Jump to content

19. ОБЩАТА КУХНЯ


Recommended Posts

19. ОБЩАТА КУХНЯ

Оскъдната храна, тежкия физически труд, задължението ни да учим ни изтощи и ние станахме на вейки и се движехме като сенки. Но не се предавахме. Идеалът ни беше висок и за този идеал ние бяхме готови кости да положим. И щяхме да ги положим след някой и друг месец за обща изненада на всички, ако не се беше намесил Учителят. Ние през това време посещавахме беседите на Учителя на ул. „Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща. След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна. Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко. Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили. Сестрите готвят, но хубаво готвят. Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде. Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и вечеря винаги имаше гости. След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване.

Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата. Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята!" Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди.

Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода. Чиста работа, хигиеничен живот. Ха отиди след това да чукаш камъни или да учиш уроци за университета. Така отъняхме, ушите ни просветнаха, научихме се като ходим, с лявата ръка да си държим панталоните до онзи момент, когато Учителят ни извика в общата кухня на „Опълченска" 66.А да намериш глава кромид лук бе голям разкош. Първо й се любувахме, след това я завиваме с хартия, че с една кърпа, след това я слагаме на пода и някой стъпи върху нея с крак и тя се смачка. След това я развием, посолим я със сол и дъвчим. Станала е от сладка по-сладка. Опитайте тази рецепта и ще си спомните за нас как с един кравай хляб и с една глава лук сме поминували трима човека на ден. Бяха чудни младежки години на изпитание и бяха първите уроци в Школата на Учителя. Аз ги разказвам като уроци на Школата, макар че за мен са между другото и спомени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...