Jump to content

11_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите


Recommended Posts

"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите"

Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.

Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска.

 

Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената.

Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.

 

Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска.

Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година.

През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от неговото богословско обучение в САЩ.

 

Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото.

 

Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината

1897 е свята и пророческа.

 

През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий.

През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско".

От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.

През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год.

 

От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София.

През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината".

 

През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?" Отговорът бил следният: "Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята!" Христовият Дух се вселява в Него.

 

Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.

На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.

 

Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год.

 

Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро- Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год. На 29/30 септември 1918 година са разбити войските на войнишкото въстание при Владая, целящо да срине омразната Кобургска династия и нейния представител цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците на този народ се явяват като най- големите врагове на този народ и делото на Мировия Учител. Божието възмездие не закъснява: на 3 октомври 1919 година, цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си - също представител на Кобургската династия, а България е наказана с репарации, окастрена с територии и е платила за непослушанието си със стотици хиляди убити и разруха на страната.

 

Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска" 66 - София, в дома на Петко Гумнеров. Още от 1904 година Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на малката Си стая. Първата от стенографираните беседи е от 16 март 1914 година със заглавие: "Ето човекът", поместена и издадена в серията "Сила и живот"

 

През 1922/23 година на ул."Оборище" 14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27 година, след което, следва построяването на салона на "Изгрева" 1927 год. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944 год.

През 1922 година се отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Него и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 година Той държи 7 500 беседи. Всемировият Учител се е явил и проявил от 1922 до 1944 год.

Когато Божественият Дух слиза - създава Учителя.

Когато Христовият Дух се вселява - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия.

 

Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите.

Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието.

Учителят е проявеният Святий Дух на Истината.

 

Духът на Истината е проявеното Слово. Словото слиза в човешкия дух и човешката душа. Истината е свят на Славата, т.е. на Божествената светлина. Славата създава Света на Истината!

Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта!

 

Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта!

Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта.

Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта.

Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта. Да бъде Слава - живей в Света на Истината.

Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - обхваща тези три Свята.

Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска, за синовете български от семейството Славянско. Това бе Третият Завет на Бога към човечеството.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...