Jump to content

03_1 СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА / ШЕСТ БОЖЕСТВЕНИ, А НЕ ЧОВЕШКИ ДНИ!


Recommended Posts

СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

 

ШЕСТ БОЖЕСТВЕНИ, А НЕ ЧОВЕШКИ ДНИ!

 

Богословите и досега още защитават твърдението, че Господ създал в шест човешки дни света. Но така ли е? В шест дни ли е създаден? В едно изгряване и едно залязване? – Това е човешко разбиране. Но светът не е така създаден.(24, с. 41)

 

Как мислите: в границите на Божиите възможности само един начин ли съществува, по който светът може да се създаде? Много начини има, по които светът може да се създаде. Казано е в Писанието, че първия ден Бог създаде небето и земята. Съвременните учени пък, като говорят за земята, те разглеждат нейните пластове – как били нагънати, пречупени, и оттук вадят своите заключения. Промените, през които е минала земята, включват един дълъг период от време, което не противоречи на Писанието. Там е казано: “В първия ден”, но трябва да се добави думата “Божествен”. И тогава, като се каже: “В първия Божествен ден”, това подразбира вече онзи дълъг период от време, през който нашата Земя е минала ред промени, докато дойде до положението, в което я намираме днес. Едно трябва да знаят учените, а именно: каквито огъвания или пречупвания да са ставали със земните пластове – във всичко това има голяма разумност.(82, с. 206)

 

Сега от вас, като ученици, се изисква да имате търпение – спокойно да решавате задачите и противоречията в живота си, както Бог при създаването на света е имал великото търпение да събира микроскопически частици от материята, за да създаде великата вселена, която виждаме пред нас. Знаете ли колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на Земята? Лесно е да се каже, че Земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете какво представя този един ден! Като разберете как е станало създаването на Земята, вие трябва да кажете: “При това положение на нещата и аз мога да работя, както са работили всички същества преди мене, както работят тия същества и днес.”(130, с. 172)

 

Ние трябва да знаем и разбираме основния закон на познанието – трябва да намерим двете крайни точки от развитието на един предмет: неговото начало и крайната точка на развитието му, неговата пълна цялост, а също така трябва да изследваме междината на тези крайни точки. Във връзка с познаването ще ви говоря сега върху първите две глави на “Битие”-то, което е битие на човешката душа. Там се казва: “Отначало Бог създаде небето и земята”, т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като направил небето и земята. Тук се подразбира не тази земя, която виждаме (защото в сравнение със земята, за която аз ви говоря, тя е един малък остров). В цялата вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на Слънцето, за което тук става дума, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената виделина. Тези светила, които виждаме, са поставени да осветяват само съществата, които са около тях. Под думата “небе” се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа… Върху земята нямало ред и порядък, била неустроена и пуста, но Бог рекъл: “Да бъде виделина!” И настъпи виделина. Така че виделината е една Божествена сила, която разкрива вътрешните качества на нещата, т.е. виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, а и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света и е започнала своята дейност, това е виделината. Денят, за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината – отрицателна сила. Тук се описва един период, за който може да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на вселената. По-нататък се говори за небесната твърд…

 

… Твърд – защо Бог направи тази твърд? За да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Ако вие имате лаборатория, заграждате я, за да не влезе някое дете и нанесе там повреди – колко повече основания имаше Господ да направи преграда между земното и небесното, определяйки с това развитието на човешката душа! Тази преграда показа мястото, откъдето хората са започнали да слизат надолу, както екваторът е мястото, откъдето хората отиват на север. Образуват се два противоположни полюса – тъй развитието на корените в едно дърво показва процеса на нашата човешка еволюция, докато развитието на клоните показва пътя, по който ангелите са минали. Но понеже има диаметрална разлика, ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу, докато ангелите имат правилното схващане за нещата, поради което са поставени за учители на човечеството...

 

… Значи: първият ден – за първото тяло, вторият ден – за второто тяло, и третият ден – за третото тяло… Някои хора, дори и учени, се чудят как е възможно това да се направи за толкова малко време. При човека много неща са невъзможни, докато при Бога всичко е възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, се различава твърде много от мястото, дето сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е малък остров. И така, в четвъртия ден Бог направи физическото тяло, жизнената енергия, принципа на оплодяването и размножаването. И понеже в слизането си човек е отишъл много далеч, поставено е Слънцето, та като се завърне един ден, да знае мястото, откъдето е тръгнал. И в тези четири дни (четири периоди) вие сте пребродили четири планети – тази сега е четвъртият ви затвор. След него ще влезете в петия, шестия и седмия, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(150, с. 97-100)

 

… Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първата глава от “Битие”-то и размишлявайте върху нея, да видите какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: “В начало създаде Бог небето и земята, а земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина… И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи.” Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали разумни същества, които изпълнили Божията дума – разделили тъмнината от светлината. Тъй щото светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на Земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура; нямаше да разбираме какво значи ден, а още повече – какво означават думите “ден първи” на “Битие”-то. Следователно същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той – възможности, условия за работа.(148, с. 46)

 

Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: “Да бъде виделина! И видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи.” Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето (т.е. низшият живот) в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило (голямото) е умът, а второто (сърцето), чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна (която подразбира човешката душа), за да светят на земята заедно с голямото светило (ума) и малкото светило (сърцето), да владеят деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби (над своите земни желания), над небесните птици (над своите мисли) и над скотовете на всичката земя (значи над своите пориви), над всичките гадове, които пълзят по земята (т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък). И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделина. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си, и пр.

