Jump to content
Sheny Idaet

14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Recommended Posts

14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

 

След 1957 г., след затварянето салона на Изгрева, властта ограничи дейността на Братството. Беше спряна Паневритмията, забранени братските събрания, на които се четеше Словото на Учителя и се пееха песните Му. Накрая музикалния живот на Братството беше преустановен. Всички музиканти по времето на Школата бяха в почетна възраст. Но случи се най-неочакваното. Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя. Няма нито един случай, където млад и школуван музикант да е отишъл при възрастните музиканти, от времето на Школата и да настоява, за да му предадат това, което са научили лично от Учителя. Аз бях свидетел на огорчението на възрастните приятели музиканти. Аз работих с тях дълги години, макар че не съм музикант и свърших тяхната работа. Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини. И тези причини днес ги виждаме най-отчетливо. *

 

От 1945 г. до 1990 г. единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г. при нелегални условия направи магнетофонен запис на Паневритмията и на песни на Учителя изпълнявани от певци, съвременници на Школата. Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези магнетофонни записи, за да чуят как съвременниците на Учителя изпълняват песните Му. Това е техен пропуск, който те трябва да коригират.

 

След 1990 г. след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя.

 

Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем.

 

Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя.

 

Следващият проблем след осъществения концерт през м. април 1990 г., който бе пръв концерт, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите. Колкото музиканти, толкова и идеи. Трябваше някой да поеме ролята на организатор, но никой не позволяваше на онзи, който трябваше да ги организира. Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти.

 

На 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив.

 

През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта. Беше посветен на годишнината на Георги Куртев.

 

Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват? Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на концертните подиуми от музиканти професионалисти. По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни.

 

През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото. Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае. И да искат да знаят, няма от къде? Онези, които знаеха си заминаха, а приемствеността не бе осъществена. А случаят е много обикновен за разбиране. Учителят сам е изпращал всяка събота и неделя група братя и сестри, които са можели да пеят хубаво и задължително придружаващ ги цигулар там по селата и малките градове, където е имало поне един Негов последовател. Приятелите са пристигали и са започвали братската среща с молитви и песни. Песните са продължавали една след друга и през деня, та и през нощта. Така музиката на Учителя и песните Му са били занасяни там, научавали са ги и на някоя и друга песен от Учителя. Но друго е важното, което не се знае. Когато са изпълнявали песните на Учителя, те са сваляли от Небето живият огън от песните на Учителя. При такива случаи е имало посещение от Невидимия свят и всички присъствуващи са усещали това и са били намагнитисвани. Софиянци са си отивали, но е оставала духовната аура от музиката на Учителя. Тези, които са били определени точно те са влизали в братските кръжоци. Това е бил един от методите на Учителя, да се привлекат в братските кръжоци онези души, които са се преродили като българи, за да направят контакт със Словото на Учителя. Ето защо през 1992 г. музикантите тръгнаха по земята българска да разнасят музиката на Учителя. Те изпълняваха Завета на Учителя от времето на Школата. Питам: Има ли някой, който да е против това? Та това са методи на Учителя за работа с Неговата музика! А че някои не ги знаят, мога ли да попитам, защо не познават всичко това?

 

През 1993 г. съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много.

 

Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица.

 

Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща. Всеки отговаря пред Небето и Учителя. Всяко нарушение се санкционира много строго. И затова пътят на мнозина талантливи музиканти ще бъде спрян поради едно такова нарушение. Примери от времето на Школата колкото щете. Ще ги намерите в опитностите на учениците.

 

Днес представители на михайловистите в България започнаха да получават помощи във валута от своята централа във франция. Раздават тези пари на бедните от Братството. Какви бедни? Бедни няма! А защо няма?

 

Първо: според Учителя всеки сам трябва да изкарва с труд прехраната си и да дава своя труд в полза на обществото и държавата, в която живее.

 

Второ: от 1945 до 1990 г. беше наложено от комунистите задължението всеки да работи. Бяха написали и окачили по стените да виси един лозунг „Който не работи, не трябва да яде" (същото го казва и апостол Павел). Но комунистите го наложиха със сила. Всички работеха. Конституцията приета на 4.ХII.1947 г. гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя.

 

А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия. А че нямат нормални пенсии - това е тяхна грешка. Те имат подарък - социална пенсия от държавата. Днес има такива около 10 човека.

 

Сега се явяват други, които да ги подкупят с пари, помощи от Франция. А защо? За да застъпват методите на михайловистите, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Ето това е техния план. А ще се изпълни ли? Ще го проверите лично.

 

Който иска да се продава за панища леща - да се продава. Но Небето ще вземе мерки срещу опорочението на Словото на Учителя. А неговите служители са и официалните власти. Те ще изпълнят волята Му. Досега са се справяли отлично!

