Jump to content

9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ


Recommended Posts

9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ

Както писах в 1931 г. си бях в България. Тогава заработих с татко си в Пловдив зъболекарство. Понеже работехме двама в един и същи кабинет, аз ходех по-късно на работа, към 11 часа и сутрин си свирех вкъщи. Започнах да вземам уроци по цигулка от известния пловдивски цигулар и педагог евреин Аврам Литман, който имаше първия струнен квартет в Пловдив. При него стигнах до Шаконата на Бах. Един път Елиезер Коен, наш приятел, евреин, умна глава и музикален човек, беше на гости на татко ми в Пловдив. Изсвирих му Шконата на Бах и той остана учуден от моята музикална дарба.

В 1938 г. в Пловдив се появи тежък грип. А грипът е опасна болест. Тогава го наричаха испанска болест. Заболях от тежък грип. Грипът ме удари, както се казва, в нервите. До тогава бях напълно здрав човек. Не знаех, че имам психическа нервна обремененост от майка си. Дядо ми по майчина линия е бил голям пияница. Моята майка и леля ми са боледували на младини от тежки депресии. Двете ми сестри, по-голямата и по-малката, аз съм в средата, периодически боледуваха от депресии. От депресията не се умира, но се тегли. Най-много теглят близките на болния. Заболях от много тежък грип. Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв зъболекар, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др. подобни глупости. Татко ми се видя в чудо. В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал. А депресията не е лудост, а само психическа преумора. В нея има наследствена компонента. Предава се чрез гена на фамилията. Двете ми сестри отдавна починаха. Татко ми реши да ме доведе на Изгрева, да ме постави под наблюдението на Учителя. Остави ме при Иван Антонов, който се ангажира да готви за двамата и да ме лекува по методите на Учителя. Ходехме заедно на Витоша пеш, от София до Бивака. Тогава нямаше автобуси. Изпотявахме се, преобличахме се, къпехме се, носех вода от братската чешма до салона. Не исках да играя на Паневритмия, не исках да свиря, макар че цигулката беше с мен. Иван Антонов беше много музикален човек. Обичаше особено Чайковски. Той обичаше руския народ. Когато съветските войски дойдоха в България, подарил на един офицер ръчния си часовник. Ако беше поживял по-дълго щеше да разбере какво представляват комунистите. Как ни взеха салона и целия Изгрев. Как поискаха да арестуват Учителя. Цялата кампания против Учителя беше движена от духовенството на Православната църква. Учителят привличаше към себе си истински верующите и интелигентни хора. По едно време една жена ходеше в центъра на София с надпис на главата: "Жертва на Дънов", разбира се беше платена от свещениците за това. Искаха да съдят Учителя. Нямаше в какво да Го обвинят. След 9 септември 1944 г., когато на 27 декември Учителя почина, аз бях на фронта като зъболекар. Разбрах това от едно писмо, че Той бил настанен в салона в ковчега и Славчо Печеников стоял на пост на вратата. По едно време дошли двама души цивилни агенти и показали заповед за арестуването на Петър Дънов. Славчо им казал: "Щом търсите Учителя, влезте в салона!" Те видели Учителя положен в ковчега и си отишли.

При Иван Антонов преживях 4-5 месеца. Ходех на Паневритмията да гледам как се играе, Учителят на няколко пъти минавайки покрай мен ми казваше: "Рекох, свири "Махар Бену Аба". Аз не исках да свиря, не исках да хвана цигулката. По едно време, вероятно поради преумора от лечението на Иван Антонов и безсънието, започнах да буйствам. Нападнах го един път с нож, разбира се никога не бих го набол, но той се уплаши и беше як, та ме хвана, върза ме и едвам ме отвърза за обед. Иван не можа да ме излекува.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...