Jump to content

АНГЕЛ ВЪЛКОВ. 9_01 Времето, което не бе дошло


Recommended Posts

АНГЕЛ ВЪЛКОВ

(1899-1986)

"Времето, което не бе дошло"

 

Роден съм на 14 ноември 1899 година в село Горица, Поморийско. Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград.

 

Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му.

 

Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон". И действително, аз ги заведох, отворих им вратата на стаята, в която видях Учителя вътре с още няколко души. Те влязоха, а аз се върнах. Значи, човекът, когото сме срещнали в лозята, беше същият този Дънов.

 

След като завърших училището, понеже не се намираше лесно работа, аз се прибрах на село при баща си. Там вече събранието на Бялото Братство функционираше и аз започнах да чета от беседите на Учителя. Под тяхното влияние аз станах вегетарианец и въздържател и към края на 1922 година започнах редовно да посещавам събранията. Цялото ни семейство беше включено в Братството. Големият ми брат Михал беше ръководител на събранието в село. Не беше дошло още времето за първата ми среща с Учителя. За да се срещнеш с Учителя, трябва подготовка. И точно в тези години аз започнах да чета беседите Му. Посещавах братските сбирки на село, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя. Разбира се, само при условие, че човек е решил да тръгне по този път и е решил да го извърви. Чак тогава може да се срещне с Учителя. Когато аз заведох моите съселяни при Него в хотел "Лондон", аз не бях готов още и не се срещнах. Но се срещнаха онези от моето село, които бяха готови - те разговаряха с него. Тяхното време бе дошло. А моето тепърва трябваше да дойде. Минаха години и това време дойде. И аз бях готов за него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...