 

Изкочи и друг проблем за хармонизацията на песните на Учителя. Не може да се хармонизира музиката на Учителя и песните Му ако човек не познава Словото на Учителя, историята на музикалния живот на Изгрева, историята на всяка една песен, кога е дадена, при какви обстоятелства и за какво е дадена. Тези сведения не се знаят от днешните музиканти, защото няма от къде да ги знаят. Едва сега този материал се изнася. А те тръгнаха да правят хармонизации на музиката на Учителя и въпреки, че са музиканти-професионалисти и въпреки че имат талант, то направиха груби грешки. Учителят е дал правила за хармонизация, а те не се спазват, защото не се знаят. И всички опити на това талантливо поколение музиканти ще бъдат несполучливи, защото нарушават законите и принципите, по които са свалени тези песни. Пример: обикновено аз имам към 20 въпроса, на които отговорите не са познати от днешните музиканти. Най-обикновен пример. За Учителя има написани три песни с три различни текста, с три различни мелодии. Когато започнат да се превъзнасят, аз задавам този въпрос: забележете, никой не знае кой е написал текста и кой е дал музикалния текст на песните. Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите.

 

Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено.

 

Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен.

 

По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя. До сега в Пловдив не е изнесен такъв концерт, какъвто трябва да бъде. През 1992 г. музиканти от София изнесоха концерт в камерна обстановка. Музиканти има по избор, професионалисти, умеещи и можещи, но няма кой да ги организира. Причината е друга. На времето в Пловдив е имало голяма спи-ритическа група. И около Михаил Стоицев са работили спиритисти, медиуми и има написани стотици тетрадки от спиритическите им сеанси. Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива. А където веднъж са се разигравали спиритически сеанси, на същото място отново се явяват духовете да разиграват заслепените както си искат и могат. А те са особено вещи в разиграването.

 

Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява.

 

Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното:

 

„Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения.

 

Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях."

 

Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине. Изпит към Словото на Учителя. Изпит към Школата на Учителя. Всеки сам се изпитва. Всеки сам държи изпита си.

 

Музикалния живот на духовно общество „Бяло Братство".

 

Какъв е методът на Учителя? Той е много прост. Един сваля идеята, друг я поднася, трети организира и десетият член от тази верига трябва да я изпълни докрай. Ето защо при всеки един концерт, който аз организирах, изпращах покани до всички ръководители на Братствата в България, като не забравях и музикантите. Всички прочетоха за идеята, видяха как се организира и сами пожелаха да си организират такива тържества. Онези, които имаха музиканти по места, сами си направиха тържествата и поднесоха на слушателите от музиката на Учителя. Други, които нямаха музиканти ги извикаха от София, от Бургас и от Варна. Сами си реализираха чествуванията без някой да им се налага, какво да правят. Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма.

 

На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно.

 

По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му. На 21 .IX. 1994 г. в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа".

 

На 6 XI. 1994 г., неделя, 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя. Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията.

 

На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя. С този концерт завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя. Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица концерти. Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха.

 

На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г.

 

Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум.

 

След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно. Музикантите около Него проследили с поглед накъде гледа Учителят. Успяли да видят, че над тяхните глави е синьото Небе над Изгрева. Навели поглед и въздъхнали. Тяхната въздишка останала на Изгрева като неосъществена мечта.

 

За днешното поколение, това е Заветът на Учителя. Ние можем, ние имаме музикални сили, ние имаме таланти и ще се качим на голямата сцена на зала „България". Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат.

 

Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски.

 

Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата. Всеки ще ползува това, което му е потребно и необходимо като музикант от тези томове на поредицата „Изгревът". Който не желае да се възползува от опита на предишните поколения ще направи груба грешка и ще се спре сам в своя път като музикант.

 

И още нещо. Може би това е най-главното за музикантите. Музикантите затова са музиканти, да изучават, проучават музиката на Учителя и да я изпълняват. Музиканти не се занимават с политика. Не се занимават с организация. Не трябва да влизат в разни Братски съвети и да бъдат въвличани в борби, от които ще загубят време, сили и енергия. И накрая ще бъдат спряни и ще се провалят като музиканти. Примери много - и преди и сега колкото щете.

 

Това бе написано, за да се знае и помни. Как е било, какво е станало и какво ще бъде. За онези, които желаят да се възползуват от идеята да се работи със Слово и Музика ще имат моето съдействие и помощта на всички музиканти от времето на Школата, които са в Невидимия свят. Които не желаят, ще останат с пожелание за добро здраве и дълъг живот на земята. А на онези, които ще работят пожелавам да се качат на музикалните сцени по градовете в страната.

 

Нашият път е един. Той е: „Със Слово и музика от Учителя БЕИНСА ДУНО по земята българска."

 

Словото и музиката на Учителя са живот и път на ученика!

 

Този е пътят на учениците от Школата на Учителя. Амин!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×