03_7 “А ЗЕМЯТА БЕШЕ НЕУСТРОЕНА И ПУСТА...”

[Albena]

“А ЗЕМЯТА БЕШЕ НЕУСТРОЕНА И ПУСТА...”

 

За мен думите “небе” и “земя” – това са най-старите понятия, които имаме – неустановените понятия. И Мойсей казва: “В началото Бог създаде небето и земята.” Това са двата порядъка. Небето е този – вечният порядък, земята е безпорядъкът, който сега се туря в ред. Небето е вечният порядък, онова, хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вътре в мен. А за земята Мойсей казва: “А земята беше неустроена.” Или (на научен език казано) и двата порядъка съществуват. Така едновременно ние живеем на земята (значи в безпорядъка на нещата – външната страна на живота); когато чувстваш, че си силен, когато говориш за Любовта, за Истината, за братството – то е небето. Слезеш ли на Земята, която сега се строи, там ще видиш всички слабости.(92, с. 31)

 

Обичайте света, но не ходете по неговите пътища. И Бог обича света. Казано е в Писанието: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят. Казва се в “Битие”-то: “В начало Бог създаде небето и земята.” Това значи: в начало още Бог създаде физическия и Божествения свят… Дали сте ходили на онзи свят, или не сте ходили, няма защо да спорим върху това. Да спорите по този въпрос, то е все едно да спорите по въпроса добър ли е човек или лош. Няма защо да спорите, няма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човек не се дължи на самия него. Хиляди поколения преди него са работили по един неестествен път. Работата на човека днес се заключава в доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъм. Човек носи ред наследствени черти, които не са негови, но трябва да се освободи от тях. Те му са дадени за работа. Като работи върху тях, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъм. Бог не съди човека за неговите лоши наследствени черти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го съди.(70, с. 118)

 

Растенето е един процес, необходим за съграждането на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като една скеля отвън – ако то не се повдигне, духовното тяло не може също да се повдигне. И най-напред е направен физическият свят - като една скеля, а духовният свят постоянно се съгражда и устройва. Има в Писанието стихове, които казват, че първоначално е било създадено Небето, а то е Божественият свят; после е създадена Земята – физическият свят. Земята не е била още устроена, Господ и до днес я строи. Той създаде света в шест дни, в шестия направи човека, а в седмия си почина. Сега пак е на работа. Мойсей казва: “Господ си почина.” Христос казва: “Отец Ми работи”, и сега Той още е на работа. Почивката на Бога е да излезе от Своето битие, да разгледа оттам всичко, което е създал, и после пак се връща да продължи работата. Сегашната Му работа носи със себе си огън. Той казва: “На този свят не му достига огън.” Като дойде този огън, ще дойде растенето и познанието в благодатта. Когато говоря за света, аз разбирам всякога човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате съотношение с него. Всички елементи от външния свят в природата са свързани с вашето тяло и вашия ум и всички промени, които стават с вас (някое неразположение, което става във вашия дух), зависят от промяната в природата.(124, с. 222)

 

В “Битие”-то, в първа глава е казано: “В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста.” Понеже в началото земята беше неустроена и пуста, т.е. слаба, като премина през тази област, тя пое в себе си ред нечистотии, от които и до днес още не може да се освободи. И впоследствие колкото Господ и да я е преустройвал, в нея все останало нещо от това зло. Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на земята. И ние навлизаме вече в нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички тия неща ще се преустроят и пречистят. Как? Посредством този Божествен огън. Значи новият живот, който сега иде на земята, ще възпламени тази материя и ще я превърне в нова, по-фина. Всичко онова, което е за полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не е за полза, ще го изхвърли навън чрез Божествените токове. В пространството има пътища, чрез които всичко непотребно ще бъде изхвърлено навън, както вие изхвърляте остатъците от домовете си… И тъй, денят Господен е ден на нова епоха. Тази епоха иде, понеже на Земята са дошли много същества, които са се отклонили от Божия път. Когато тези същества са били в ангелския свят, считали са ги като гъсеници на Божественото дърво. Като мислили дълго време как да се освободят от тях, най-после ангелите намерили способ: те ги изпратили на Земята. Следователно лошите хора са тия, които са опетнили всичко в света. На Земята няма нито една свята, чиста идея, която хората да не са опетнили. Ти им говориш за Господа, те казват: “Това е празна работа!” Ти им говориш за чист и свят живот, те казват: “Това е празна работа!” Ти им говориш за ядене и пиене, те казват: “Това е реалното в света.” Те считат яденето и пиенето за единствено реално нещо, което остава в живота. Да се молят на Бога, това е празна работа. Да обичат – това е празна работа, фантазия. Да отглеждат деца – това било мъчение, и то е празна работа. Те казват: “Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца? Ние трябва да ядем и да пием! Това ще ни остане.” Вследствие на тази идея Земята е минала през тази нечиста област и се е опетнила. Хората са влезли във фазата на месоядството. Всички хора, които днес употребяват месна храна, са придобили нещо животинско в характера си. Те почти не мислят за Бога и казват: “Всичко, което е създадено в света, трябва да се яде – нищо повече!” Като изследвам месната храна, намирам, че тя представлява голямо зло за човечеството…

