Jump to content

13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)


Recommended Posts

13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

 

Спомените на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г. А читателите на тези два тома лично ще си я проверят. Имат достатъчно време. Що години са - все са техни.

 

Те са записвани в по-голямата си част чрез магнетофонни записи от 1969 до 1976 г. и незначителна част от 1976 г. до 1983 г. При всяка една среща с Борис Николов бяха засягани най-различни въпроси по времето на Школата. Водех бележки, които впоследствие систематизирах редовно. Целият този материал, който се помества във втория и третия том бе предварително одобрен от Борис Николов. Той ми бе дал свобода да включа и подредя материала му така, както намеря за добре. Смятам, че този изключителен материал ще задоволи всички, защото за да се събере и запази през годините бе трудно и непосилно. Противодействия се явяваха от всички страни. И то най-вече от онези, които бяха целували ръка на Учителя. Беше жестоко да се наблюдават хора, които се числяха към хората на Бялото Братство, а воюваха с всички непозволени средства срещу човекът, който бе изпратен да свърши една работа, за да бъде Школата на Бялото Братство исторически документирана.

 

С Борис Николов се познавам от 1969 г. Реших да го посетя сам в домът му и му се представих. Запита ме: „Кой си ти и кой те изпраща при мене?" Отговорих: „Аз съм твоя приемник, определен съм за такъв и Учителят ме изпраща при теб, за да завършим една работа за Школата." „Каква е тази работа?" „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм! Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не?"

 

Разсмяхме се. Бяхме трима. Мария Тодорова, Борис Николов и моя милост. Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден. Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и урагани. Те помитат и отвяват всичко. Опитаха се и мен да пометат. Но аз устоях. И си свърших моята работа. А с това свърших и тяхната работа, която беше работа за Школата на Бялото Братство.

 

Да се работи с Борис Николов не беше лесно. По-скоро беше невъзможно. Най-трудно бе да го накарам да говори. Не искаше да се връща назад. Но когато разбра, че аз работих и с други ученици от Школата и записвам техните опитности, то тогава той се амбицира. По-скоро се ядоса, че онези ще бъдат исторически освидетелствувани, а той ще остане в забрава. Накрая склони. Работихме дълги години. Накрая, когато се разделяхме призна: „Това, което ти свърши, никой не можеше да го свърши. Ние оставаме зад тебе!"

 

Да се подготвят тези два тома изискваше много време, усилия и преодоляване на много пречки и противодействия. Материалът е даден без литературна обработка и изглаждане на дадени езикови изрази, които днес се смятат, че са неправилни. Обикновено ми казваха: „Така не се говори, така не се пише, а трябва да се каже еди как си." Но онзи, който работеше и даваше материалът бе говорил именно така. Онзи, който работеше чрез мене и трябваше да свърши тази работа настояваше да се предаде материала именно така. А онези литераторите, граматиците и академиците ги нямаше по това време.

 

Те не се интересуваха от това. Обикновено се повтаряше един и същ израз: „Това не е важно, онова не е важно. Важно е Учението и Словото". А когато трябваше да защитят Словото и Учението те извършиха най-голямото предателство към Словото на Учителя. Окрадоха и разпръснаха непечатаните беседи на Учителя. А това бяха представители на мозайкаджийската бригада и всички до един без изключение от нея извършиха преднамерено тази кражба. Днешното поколение трябва да знае това и да търси материалите. А тяхната цел беше точно такава - да остане мсичко в забрава. А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна. Тя е следната. Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя. Те се явяваха сега не да свършат някаква работа, а да попречат на онзи, който вършеше нещата по един строг план начертан от преди тридесет години. Те воюваха срещу идеята за историята на Школата. Не им изнасяше да се знаят нещата и искаха следващото поколение да остане в неведение. До сега те сполучиха. Но с излизането на тези два тома нещата ще се обърнат срещу тях. Тези Сили съществуват и съжителстват чрез дадени човеци, които се смятат последователи на Учителя. По делата им ще ги познаете. А какви са техните дела - ще разберете, като направите справка със Словото на Учителя. Няма човешки въпрос и проблем на Школата, който да не е засегнат в Словото Му. Затова го проучавайте.

 

През 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често. Аз бях техният домашен лекар, продължавахме да работим и накрая те решиха да ме оставят за техен приемник. Аз само вършех моята работа целенасочено и по план. Без моя труд те нямаше да имат историческа проекция и следа в историята на Братството. А сега я имат. Това дължат на мен. Без мен те бяха на границата на провала. Аз ги спасих от отклонеието им от Школата, защото до този момент не бяха написали нито ред за Учителя и Школата Му.

 

През 1986 г. бях се завърнал от работа в чужбина. Посетих Борис Николов. Той беше вече 86-годишен. Почетна възраст. Седнахме на пейката отвън, на двора. Изведнъж Борис стана. В него влезна Дух и Сила и той изрече: „Аз бях до тук. От тук нататък си ти. Завърши си работата и никому няма да отстъпваш. Върви напред. Ние ще ти помагаме отгоре. С теб ще бъдем всички, които са заминали и които са от Школата."

 

Аз го гледах, пред мен стоеше онзи Борис, който познавах в Дух и Сила. След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един старец. Прегърнахме се, разцелувахме се и се разделихме. Аз поех моят път, а той остана да си доизживява последните дни. Замина си на 22.12.1992 г.

