15. СПАСЯВАНЕТО НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

[valiamaria]

15. СПАСЯВАНЕТО НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Беше през военните години 1941-1944 г. Имаше голяма криза за гориво. С часове стояхме пред склада за въглища и дърва и обикновено получавахме по-малко и то ако имахме познат търговец на склад за гориво. Положението на Изгрева беше трагично. Нямаше гориво нито за големия, нито за малкия салон, където беше и кухнята на Изгрева. Един ден Учителят вика брат Николай Дойнов, дори не го вика, защото Николай - един от отдавнашните последователи на Учителя, много често се срещаше с Учителя, с безкрайните си въпроси за това, за онова. Учителят имаше симпатии към него, тъй като Николай беше с добър характер, приятен събеседник, не опонираше, слушаше с внимание и почтително Учителя.

Учителят пита Николай, може ли да снабди Изгрева с въглища. Учителят знаеше, че Николай усилено търгуваше и имаше много познанства.

Николай изпълни блестящо задачата си, като след няколко дена, не тон или два, но цял вагон въглища беше отправен към Изгрева. Изгрева се затопли, благодарение на Николай. Чрез коя фирма или дружество стана доставката само Николай знаеше.

Николай обичаше да търгува и да печели пари. При него това беше като любим спорт. През военното време, при голям недостиг и на стоки, и храни, съществуваше понятието "черна борса". А то беше така: съумяваш да купиш известна стока на държавна цена и продаваш с голяма надценка. Примерно: един метър плат купен от държавен магазин за 140 лв., на "черна борса" се продаваше по 800, 1000 лева. Николай използваше това положение и съумя да спечели милиони. Но имаше едно страшно "но"!

А то беше, че ако при "черна борса" ти спечелиш повече от 100000 лева, законът беше: смърт за търговеца. Николай беше хванат да търгува на "черна борса" и то за много повече реализирана печалба от 100000 лева. Той бе изправен да отговаря пред съд, който съд е искал много строго наказание да му се наложи. Смъртната присъда била над главата му. Учителят научава това естествено, извиква Любомир Лулчев и му нарежда: "Заради голямата услуга през зимата за горивото, което Николай намери и спаси Изгрева от студ и мраз, да бъде освободен от страшната присъда".

Лулчев като послушен войник се втурва и то не къде да е, а при министъра на правосъдието. Иска от министъра да намери начин, някаква врата или малка промяна в наказателния закон, но Дойнов да бъде спасен. Министърът опонира и се стига до положение министъра да бъде сменен с друг. Лулчев имаше тази възможност. И Николай, както пише в спомените си преди години, че новият съдийски състав като по чудо се е държал към него едва ли не дружелюбно. Защо ли? Защото Лулчев смени цял министър и сложиха друг, за да бъде спасен Николай.

Резултата: Николай продължава хубавите си старини, вече е над 90 години и нека прочете тези мои редове, в които разказвам тази история и за която Николай знаеше, но не напълно, и да отправи благодарност към паметта на Учителя и на Неговия посланик - Любомир Лулчев!