 

… Престъплението, злото, което се е явило първоначално, се заключава в това именно, че онези, които първи в света са приели Божествения живот, не са го употребили за общото благо, за славата Божия, но са го употребили за свои лични цели. Следователно в преминаването през тази зона хората са се самозаблудили и започнали да мислят, че животът, който имат, е техен. Вследствие на това те казват: “Ние можем да живеем, както искаме.” Да, вие можете да живеете, както искате, ако сте божества; но ако човек мисли, че може да се ражда, да живее и да умира, както иска – това е неразбиране на великия закон на битието. Значи първото нещо, което се е случило на Земята, е отделянето на човека от Бога. Човек е погледнал на Бога като на материален обект, с който може да разполага, както иска. Той отрекъл Бога, понеже Го счел за материално същество. Въпреки това няма същество в света, което, като греши, да не усеща гризане на съвестта и да не страда. Страданията, които имате, са зов на Божественото, което не одобрява вашите постъпки. В даден случай страданията изразяват негативния Божествен език, който казва: “Тази постъпка не е права – има нещо право в нея, но има и нещо криво – изправи го!”(82, с. 23-26)

 

Ако разглеждате Земята от четвъртото измерение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. Казано е в Господнята молитва: “Да бъде волята Ти както на небето, така и на земята.” Значи земята има възможност да изпълни волята Божия. Всичко, което се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия.(44, с. 73)

 

Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че Той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. Казано е в Писанието: “В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста.” Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си. Ще кажете: “По-добре да намерим Христа.” Дали ще намерите небето или Христа – идеята е една и съща. Бог, Христос и небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. Като се натъкнеш на противоречия, на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе, и помощта ти веднага ще дойде.(45, с. 61)

 

В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променчиви свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено “небе”. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: “И земята беше неустроена и пуста.” Значи тя трябваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. “Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше над нея.” – Значи Духът Божий ръководи човешката душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява…

 

… Казано е в Писанието: “Бог създаде небето и земята.” Под думата “небе” се разбира връзката, която съществува, от една страна, между Бога и нас, а, от друга страна – между всички души. На тази вътрешна връзка именно се дължи законът на инволюцията и законът на еволюцията. Чрез тези два закона душите прогресират. Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, а душите постоянно се видоизменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят. Красиво е, когато душата се мени! Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божественият живот непрекъснато се влива в душата. И в това отношение еволюцията и инволюцията не са нищо друго освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той трябва да се влива вътре и да се излива навън, за да може душата да придобие онова знание и онази Любов, които са необходими за развитието й.(27, с. 153-156)

 

В еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от великото към малкото. В еволюционния процес духът изучава отношенията на малкото към великото, а в инволюционния процес той изучава отношенията на великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека – да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разбират този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил.(86, с. 182)

 

В “Битие”-то се казва, че Бог създал небето и земята, но земята била неустроена и пуста. Пита се: как е възможно Бог да създаде земята, а тя да бъде неустроена? Има нещо пропуснато в тази глава. То се заключава в погрешката, която Земята е направила. Първоначално Земята била много красива, като мома. По невнимание тя направила една погрешка, за която изгубила красотата си. Един от прочутите ангели – Сават Амон Ра, който живял на Слънцето в богат палат, видял красотата на Земята и се влюбил в нея. От време на време той слизал при нея. Това не било позволено. Така той станал причина за погрешката на Земята.(90, с. 143)

 

В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят Земята, която е била неустроена и пуста. И така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат.(143, с. 98)

 

В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космически ръководители на историческия процес (както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма), а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космическата разумност само ги използва за добро, тъй както земеделецът използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия не са предвидени в първоначалния план на историческото развитие, но са резултат на свободния избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления, обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро – не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: “И Духът Божий се носеше над повърхността на земята.” И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главният център на които е било Слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на Слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети – понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето.(7, с. 41)

