105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

[RPX]

105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Минах невероятни случаи в своят път през време на Школата на Учителя, а и след това ето тридесет години същите неща продължават, но по друга наподобяваща форма. Идеха навремето при мене на гости братя и сестри, гощавах ги, аз бях добра домакиня, готвех хубаво, правех сладкиши и у дома винаги имаше нещо, с което можеше да гостя най-претенциозният и важен гост. Гощавах ги, изпращах ги и което е най-интересното, по-късно може би след един-два часа те не ме поглеждаха все едно, че минават покрай дърво и не ме поздравяваха. Трябваше аз да ги поздравявам. Поздравя ги два-три пъти, но като видя, че не ме познават аз също отминавах и все си мислех „Ето минавам покрай една сестра, която преди известно време нагостих, посрещнах я като сестра в Бога, а тя вече няколко пъти не ме поздравява, минава покрай мен като че ли съм дърво и ето и аз сега минавам покрай нея като че ли тя също е дърво - неодушевено дърво", Така водех разговор вътре в себе си с тези духовни сестри. Но ето освен, че ми бяха на гости, те ядяха от гозбите ми, бяха предоволни на масата, а пък сега бяха недоволни, че не ги поздравявам. Отиват и се оплакват на Учителя. Представяте ли си? Отивам аз при него и той ми разказва техните оплаквания от мен пред него. Разказах му всичко. Той, махвайки с ръка каза: „Поздравявай ги колкото пъти минеш покрай тех, пак ги поздравявай". Аз го послушах. Да, това беше пътят на доброто, което човек трябва да извърви. Вървяхме ли го ние непрекъснато? Не винаги. Имаше много да се учим. Значи на всичко да отговаряш с добро това бе поуката от моите гощавки на духовните сестри. Това показва колко труден път има да извървят хората на доброто. Но само то ще оправи света. Това означава - подвизавайте се в Господа. Учителят си остана докрай като жив Бог, който даде, създаде цялата картина на света, на Изгрева като се ограничи сам и даде пример на света. Велико проявление на велика Истина. За величието на Духа на Учителя, за величието на неговия път и за всичко, каквото той направи за нас го знаех почти само аз. И само отчасти Паша Тоодорова - стенографката. Другите стояха като телета, зяпаха и нищо не разбираха. Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите.

 

Един ден разговарям с Учителя, а той ми казва: „Сам ученикът трябва да разбере урока си и чак тогава ще му се даде обяснение. Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота. Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие. Веднъж бяхме седнали в малкия ни дом на една пейка двамата с Борис. Дойде един млад човек, погледна ни и каза: „Седнали сте като влюбени. Ако ви погледне някой от вън ще се учуди как така възрастни хора, а да са влюбени". Е, може би е истина, че сме влюбени. Такива борби сме минали, които никой не може да спре и отношенията между нас се зациментира-ха с чистота. Това са отношения между ученици. Това е подвизаването в Господа. А къде е Школата на Учителя и къде са приятелите? Външната школа на Учителя изчезна, а приятелите ги няма вече, те си заминаха онези от моето поколение, а тези, които останаха не се подвизават като приятели, защото не се подвизават в Господа. Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите. Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта?" „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата?" После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това?" Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога.

 

В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите. Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна чистота. Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина. По някой път ти си около Учителя, а нещо в теб те човърка със съмнението: „Той не ми обръща внимание", Тогава отиваш в някое кюше, за да плачеш и ридаеш, защото не си си научил урока. Учителят беше винаги внимателен с тези, които не можеха да учат и които не можеха да издържат изпитите си в Школата. Ако си издържеха изпита пред Учителя лицето му се променяше и ученикът непосредствено след това трябваше да разрешава друга задача и тя му се даваше. А онези, с които Учителят беше внимателен те после се хвалеха с вниманието, което Учителят им бе оказал и че това внимание е било не знам си колко голямо. Че вниманието му е голямо благословение - това е вярно, но вниманието още не разрешава въпроса за задачата на ученика. Сам човек трябва да разрешава уроците си. Веднъж отивам при него и ми казва: „Ако мислиш, че хората ще те разберат много се лъжеш. Само Бог ще те разбере".

