Jump to content

Recommended Posts

117. МАЛКИЯ ДОМ

През 1935 г. ние с Мария се оженихме. Отначало живяхме на Изгрева. Аз имах къща дъсчена, която си бяхме направили сами, все пак тя имаше две стаи и кухня и доста удобно живеехме там известно време. Но после ни предложиха едно място на Симеоновското шосе с двор и къщичка, ние я закупихме и там се преместихме да живеем. Упрекнаха ни, че сме избягали от Изгрева. Аз не обичах много шумни места и там където има много народ. Обичам да се усамотявам за вътрешна духовна работа. Но Школата на Учителя посещавахме редовно. В туй време дойде и една къщна помощничка. Казваше се Станка. Беше селско момиче и беше решила да не се жени. Понеже баща й настоявал да й намери жених, тя беше напуснала бащиния си дом, дошла в София и запитва Учителя къде биха могли да я приемат като член на семейство, да не бъде слугиня и да не бъде на заплата. Той я насочва: „Заведете я при Марийка!" Учителят се обръщаше към Мария с името Марийка. Той имаше много хубаво отношение към нея. Станка дойде у дома и Мария каза: „Ето това са условията, това е обстановката. Ако искаш да останеш, остани. След три дни ще ми кажеш."

Станка помисли един ден и дойде: „Съгласна съм." И досега е тук като къщна помощничка и член на семейството. Много ни упрекваха, че сме си взели слугиня. При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за вечеря. А кой ще слугува на толкова много хора? Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в кухнята и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа. А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости. Тъй седи въпроса с нашата домашна помощничка. Слугиня или робиня ли? Слуга и роб бях аз!

Много често Учителят посещаваше малкия ни дом на Симеоновското шосе. Често Учителят минаваше покрай нас, отбиваше се и от тук тръгвахме за редовните екскурзии за Бивака през Симеоново. Последните години, след като се завръщаше от Витоша Той приспиваше у нас. Веднъж като се прибираме от екскурзия, аз Мария и Учителят сме пред малката вратичка на улицата. Учителят огледа къщичката и каза: „Има вероятност след 25 години да ви вдигнат от тук, за да се строи," Мария изстена болезнено. „Ех, Учителю!" Учителят погледна и каза: „Може и да се размине." През 1972 г. шосето се разшири, почна се строежа на Зоопарк и според плана всички тукашни къщурки трябваше да бъдат разрушени. Но това някак си се размина и ние останахме. Мария си замина в този дом през 1976 г. Бяха изминали 33 години от думите на Учителя. Може и аз да изкарам в този дом. А може и други да изкарат в него.

Мария беше много привързана към Учителя, много послушна и изключително изпълнителна. Като й каже нещо Учителят не можеше никой да я отклони. Беше истински ученик на Учителя. Първото нещо е послушанието. Беше предана. И полагаше големи грижи за Него. Умееше да сготви хубаво, да се погрижи за Него, имаше едно майчинско чувство, да се грижи за другите. Тя обгръщаше Учителя с най-хубави и топли грижи. Когато Учителят позападна така и здравето нещо Му се разклати, тя моментално се грижеше за Него. Беше незаменима в грижите си. Тя беше сърце и душа. Тя знаеше как да направи всичко най-добре. Имаше добро сърце и като види, че някой страда, ще поеме грижите си за него. За Учителя умееше да се грижи така както никой друг. Аз съм бил почти на всички екскурзии с Учителя и тогава главно Мария имаше грижата за Него. Да се сготви храна, да се създаде обстановка, да бъде облечен, да не Му липсва нищо. И други сестри се опитваха да се грижат за Него, но бяха по-несръчни. Мария беше отлична домакиня, а какви изкусни гозби правеше. Жената ще я познаеш по гозбите. Вкусна ли е гозбата, значи я бива като жена и домакиня. Другото е вятър работа. После слушах, че еди коя си сестра се е грижила за Учителя. Хайде де, тя не може да Свари два картофа в едно канче с вода, а ще се грижи за Учителя. Изкуство, умение и дарба е това да можеш да се грижиш за някого. Като кажа сестра Мария - разбирай добро сърце.

Винаги е била гонена от всички. Оказа се, че е издръжлив човек. Тя в Братството заради приятелството си с мене беше гонена от сестри. Но тя издържа. Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех.

След заминаването на Учителя тя започна на всяко 27 число, всеки месец да дава вечеря на приятели в чест на деня на Учителя. Тя приготвяше хубава вечеря, поканваше поименно някои приятели и вечерята преминаваше в разговори и спомени за Учителя и всички преживяваха няколко часа с негова музика и песни. Всеки месец тя поканваше различни приятели и така от 1945 г. до 1975 г. - тридесет години тя вършеше това неотклонно без да пропусне нито един месец. Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души.

При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание!" Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие!" Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа. Обикновено когато някой от Братството си заминава не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. И тук имахме молитви за този случай. Но дойдоха свещениците и погребаха тялото й по църковен обряд. После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашият ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа след обед на 18 юли 1976 г. на 78-годишна възраст.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...