Jump to content

8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО


Recommended Posts

8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО

Аз в Германия за две години прекъснах вегетарианството. Видя ми се мъчно да съм вегетарианец в Германия. Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим. Пратих го да купи закуски от хлебарския магазин на ул. "Витоша". Обясних му, че има два вида закуски: едните бяха по-скьпи, т.е. с масло, а другите по-евтини с мас. Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса". Ядохме хляб и сирене с чай. Този брат се намира може би между вас. В моите очи той стана смешен. Сам Христос казва: "Не осквернявай това, което влиза в устата, а това което излиза от нея". Според мен не е доказано, че Христос е бил вегетарианец. По-добре да ядеш месо, но да бъдеш добър, благочестив, честен човек, отколкото да не ядеш месо, а да имаш други, недобри прояви, например да си женкар, да си пушач. Има и такива между нас. Ако греша, поправете ме, а това, че нямаме приятелски отношения помежду си, че си завиждаме, че се поскарваме в някои случаи, че не си приказваме и минаваме един до друг без да се поздравим, това какво е? Това братски отношения ли са? Брат Кирчо Стоянов - лъвчето, ми каза за последните думи на Учителя, преди Неговото заминаване. Учителят е казал дословно: "Ако имах дванадесет ученика като Христа, бих преобразил цялата земя. Съжалявам, че не оставих един ученик в България". А около Учителя бяха тогава: Боян Боев, чудесен брат, Борис Николов - председател на Братския съвет, Георги Радев, нашия най-голям астролог, Иван Антонов, дядо Благо (Стоян Русев), сестра Паша,която стилизираше беседите на Учителя, сестра Елена Андреева, сестра Савка Керемидчиева, не мога да изброя всички, забравил съм ги, а Учителят казва, че не е оставил ни един ученик в България. Според мен ние сме само Негови последователи. Още не сме ученици.

През 1926 г. на събора в София брат Георги Стайков от Пловдив покани и доведе Стоян Ватралски, евангелски пастор и поет. Той чу една беседа на Учителя, имаше разговор с Него, присъства на Паневритмията, хареса я много и написа едно брошура за нас, озаглавена: "Кои и какви са Белите братя, дъновистите?" Мисля, че баща ми и Георги Стайков платиха за нейното отпечатване. На едно място в брошурата се пише така: "Тези хора се наричат помежду си братя и сестри. Дано никога не преживеят разочарованието, че се наричат така". Стоян Ватралски правилно ни е оценил. Като кажете на един човек брат, ти трябва да си готов да имаш отношение към него като свой рожден брат. Трябва да го обичаш, да му помагаш материално. Докажете ми, че в това отношение греша. Бих се радвал ако е така.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...