 

От 1986 до 1992 г., а и след това всички до един, които по една или друга причина имаха вземане-даване с Борис Николов се опълчиха срещу мен. Всички без изключение бяха подскрекавани от едно и също място. А това бе мястото от където излезна Силата и разруши Изгрева. Беше трагично и беше жалко да гледам озлобени хора срещу себе си, които излъчваха злост и ярост. И представете си, че това бяха хората, които аз подпомогнах и материално и ги накарах чрез мен да си напишат опитностите за Школата. Без мен те оставаха в пустинята на забравата. Виждах, че това бяха Силите, които не желаеха и не позволяваха Школата на Учителя да има история. А Школата имаше история и трябваше да се напише. А че бях избран аз, то не беше моя заслуга. А че устоях и реализирах това което трябваше, това го дължа на Този, Който ме бе изпратил да свърша тази работа.

 

Много от материалите на Борис, които бяха скрити по Витоша и по разни други места, останаха там скрити за вечни времена, защото след кражбата на архива на Савка Керемидчиева и на непечатаните беседи от Резньовете, както и при кражбата на осемте куфана от Боян Златарев, Борис изведнъж се озлоби, затвори се и дори на мен не каза къде се намират материалите. А когато пожела да ги разкрие, той беше забравил вече къде се намират. Много от материалите от 1976-1980 г. преминаха през него и те бяха определени да ми се предадат за съхранение. Но когато отидох при него, те бяха изчезнали и той беше ги предал на някого, а след това не си спомняше кое бе това лице. Беше голяма трагедия за всички. Затова днес има много пръснати материали по разни лица от провинцията, които ги държат без да могат да направят нещо с тях. Те не познават историята на Братството. И да искат да направят нещо с тези материали едва ли ще успеят. Те са предназначени за друг и кредитът на Небето върви след онзи, който е определен да свърши това. Това е окултен закон в Школата на Учителя.

 

Накрая имам следното изискване към онези, които по един или друг повод съзнателно или несъзнателно прибраха материалите на Борис Николов:

 

1. Да ми се върнат осемте куфара с непечатани беседи, които открадна на времето Боян Златарев и ги укри на място, което не пожела да каже. Има опасност те да бъдат продадени и след това да се явят редактори, които да променят Словото на Учителя. Отговорността ще носят всички, като се почне от Борис Николов и се свърши до този, който ги съхранява до този момент.

 

2. Да ми се върнат и предадат негативите на Васко Искренов и снимките, които той беше направил на различните упражнения на Паневритмията с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Тези снимки са необходими, за да могат да се приложат към онзи оригинален текст, който се съхранява и е с подписа на Елена Андреева, която лично ми го връчи. След това ще бъде издадена Па-невритмията в своя оригинал. До този етап излезнаха под печат няколко Па-невритмии, които не са точни. А снимките се укриват, за да се попречи на оригиналното издание. Те бяха определени от Борис Николов да ми се предадат, но те бяха отклонени от мен по недопустим начин, от онези, които се смятат, че са ученици на Учителя. Те си послужиха с лъжа, кражба и измама.

 

3. Да ми се предадат двете папки с оригинални нотни текстове от песните на Учителя, както и оригиналния тефтер, на който са написани всички песни от Учителя, както и песнопойката на Мария Тодорова, на която тя лично бе направила своите поправки за допуснатите грешки. Заедно с друг текстов архив, останал от музикантите и от времето на Учителя ще бъде издадена нова песнопойка, в която ще бъдат включени всички песни и коментарите към тях. Понеже аз бях лицето, което работи с всички музиканти от времето на Учителя и записах техните спомени и опитности, то смея да твърдя, че аз съм този, който е запознат с този проблем. Ако се предадат материалите на мен, под мое ръководство ще организирам музикантите-специалисти, които да издадат новата песнарка.

 

4. Да се върнат онези материали на Борис, които той подготвяше и които бяха надписани с моето име, но които бяха отклонени по същият начин. Към тях спадат и едно куфарче с 30 оранжеви тефтерчета 16 на 10 см, които бяха стенограми от времето на Школата. Едва ли някому са потребни и едва ли някой може да ги разчете. Всяка една стенограма на един стенограф има свой код за разчитане. Аз съм се погрижил да притежавам такъв код, лично от Борис. Аз съм се подготвил, да му се разчетат стенограмите, но се явиха други, които ги откраднаха от мен. Тяхната цел е ясна, да се попречи на една работа за Делото на Учителя. За сега успяха. А после какво следва?

 

Към спомените на Борис Николов трябваше да се прибавят много документи и снимков материал. Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.

 

Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние. Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна!

 

Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията. Но другите, които бяха около теб се оказаха недостойни да бъдат твои съвременници.

 

Желая ти всичко хубаво в Невидимия свят и помни, Вергилий, който бе и който отстоя на всичко. Аз бях един от верните. Друго нямам какво да ти кажа. Другото е от теб и от онези, които са в Невидимия свят. Ако съдействува-те ще ви свърша и останалата работа. Ако не съдействувате, то си останете със здраве и с добри възпоминания от земния ви живот по времето, когато бяхте в Школата на Учителя.

 

Но непременно ще се яви един, който ще ви довърши работата. В това съм сигурен! И съм убеден!

 

8.03.1995 г. С поздрав: Вергилий

 

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...