71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

[RPX]

71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Бях ви разказала, че Учителят лично ме изпрати при Борис с поръчение да давам колкото мога, за да го съхранявам и опазвам. Ще си кажете как е възможно една млада жена да съхранява млад, левент мъж с много голяма сила. Да, той беше много силен, с висок ръст, големи ръце, с големи обувки -45 номер, целият беше като исполин. Хване нещо, което други трима души не могат да го поместят, а той го премести сам. Това му беше физическата сила. Имаше и вътрешна сила, не по-малка от външната. Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност. Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като войник да охранявам девата. Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това? Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете.

 

Имаше една сестра - Анка Динова, през 1920-1925 г., когато искаше да ожени дъщеря си Сийка за Борис. Говореше непрекъснато, че аз съм откраднала Борис от дъщеря й. Първо ме направиха крадла на чужд мъж и то на мъж висок 1.90 см. с 45 номер обувки, с ръце като вятърна мелница - дълги от по-дълги, с длани широки като лопата, а пръсти от дълги по-дълги. Тогава питах Борис имал ли е нещо с тази Сийка. Отговори ми: „Нямам нищо". Аз се вторачих в него и видях, че не ме лъже. Аз винаги познавах дали ми казва истината или ми казваше мисли на други хора и никога не съм се лъгала, това беше една моя голяма придобивка от Небето, че бях сигурна от пръв поглед как стоят нещата и тази моя дарба към него продължи до края на живота ми -50 години с него. Отивам аз при Учителя, а той ми наговорва строго това, което лично Динова му бе наговорила за мен. Аз го изслушвам и казвам, че лично съм проверила и наистина Борис, както той ми е казал, че няма нищо такова между Борис и Сийка. Учителят се усмихна и каза: „Това те казват" и продължи друго да говори. Това беше един негов метод. Предаваше чуждо мнение чрез него, за да види как ще се справя. Друг път, понеже тя минаваше за доста издигната сестра, Учителят започна да говори колко е издигната Сийка Динова. Аз седях, слушах и му казах: „Ако вие, Учителю, я сложите на един от моите изпити, не би издържала дори и пет минути". Той се усмихна и отговори; „И аз така мисля". Това беше негов метод за работа с учениците.

 

Трети път Учителят ми казва: „Идва делегация от старата Динова и още две сестри и искат аз да ви разделя с Борис. Но аз им казах: „Ако вие ги разделите, един от тях ще умре. След него ще умре и другия по скръб по него до шест месеца. Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт?" Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива. Та на тази нива бяха посети много семена от различни сортове, от различни школи, от различни епохи, но като покълнаха в Школата, та да се чудиш от къде дойде тази пъстрота, такова разнообразие, че имаше всичко онова, което растеше като цветя, като трева, като бурене, като тръне. Така че света дойде и тук в Школата, където всяка една минала школа от памти века си имаше по един представител като негов слушател пред Учителя. Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева.

 

Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам. По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след обяд беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата. Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия. Веднъж Борис отиде за вода и не се върна. Аз чаках, после отидох уж да се разходя, но да го видя какво е станало с него. Намирам го на една поляна, сложил стомните, а той легнал на пътеката и пъшка, пъшка, хем е топло, хем е изморен. Аз цялата се изплаших, че онези ще го уморят, обяснявам му, че така не бива и ще откаже на Динова, че е изморен и сами да си носят вода с такива стомни, та да видят дали може да се носят 40 литра вода наведнъж от толкова далечно място. Борис не иска да ме слуша и тръгва лека, полека и ги занесе на почивки. Занесе той стомните в бараката им, а те се нахвърлиха върху него да му благодарят,-че да го прегръщат - хиляди благодарности и благопожелания. Отивам при Учителя и му обяснявам подробно всичко. А той ми казва: „Те го канят, те го коткат, докато го окошарят". А този израз означаваше, че ще го вкарат в кокошарника при кокошките, а после ще дойде лисицата, ще си задигне петела и хич окото няма да и мине. Да, ама на мен окото ми се разигра и също не мигна и се чудя как да го спасявам. Не можех нищо да сторя, кокошарника беше отворен, бяха сложени зрънца и се подканваше петела да влезе вътре и да му хлопнат вратника и да го окошарят, за да бъде на разположение на лисицата. Стари мераци, престари. По-късно като се събрахме с Борис те се опитваха да го използват по същия начин, като момче и слуга за всичко, за да могат да влязат помежду ни и да ни разделят. Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох. Тогава всички се нахвърлиха върху мене, какво ли не викаха върху мен, какви ли не хули, клевети се отправяха върху мен. Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни. После, след време се насочиха на друг обект, а това бе Георги Радев, за когото ще разкажа по-подробно след време. За какво ви разказвам тези неща? Затова, че светът при-съствуваше в Школата, а тя беше микросвят и микрокосмос за всичко и на всички. И трябваше да се зачете правото на всеки да иска, всеки да пожелава, всеки да отстоява, всеки да се бори и всеки да има правото на опитност в Школата и с Учителя. И на всеки му идваше ред да има такава опитност. Та ние не можехме да се справим с онзи свят в себе си, който носехме от векове, та ще се справим със света около нас - това бе изключено. Та в живота ни бяха включени именно такива вътрешни изпити, за да се изпитваме, за да се види докъде бяхме стигнали. А аз до този период бях стигнала да охранявам девата.

 

Аз съм при Учителя на разговор.

 

Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда. Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда. Третото - не страда, то е неотговорно и каквото иска все иска и бара с ръцете си. То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай". Второто рече: „Да видя какво ще направи" и го пусне. Като го пусне, то иде и счупи нещо. Второто почне да плаче, а първото каже: „Видиш ли, аз нали ти казах? Друг път не повтаряй това".

 

У тебе черният дроб се възбужда. Туй показва нисшите чувства, които тръгват от него. Щом едно чувство е нисше, няма да го пущаш. Щом го пуснеш, то ще рови с зурлата си. На едно желание ние сме напълно господари, то не е по-силно от теб. Ти го виж и кажи: „Това желание не го искам". А ти кажеш: „Чакай да ти кажа" и кажеш му да си върви, но го държиш за ръката. Пъдиш го, а го държиш за ръката. Ти си като някоя майка, която праща детето си на училище, а го държи за ръката. Може да ти е мило да го пуснеш, може то да плаче, но щом искаш да се учи - ще го пуснеш.

 

Когато ти се намираш в гората, заблудила си се и дойде някой, че ти покаже пътя и те спаси, това Господ го е направил чрез него. Човек може да има едновременно до дванайсет приятели.

 

Мир, мир ти трябва на теб." „Учителю, в мен става голяма борба." „Когато става борба, то е хубаво, показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения, а когато няма живот - нищо не расте. Бързите действия нищо не свършват. Нещата се уреждат с време. Ти ще се помолиш на Бога, ще си изпълниш длъжността, ще учиш, а ще оставиш работата на Бога да я уреди. сега няма да бързаш да отговаряш. Като те срещне някой ще кажеш: „Аз сега си имам изпит, заета съм да уча, та нямам време". Теб ти трябва концентриране и вяра."