03_9 СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И НИЕ

[Albena]

СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И НИЕ

 

Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията сами по себе си ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.(139, с. 208)

 

Вие живеете във въображението, като мислите, че живеете в един свят, какъвто Господ го е направил. Има табела, има написано, че Господ е направил света. Но както живеят хората, Бог това не го е направил. Светът, Земята – Бог ги е направил. Но така, както живеят хората – Бог това не го е направил. Във вас има мисли, желания, постъпки, които са от съвсем друг порядък на нещата.(68, с. 127)

 

Бог създаде всички хора съвършени. Само един съвършен човек може да съгреши. Който не е съвършен, не може да съгреши. Само един отличен певец, като пее, може да направи грешка; а който не пее, не може да направи грешка. Това е истината по въпроса. Онези съвършени хора, които живяха в рая, направиха една грешка. Не е въпрос грешката голяма ли е. Не – малка е грешката, но с течение на времето тя се увеличава и мъчно се изправя. Един математик изчислява, че ако бяха вложени 25 стотинки в сложна лихва по времето на Христа, то до наше време биха се превърнали в една сума, толкова голяма, че ако цялата Земя би била от злато, пак не би могла да изплати тази сума. Същото нещо става и с нашите грешки, ако не ги изправяме навреме. Те се олихвяват и идваме до едно състояние да не можем да се справим с тях. Така че нашето нещастие седи в нашето отлагане да изправим грешките си. Като направите една грешка, не мислете, че е малка и няма значение за вашия живот, защото тя ще се олихви и после няма да можете да се справите с нея. Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто. Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата – черна или бяла.(4, с. 117)

 

Сега мнозина казват: “Защо Господ ме е създал?” - Аз ви отговарям: за да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бъдеш съвършен, тъй както Бог е съвършен. – “Как мога да бъда съвършен?” – Като Го слушаш и живееш съобразно Неговата воля, Неговия ум, Неговото сърце, Неговата душа и Неговия Дух. – “Ама аз не искам!” – Ще бъдеш изтрит. Бог ще те направи съвършен, но по-хубаво не препятствай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и десет пъти да те тури в Неговата фурна, но ще направиш туй, което Той иска. Той ще те тури и сто пъти в Своята пещ и никой не може да се застъпи заради тебе. Погледне те Господ, но ти не искаш да се примириш, не искаш да изпълниш волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но от твоята личност нищо няма да остане. В някоя друга еволюция, след милиарди години, Господ пак ще си спомни за тебе, ще каже: “Я вижте туй упорито дете дали не е поумняло?” Те ще го извадят и ако пак упорства, Господ пак го чукне и то пак изчезне. След милиарди години Господ пак казва: “Онова упорито дете дали не е поумняло?” И след като те е почукал Господ най-малко сто пъти, най-после ще кажеш: “Чакай да послушам Баща си, да видим какво ще стане.” И като кажеш така, ще започнеш една нова еволюция. Същото нещо става и с тия, падналите духове, ангелите. Те са упоритите синове на Бога. И какво е станало с тях? – Вързали са ги с вериги, ограничили са ги да работят в гъстата материя.(26, с. 127)

 

Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви Себе Си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в рая, като му каза: “Аз направих всичко това за тебе.” Туй показва, че Той е промислил за човека. Съща така Той е промислил и за ангелите, като им каза: “Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на Земята.” Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога. Та казвам: вие, които живеете на Земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате “аз”, “аз”, кому ще дадете вашите произведения? Затова именно ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: “Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.” Туй, което ти си произвел, не е заради тебе – трябва да го дадеш някому.(112, с. 329)

 

Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест дена и в седмия си почина. Като четете как е създаден светът, вие не се спирате да видите дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в “Битие”-то: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нощ.” Значи в първия ден на човешкия живот ще се води велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очертае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще духовният човек трябва да се роди в друг ден – в деня на Слънцето. Като знае, че планетите оказват влияние върху целокупния живот на Земята, човек трябва да има предвид какви препятствия и какви благоприятни условия ще срещне на пътя си. Ако в петък се яви някаква идея в ума му, той трябва да вземе предвид препятствията, които ще срещне на пътя си. Ще кажете, че това са суеверия. Не, това е наука, която всеки момент има приложение в живота.(105, с. 112)

 

