Jump to content

141. КОКОШАТА КЪЛКА


Recommended Posts

141. КОКОШАТА КЪЛКА

Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци.

 

Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...