Jump to content

Recommended Posts

57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад. Носенето на водата действува здравословно, защото човек приема магнетизма от водата.

Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат.

Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода.

Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден.

Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак.

Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.

Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения. От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина. Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...