 

А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот. И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.(125, с. 356)

 

Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната обвивка на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. През тези периоди, когато Духът е слизал и се качвал, Той минавал през духовни ден и нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния (най-ниският период на слизането) – падението достигнало своя краен предел. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога.(99, с. 203)

 

Досега човечеството е минало през четири фази. Първо на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения златен век. Цялото знание, което сега имаме, както и окултното знание – всичко това се дължи на оная далечна епоха, когато хората са имали някакво откровение. Те са виждали това, което е създадено в природата, и са били в съприкосновение с всички напреднали разумни същества, които са участвали при създаването на природата. Казва се, че в началото Бог създаде небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. После светлината се яви на небето. В небето е Истината, а на земята се яви доброто. И после земята почна да се устройва. Всичко, което Бог създаде в първия, в третия, в четвъртия ден - каза, че е добро; само за втория ден нищо не каза. Не каза, че това е добро. Значи остана един промеждутък. Числото две е човекът, неразбраният човек, за когото Бог си е запазил мнението. Той се е проявил, но като Го видя, Бог каза: “Този човек ще прави много погрешки със своята свобода.” Затова Той не е дал никакво мнение за него. И после казал: “Ще излезе нещо от него.” Тъй щото човек работи именно в този ден – във втория, в деня на най-големите противоречия.(49, с. 320)

 

Не чакайте да се подобрят външните условия. Откак светът съществува, условията всякога са били добри, но човек не е готов да се ползва от тях – кранът на сърцето му е тесен – малко дава и малко възприема. Казано е в Писанието, че Бог направил света в шест дни и за всеки ден казал, че е добър. За втория ден, обаче, не е дал мнението Си. Защо? Вторият ден характеризира човека - неговия ограничен ум, неговото тясно и затворено сърце и неговата слаба воля. При тези качества той иска да бъде богат, силен, да стане господар на света. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начин. Отвори широко ума си, за да възприемаш изобилно светлина. Отвори широко сърцето си, за да възприемаш изобилно благата на живота и на природата. Прояви разумната си воля, за да успяваш във всички добри предприятия. Ако очакваш само на външни блага – на богатство, на големи библиотеки, на автомобили и файтони, не само че няма да бъдеш силен и учен човек, но ще умреш с непостигнати желания.(31, с. 8)

 

… Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение навсякъде да виждате Божественото. И тогава като човек ще знаете за себе си, че едва сте навлезли във втория ден на Любовта, на Мъдростта и на Истината и едва сте почнали да се проявявате. В “Битие”-то, при създаването на света, за всеки ден е казано: “И видя Бог, че беше добро.” За втория ден, обаче, нищо не е казано. Бог оставя хората да се произнесат за този ден. Вторият ден е денят на Любовта. Който разбере този ден, той ще разбере и Любовта и ще види, че в нея всичко е добро. Който не я разбере, той сам ще създаде злото. Значи злото се ражда от неразбиране на втория ден, т.е. от неразбиране на Любовта. Щом не разбира втория ден, човек няма право да се произнася за него. Понеже Бог е Любов и като Любов присъства в човека, последният няма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявите си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпрос за хората или за самия себе си, кажи: “Бог е вложил нещо добро в мене. Какво е то – не зная. Щом не зная, нямам право да се произнасям.” Ако Бог и досега още не се е произнесъл за Любовта, колко повече човек няма право да се произнася! Някой казва, че от него човек няма да излезе. Не бързай да се произнасяш върху това, което не знаеш! От някои твои теории, от някои твои предприятия може да не излезе нищо, но какво ще излезе от тебе като човек – ти нямаш думата. Във всеки човек е внесено нещо добро. Затова пазете свещено втория ден в съзнанието си! Това значи: пазете Любовта в сърцето си, в душата си и не я ограничавайте.(130, с. 154)

 

Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в първата, във втората или в третата епоха при създаването на света? Всеки ден – това е една епоха, а вие знаете, че Бог направил Слънцето едва в четвъртия ден. Някои учени казват, че в това време около Земята имало такава голяма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движели с бързина 10 000 км/ч. и успели да размахнат тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило Слънцето. Това време религиозните хора наричат “деня на създаване на Слънцето”. То било четвъртият ден при създаване на космоса. Тъй се говори за явяването на Слънцето за пръв път на Земята. Значи благодарение на тези големи бури се явило Слънцето… Този закон е верен именно в такова отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации, докато в четвъртия ден в него изгрее слънцето. Това става около 30-ата му годишна възраст. Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате: “Животът няма смисъл.” Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се повдигате и казвате: “Има слънце в живота, има смисъл да се живее!”(104, с. 110)

 

Каква е задачата на шестия клас? – Като изучи законите на мисълта, човек трябва да почива. Значи след свършване на шести клас се предвижда почивка. Щом почива, ученикът има право да се забавлява. Човек е създаден в шестия ден – деня на мисълта. След това иде седмият ден – ден на почивка, на развлечение. Когато съществата от невидимия свят завършат своята работа – създаване на слънца и планети, те слизат на Земята за почивка, за развлечение. Като се докоснат до някой човек, те го бутнат тук-там и се чудят как е възможно такова малко същество да има такива грандиозни планове и амбиции.(70, с. 173)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...