 

В първите години имаше една сестра Маркова, която беше дала салона си, в който държеше курсове по френски език на ул. „Цар Шишман". След като свърши беседата вечерта ние се наредим така, че като мине Учителя покрай нас, да ни кимне с глава. Нареждахме се в шпалир. А като ни кимваше и се усмихваше на нас ни се пълнеха душите с радост. Така една вечер той поздрави другите, а мен изобщо не ме погледна. Отидох си аз у дома и плаках цяла нощ, не знам какво нарушение съм направила. Отивам сутринта при него, а той се смее. Аз не можах вечерта да се сетя, че това е изпит за мене. Той каза: „Марийке, сега тук има възвишени същества и само ако им разреша са готови веднага да ти помогнат". Той ме изгледа, а аз мълча и чакам. Той ме остави сама да трансформирам съзнанието си и сама да се справя. И полека-лека се справях. То бяха първите ми изпити, докато се ориентирам като ученик. Сега ми е смешно за този първи изпит, но тогава беше голяма трагедия за мен. Смятах, че с мене е свършено един път завинаги. Учителят да върви през шпалира, на всеки се усмихне, а мен ме подмине, като че ли ме няма. А мен ме има, аз съм се изтъпанчила и съм се облякла с подходящ градски тоалет и съм госпожица и половина. А той ме подминава все едно, че ме няма. Как да ме няма, когато ме има. Та няма ли след това да отидете вкъщи и плачете до сутринта? Ще плачете. Е, сега се усмихвам, но тогава не ми беше до смях. Та ето моят съвет към вас, младите, които идвате след нас. Вие не сварихте Учителя на земята, но имате Словото му, което е глава на Истината, а пък глава на Истината е Божествения Дух, а пък глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога. Затова вие ще се стремите да добиете вътрешната мистична връзка с Учителя чрез Словото му и тази връзка да си я пазите и да не я показвате никому и да не разказвате никому. Тя да бъде вътре у вас като свързващо звено между вас и Учителя, а като направите тази връзка ще се свържете и с Бога.

 

Един случай. Имаше един брат, казваше се Кольо Драгнев и беше изпаднал в едно дисхармонично състояние, което е траело доста време. Правел е опити, но не могъл да се справи с него. Накрая нещо в него насила го накарало да отиде при Учителя за помощ. По това време Учителят излезнал от горницата и слезал по стълбите. Пристъпил към него и го попитал: „Брат, какво става с вас?" Той отговорил, че му е много тежко и че усещал, че има нещо в него, което го мъчи и което го разпъва. Учителят го изгледал и казал: „Брат, това е резултат от твоята карма. Тя сега се разплита и като се разплита енергията, която се освобождава, тя те разпъва от вътре. Затова се моли Бог да разплете вътрешните връзки, които си направил с другите. Само той ще ти ги развърже. Нали има такъв псалм? Намери го, научи го и го изказвай всяка вечер." След това Учителят тръгнал към салона и след него се тътрил брат Кольо. Учителят стигнал до черната дъска и там имало някакъв чертеж от предишната лекция. Учителят взел пергела и започнал да измерва с него чертежа, а след това взел и начертал една окръжност. Посочил му центъра и му казал: „Това е първопричината на нещата, а кръга това е пътят, който си направил. Ето вземи пергела и направи също една окръжност". Той взел пергела и очертал една окръжност на дъската. Тутакси цялата тежест, който е била в него изведнъж изчезва и в същата минута той усеща необикновена лекота и една безпределност на цялото си същество. Учителят поема пергела и казва: „Ето виждаш ли, ти се докосна с пергела до точката, където е първопричината и начерта този кръг, а това е твоят житейски път досега. Единственото ти разрешение е в първообраза и първопричината на нещата. Стреми се, моли се да се докоснеш до нея, там е разрешението на твоят кармичен проблем". През това време сълзи бликат по лицето на Кольо Драгнев, душата му се рее в простора, защото се е докоснала до Божествената душа, която обитаваше в Учителя.

 

Ето това е един обикновен пример, но и накрая на земята да отидете, и на друга планета да отидете без Учителя сте загубен, но с Учителя ще минете всичко благополучно. Без Словото на Учителя, без Духа на Словото му вие сте загубени. Но с него ще се възкресите и ще оживеете отново. Така другият живот отново ще искаш да следваш Школата на Учителя и ще бъдеш благодарен на това. А кой каквото говори не се спирай, а продължавай да вървиш напред, защото онзи, който има вътрешната връзка с Учителя, той си има ръководството на Учителя и ръководството от Духа на Словото му. Това е най-важното за пътя на ученика - да се добере до ръководството на Духа от Словото на Учителя.

 

Аз съм пред Учителя на разговор.

 

„Всякога трябва да си определяш отношенията на някого към тебе дали са физически, дали са духовни или са Божествени отношения. Ако са физически може да разчиташ на тях само двадесет и пет процента. При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш.

 

На духовните отношения може да разчиташ четиридесет и пет процента, там духовният кредит е по-голям. Някой може да ти направи услуга без да му заплатиш в момента като той разчита на бъдещето да му се реваншираш в подходящ и труден за него момент.

 

В Божествените отношения може да разчиташ напълно. Онзи, който ти прави услуга той я прави без да мисли за някаква отплата. Той върши Волята Божия доброволно и чрез саможертва."