 

Казано е в Писанието, че Бог създал Слънцето да управлява деня, а Луната – да управлява нощта. Астрологията казва, че Слънцето, Луната и останалите планети оказват влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които Луната силно действа. Тези хора имат особени прояви. Такива хора се наричат лунатици. Въображението в тях е силно развито, вследствие на което те преувеличават нещата. Турците обичат да преувеличават. Те казват, че султанът имал на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша някой българин, той ги пита: “Де ще се събере този народ? Орехи да са, земята не би могла да ги побере.” Хора, които се намират под влиянието на Слънцето, са жизнерадостни, весели, не отпадат духом. Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е матката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на Земята е съществувала вече известна култура. Ако Слънцето не беше се създало, и Луната нямаше да се създаде. И преди тях е съществувал животът, и преди тях е живял човек, но при много трудни условия. Докато човек не се е нуждаел от Слънце и от Луна, те не съществували. В който момент обаче човек е почувствал нужда от Слънцето и от Луната, Бог ги е създал да бъдат в негова помощ. И наистина, когато културата, при дадените за нея условия се затрудни и не може повече да прогресира, Бог веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. В бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде Слънцето на живота.(148, с. 116)

 

Съществата, които живеят на Слънцето, са разумни – те се движат в космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества именно са облекли Слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-нисък уровен да се опитат да влязат в него. Опитат ли се те да влязат в Слънцето - изхвърлят ги навън. И нашата Земя е едно от съществата, които Слънцето е изхвърлило навън. Някога в миналото тя се е разбунтувала против Слънцето и то я изхвърлило вън от себе си. И всички планети, които днес са извън Слънцето, са изпъдени от него. Учените хора създават различни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че Слънцето ги е изпъдило някога от себе си и днес ги учи… Всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже следят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: “Защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил.” Не се знае кой кого е забравил – дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви - да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Блудният син се върнал при баща си, но кога? Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си.(27, с. 14)

 

Тия, които са писали свещената Книга, говорят за фазите, през които е минала Земята. Знаете ли каква е била по-рано Слънчевата система? Какво знаете за миналото на Земята? Между всички планети били прокарани пътища и съобщения за жителите от една планета с жителите на друга. Всяка планета се въртяла както около себе си, така и около своето слънце. Между планетите се породило нещо, което причинило раздор, който в края на краищата ги поставил на съответното им място. Слънцето заело централно място, а около него започнали да обикалят останалите планети. Сега да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите в Слънчевата система показва първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум, Венера е емблема на човешкото сърце, т.е. на любовта; Марс е войнствен, емблема на силата в човека; Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. Отношенията между тях не са правилни. (91, с. 12)

 

Преди да е съществувал човекът на Земята, тя е била неустроена и пуста, но след като се появил човекът, Земята се преустроила, явили се планини, долини и морета. Всичко това станало, след като е дошъл човешкият дух на Земята. Земята дължи красотата си на човешкия дух. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че Бог е направил това. Да, едно от най-великите дела на Бога, това е човекът на Земята. Следователно външният облик на Земята е израз на човешкия дух. За онзи, който разбира, тя е израз на човешкия дух. За онзи, който не разбира, ще има много тълкувания. (49, с. 182)

 

Казано е в Писанието: “В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана.” Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот. Казано е в “Битие”-то: “Земята беше неустроена и пуста и Дух Божий се носеше над нея.” – Докато Словото не беше се проявило, Земята беше пуста и неустроена. Щом Словото се прояви, Земята започна да се устройва и се оформи в този вид, в който днес я виждаме. “Ще изпратя Духа Си.” Къде? – В човека. Значи, когато Духът влезе в човека, животът му ще се измени, както се изменя лицето на Земята.(145, с. 269)

 

Как мислите, днешната вода същата ли е, каквато беше преди години, когато вие като риби излязохте от нея? – Не е същата. Морето, от което излязохте едно време, същото ли е и днес? – Не е същото. Мойсей казва: “И направи Бог твърдта и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта.” Това показва, че горе в пространството, има едно голямо море. Между водата на това море и водата на Земята има постоянно течение. Водата на Земята, както и материята, от която е направена тя, не са същите, каквито са били по-рано. Ако това не беше така, светът отдавна би изчезнал. Всичката материя на Земята е нова.(29, с. 28)