10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

[valiamaria]

10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

Всички онези, които воюваха срещу Учителя и Учението Му, както по време на Школата от 1922-1944 г., така и онези от 1900-1922 г. видяха как действа Божието Възмездие. По времето на Школата ние видяхме как Бог въздава правда и правосъдие на всички ония, които воюваха срещу Учителя по време на войните до 1922 г. Плати и народ, държава, управници, сановници, църковници и всякакви други власти. Никой не бе отминат. А ние гледахме, чудихме се, как Бог нищо не забравя и благославяхме Възмездието, защото и ние бяхме потърпевши от гоненията. Нас ни гонеха като дъновисти.

На 9 септември 1944 г. дойдоха комунистите на власт. И те започнаха да се разправят със съд и без съд със своите политически противници. Изкараха закони и чрез тях съдеха политическите си противници, богатите и всички онези, които бяха гонили и убивали комунисти. И кое бе най-учудващо? Ами това, че комунистите хванаха и съдеха и упражниха своето възмездие срещу лица, които бяха наказуеми според техния закон. Но тези лица бяха същите, които гонеха Учителя и Неговите последователи. В това число влезнаха управниците на България в разстояние на 22 години - министри, съдии, прокурори, офицерство, църковници, журналисти и още много, много други. Църквата бе ограничена, съдени бяха протестанти и католици, много попове бяха разпопени, като им режеха брадите не с ножица, а с нож, а някъде със сърпи, с който се жънеха житата на село. Възмездие от начало до край. Комунистите се явиха като бич Божий и със своят бич извършиха своето възмездие и възстановиха Божията Правда. Ние си отдъхнахме.

Но вместо да приберат Божият бич, те го стовариха срещу Братството и последователите на Учителя Дънов. На 7 декември 1957 г. бе обрана цялата литература на Учителя и унищожена. През 1958 г. започна процеса срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава.

Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28 ноември 1958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище.

Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията.

Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя. Не бяха малко и журналистите, които се бяха продали за пари или за кариера и ги сполетя същата участ. Накрая имаше политици, както по времето на Учителя, така и по комунистическо време, които воюваха срещу Учението и тях ги сполетя същата участ. Но най-важното е, че тези, които имаха власт бяха свалени от своите противници, също комунисти, бяха съдени и без да искат станаха изпълнители на Божието възмездие срещу онези, които бяха воювали срещу Учителя и Неговото дело.

Бях свидетел на много такива случаи. На един лист бях си ги записал под номера, но той изчезна по време на обиските срещу мене. А следващите поколения ще издирят тези лица, ще покажат деянията им, за да се видят от всички, за да се види от всички защо над тях се стовари възмездието. А това бе Божията Правда, която трябваше да дойде и да възстанови справедливост на земята.