него е стояла да чака своя ред и една сестра, която е подала също листчето с номера на Учителя. Той го погледнал и казал: "В живота си ще разчиташ на себе си!" Тя също е останала учудена на тези думи, защото е имала мъж с добра професия и с добра заплата и той се грижел за нея и семейството си. Но след известно време мъжът й умрял, тя останала сама да се грижи за себе си. Тогава разбрала думите му. Когато е била в траур Данко я среща случайно в града и пита какво е станало и така научава тъжната вест. "А помниш ли какво ти каза Учителят?", запитва я той. "И ти ли си чул тогава, защото комуто и да разправям, всеки ми казва, че така ми се е чуло и че съм се сбъркала?" Данко потвърждава чутото. Вижда и цената на жребия. Пред него е живата съдба в кръв и плът, покрита с траурна кърпа на главата. Данко разказва и своя случай с номера на билета и че сега си търси работа като музикант и че се препитава като музикант. Разделят се като брат и сестра по съдба.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...