6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936

[valiamaria]

6. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Той съвсем не беше инсцениран от двореца както го описва д-р Методи Константинов в "Изгревът", том IV, стр. 503, ред 5 отдолу. Истината е следната: Учителят е казал на Лулчев да не се слага Цанков за министър-председател. Лулчев го предава на Царя и с никого не споделя. Лулчев влизаше от задния вход на двореца без много шум, за да запази анонимността, че няма връзка с Царя, а и Царя го наричаше моят "таен съветник", която тайна продължи няколко години. В кафенето на стария представителен хотел "България" се събираха хора от различните политически групировки и известни бивши и настоящи държавни мъже.

Братът на Любомир Лулчев се казваше Андро Лулчев, бивш офицер от войната 1915-1918 г. с много ордени за храброст, невъздържан и буен мъж, председател на Македоно-одринскатото опълчение, при разни коментари в кафенето, на кого ще се даде властта, избухнал иказал: "Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков". След като Цанков не получи властта, няколко Цанковисти, пияни отиват с кола да търсят Лулчев, но попадат на Учителя. Най-близкия помощник в домашните работи на Лулчев - Йордан-шофьора записва номера на колата на побойниците, тича при Любомир Лулчев. Лулчев се свързва веднага с генерал Кирчев - директор на полицията, който изнамира побойниците, води ги при Учителя и казва на Учителя: "Да ги сложа ли в един чувал и да ги смачкам вътре?" Учителят казва да ги пусне и Кирчев ги освобождава. Учителят само казва на побойника: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости!" Това всичко го зная от Любомир Лулчев, нали съм от групата "Упанишади".

А за Андро Лулчев искам да кажа още нещо. Андро беше избран за депутат през 1942-44 г. Той беше много смел в изказванията си в парламента и тъй наречените Цанковисти не му простиха. Въпреки неприкосновеността от депутатския му имунитет като народен представител, при едно негово пътуване към Плевен, го хващат, вкарват го в някакво полицейско управление, жестоко го бият, строшават му ребра, и след това с кола го закарват някъде към Реброво и го изхвърлят в канавка още жив. Предполага се, че хората на Цанков са организаторите също и на този побой. Налага се да бъде лекуван в Искрец - Санаториума, където умира 1944 г. Драматични развръзки за лица и исторически събития.