Jump to content

РУЖА КИСЬОВА. 1. ХЕНРИХ СПОУСТА


Recommended Posts

РУЖА КИСЬОВА

1. ХЕНРИХ СПОУСТА

Дядо ми, баща на майка ми се казваше Хенрих Споуста. Беше чех по народност. Бе роден в някакво селце до Прага. Бил е бедно момче, от бедно семейство. Веднъж отишъл за дърва в гората и си запял по пътя на глас детски песни. Чули го селяните как пее и го харесали. Изпратили го да учи в музикално училище. Така станал музикант.

След освобождението на България от турско робство по препоръка на българското правителство много чужденци идват като учители в България. Чешката колония от учители в България е била най-многобройна. Зараждането на музикалния живот в България се дължи главно на чехите-учители и преподаватели в училищата на различни инструменти. Военните оркестри също са създадени от чехи. Когато идва в България, моят дядо е бил челист и е създал квартет. Дълги години е бил военен капелмайстор в различни гарнизони в гр. Хасково, Стара Загора и София. Допринесъл е не малко за напредъка и успеха на музикалното образование в България. Той бе добре известен на всички стари музикални деятели като професор Петко Стайнов, професор Атанас Гърдев и професор Никола Атанасов. В семейството ни се разказваше един интересен случай за дядо ми, че когато е бил в Стара Загора чул духова музика, която свирела по улицата маршове. Това е бил ученическият оркестър на местната гимназия. Тогава всяка гимназия имаше духов оркестър наброяващ 20-30 човека. Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града. Дядо ми излязъл по чехли на улицата, спрял ги и казал възмутено: "Вие свирите фалшиво!" Но учителят им не бил съгласен. Тогава дядо ми посегнал с ръка и започнал подред на всеки инструмент да изсвирва оня пасаж, който е бил фалшив. Дядо ми свиреше на всички инструменти. После ги поканил да дойдат и чуят военният духов оркестър. На следващия ден ученическият оркестър е бил в гарнизона. Но дядо ми вече не е по чехли, а е с офицерска униформа и с пагон на раменете. Пред него е строен целият военен духов оркестър. Започват да свирят онзи марш, за който дядо ми по чехли е бил направил забележка. Учениците били прехласнати.

Когато бях студентка в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми. Когато бях понякога неподготвена поради немарливост, то те ми даваха за пример моят дядо и аз се засрамвах и зачервявах до ушите. Чрез техните забележки аз разбрах цената на музикалната подготовка на дядо ми.

Дядо познаваше Учителя и имаше разговори с Него. Дори беше хармонизирал "Пролетна песен" от Учителя. Дядо владееше всички инструменти, имаше абсолютен слух и не се нуждаеше от камертон. Той имаше три деца: Ирина -моята майка, Анешка, която отиде да живее в Чехия, и Юрко, който също замина за Чехия.

Дядо беше създал няколко струнни оркестри от ученици в онези градове, където бе работил като военен капелмайстор. Има няколко запазени снимки от онези времена - дядо седнал между учениците, а те държат цигулки на коленете си. В една от тези снимки децата са от 10-12 години и са на брой 18. Да се подготвят, обучат и да свирят 18 деца между 10 и 12 години означава много частни уроци, изключителен труд и благосъстояние на заможни родители, които могат да платят музикалното образование на децата си. А да се направи от тях оркестър е цяло геройство за тогава. Това е един пример как чехите посяха семената на музикалното образование в България.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...