Jump to content

114. ЧАЙ С ЛИМОН


Recommended Posts

114. ЧАЙ С ЛИМОН

 

Учителят пие чай, реже големи парчета лимони, поставя парчетата лимони в чинийката. Наоколо няколко сестри гледат с апетит. Учителят пие вто-рй чай, втори лимон. Сестра Олга Славчева гледа с жадни очи резенчетата от лимоните, ядат й се, а Учителят не се сеща да й даде. Учителят не вижда Олга, като че тя не съществува, а реже големи парчета лимони и дава на Савка. Пие й се чай, а не смее да поиска. Разправя след това Олга: „Аз гледам, а пък сърцето ми се коси. На едни дава Учителят, а други не ги вижда. Значи, изпит на учениците." Учителят я пита: „Обичаш ли Савка?" Олга отговаря: „Не я обичам. Понякога я мразя." Олга разказва: „Понякога по цяла нощ ходя по Витоша, да се моля, да изчистя сърцето си. Псалми чета. Като ми олекне, като се изчистя, връщам се. Но след няколко дни пак ме нападат лошите чувства."

 

От къде идват и кой ги изпраща? Учителят й подава цял един лимон. „Ще можеш ли да го излапаш?" „Не мога, трябва да го нарежа на парченца и цяла седмица да го пия с чай." „Ето, виждаш ли, така и Духовете те режат на парченца. Затова дръж се да останеш цяла като правиш връзка с Бога." Олга кимва с глава, че е разбрала урока за лимона.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...