Jump to content

6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА


Recommended Posts

 

6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Берлин, 7.11.98 г.

Драги Вергилий,

Преди няколко дни срещнах в редовното си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на предишното ми писмо. Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин - в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по -силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните ѝ изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам днешното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ти напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация.

И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Разпокъсването ѝ. Какво донесоха видните дипломати на Русия? - Опропастяването ѝ. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". (Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224)

Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата - е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХII.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития? - Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия? Намираме ли се и тук при поредния случай на безсмислието, оставено ни от представителите на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката? Също като излаганите от същите "учени" нелепици във връзка с българската история, като напр. причините за падането на Първото българско царство - държавата на Симеон и  Самуил, "разтърсвана от дълбоки противоречия и изтощена от многобройни войни"! По отношение на Българската държава, тези мними учени нито за миг не се замисляха, че войните и на Симеон, и на Самуил са били водени почти изключително на чужда територия, и че в техен резултат, т.е. благодарение на плячката, която българите разграбват от своите съседи, материалното благосъстояние на страната достига своя връх. Известно е също така, че и Бисмарк не е оставил на своята страна никакви държавни дългове в този смисъл, в който ние днес добре познаваме съответния terminus technicus. Кайзерът изпъжда в 1890 г. Бисмарк по съвсем други причини, а по време на Берлинския конгрес Германската империя е на върха на своето политическо и икономическо благополучие. След германската победа при Френско-пруската война, Германия налага на Франция високи репарации (!), тази военна победа бива последвана от обединението на Германия и обявяването ѝ за империя (това е Втората империя, за разлика от Първата, на Карл Велики, и Третата на Хитлер). Военната победа на Германия над Франция, както и наложените репарации върху последната обаче си имат своите последствия. И тъкмо тези последствия включват понятието дълг, което Учителят употребява при въпросния цитат. Защото след Първата световна война, Франция е тази, която ще наложи репарации на Германия. Това е една тема, която днес историците някак си са забравили, също както са забравили каква роля играят репарациите при по-нататъшния ход на събитията. Но Учителят съвсем не ги забравя. Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда! Въпросът не се решава така". (Заведоха Исуса, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. Ще ми изявиш, Русе 1926, с. 24 сл.) В пропагандата на Хитлер въпросът за репарациите и за несправедливостта имаше решаваща роля за идването му на власт. Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг. Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва пред моралния фактор - на предно място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр. И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат. Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието ѝ да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение. Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-късния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления. Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в предишното писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г. - този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г. за огромната сума от 2 800 000 марки и преустроен като резиденция и канцелария на Бисмарк. В двора на двореца е построен през Втората световна война бункерът на Хитлер, където последният се самоубива заедно с някои от най-близките си съподвижници. През същия двор преминава границата между Източен и Западен Берлин, т.е. между двете Германии, а на съседния парцел, южно от него, в 1938 г. бива изградена Канцеларията на Райха - седалището на Хитлер. Останките на самия дворец, намиращи се в граничната зона, биват взривени в 1949 г. - лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона. Самият дворец Радзивил е част от един комплекс от здания, застроен върху по-малко от един квадратен километър от двете страни на Бранденбургската порта. На север от портата е Райхстагът, а на юг са били дворецът Радзивил с канцеларията на Райха и външното министерство от двете му страни. В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се на няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДР. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои. А който е запознат с началната фаза на събитията, т.е. събитията от 1922 г. и как те се изявиха на българска почва, ще знае какво означава поляризирането на злото.

Не по-малко интересни са следващите действия от същия спектакъл. Обучени от съветската пропаганда, руските войници имаха за крайна цел в своята "отечествена война" не някоя друга цел, а Берлин с Райхстага (за страничния наблюдател би се показало твърде странно обстоятелството, че като символ на "Фашистка Германия" те бяха си избрали тъкмо Райхстага, колкото и незначителна роля да играеше той в политиката и в управлението на тоталитарната страна). В този смисъл особено пикантни за грамотния наблюдател са и въпросните следващи действия. Още едва ли не от първите дни на победата над "фашистка Германия" по цял свят се разпространяваше една фотография, публикувана в хиляди вестници, списания и книги и представляваща покрива на Райхстага с един храбър съветски войник, забиващ червения пряпорец на върха му. В продължение на много десетилетия се разказваше историята на този храбър войник - често от самия него по събрания, срещи и дори по телевизията в деня на петдесетгодишнината от победата. Последния от тези разкази и аз чух и дори си записах на видео, макар и по-късно да го изтрих. Историята на този храбър войник, така както той я разправяше, беше много трогателна - до сълзи! Разказваше той, как баба му на своята шевна машина марка Сингер му била ушила съответното знаме и как го била заклела да стигне до Берлин и да го забие на върха на Райхстага - да даде на фашистките изверги да разберат! В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му. Въз основа на този разказ, събитията се развиват малко по-различно. На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа!" Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника! След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фотографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност.

След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13 август 1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Г-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена!" Тази порта стана и център на събитията от 9 ноември 1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 г. и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а madame е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безобидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити. За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат.

А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14 април 1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции преди и след нея. Учителят на много места казва какво разбира под разумен и велик човек. В този смисъл Той посочва в беседата и имената на Наполеон и Бисмарк, които за обикновения слушател са велики хора. За Учителя обаче те не са нито разумни, нито велики. А докато те нямат разум, не могат да бъдат и свободни в своите действия. Ето и още само четири цитата по този въпрос, по който Учителят е казал твърде много:

"Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен, свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

"Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

"В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате. Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99)

"Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго определено предназначение и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 90)

И този път писмото стана дълго и ще го приключа на това място.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...