Всяка мисъл е резултат на вътрешна връзка с някое разумно същество. Мнозина може да не разбират как е станала тази връзка, но това нищо не значи – връзка съществува. Едно от условията за възстановяване вътрешната връзка с Бога е благодарността. Защо трябва да благодари човек на Бога? И защо трябва да се радва? Казано е в “Битие”-то, първа глава: “В началото създаде Бог небето и земята.” Ако Бог не беше създал небето и земята, нямаше на какво да се радвате. Затова всяка сутрин, като ставате, благодарете на Бога, че с очите си виждате небето, а с краката си ходите по земята…

 

… Направете превод на думите “земя”, “суша”, “море” – те имат вътрешен смисъл. Всички тия неща, които заобикалят човека, завладяват ума му и той започва да учи, да се развива правилно…

 

… Когато Бог създаде Слънцето и Луната, тогава и науката се яви у нас. Бог създаде още рибите, птиците и млекопитаещите, които изразяват Божествени сили… Когато у вас се яви някое лошо чувство, това се дължи на животните у вас, които обаче имат своето дълбоко предназначение. Добрите чувства се дължат на млекопитаещите, а лошите чувства – на зверовете, на хищните животни…

 

… “И благослови ги Бог, и рече им: плодете се и множете се, и напълнете земята и обладайте я; и владейте над рибите морски и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята”(Бит.1:28). Благодарете на Бога за тази власт, която ви е дал. Вие можете да упражните тази власт само тогава, когато благодарите за всичко. И тъй, днешния ден ще посветим на мисълта, че ние сме направени по образ и подобие Божие, Който ни е дал власт над по-нискостоящите от нас същества. Това се отнася до вътрешния човек, до Божественото у него. Благодарите ли на Бога, давате ли предимство на Божественото у вас, всичките ви желания ще се постигнат. Не признавате ли реда, по който светът е създаден, нищо не можете да постигнете. И религиозните, и учените хора трябва да вървят по пътя, който Бог е определил. Бог създаде света, но още не го е завършил. Тъй както светът се развива, всичко върви към реализиране на Божествените идеи…

 

… Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката си с Бога и работете за Него, а не за себе си. Добродетелният човек работи за Бога, а никога за себе си. “Не работй за себе си!” – подразбирам: “Работй за висшето в себе си!” Понеже Бог създаде всичко, човек трябва да се учи от Бога, да види как Той създаде света, и после по същия начин трябва да работи и той, за да създаде своя живот. Човешкият дух трябва да се носи над бездната, за да устрои в него това, което не е устроено. В живота на човека има голям хаос, затова Божественото в него, господарят му, трябва да тури ред и порядък в неговия живот. Това значи да създаде човек характер в себе си. Кой ще му създаде характера? – Неговият дух. Духът твори в човека. “В начало създаде Бог небето и земята.” Небето у нас - това е нашият дух, земята – нашата душа. Божественото, което непрекъснато работи, твори у нас, пише нашата свещена книга. Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства – да съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро – той нищо няма да постигне. Казано е в Писанието, че Бог най-после създаде човека и го постави господар на всички животни. По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого господар, да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите господар? – Аз-ът, висшето себе. И тъй, на всички предстои възстановяване на вътрешната връзка с Бога, вътрешно пречистване, както и придобиване на вътрешно знание, което да донесе правилно разбиране на живота. Придобиете ли тези неща, вие ще можете лесно да се справите с мъчнотиите, с противоречията на живота, които ви отдалечават от великата цел.(13, с. 106-120)

 

Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на Земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представляват някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в Своя ум, в Своето сърце и непрестанно се грижи за тях. И тъй, съвременните хора трябва да дойдат в съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие.(86, с. 90)

 

Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди за това на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: “Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно. Сега бъди благодарен и на това, което си заварил.” Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема.(108, с. 56)

 

Не се стремете всички да бъдете еднообразни, еднакви. Когато Бог първоначално е създал света, всички душй, които излезли от центъра на битието и тръгнали по разни посоки като слънчевите лъчи, всяка от тях е понесла по нещо от този Божествен център – разни дарби, разни чувства и пр. Няма две души еднакви в света и не може да бъдат еднакви, макар разликата между едната и другата да бъде малка.(125, с. 324)

 

8000 години вече как хората служат на безлюбието. Настанал е денят, когато трябва да служим на Любовта. Идат нови 8000 години, през които трябва да служим на Любовта. Не е въпрос да се забавляваме с човешката любов. Оставете тая любов настрана. Една Любов носй в ума си – Божията Любов, с която Бог създаде света и всички живи същества. Аз говоря за оная Любов, която създаде света, вселената и която днес преустройва всичко. Една е Любовта – тя обгръща в себе си всичко. Вън от нея, любов ли е или не – всичко иде като спомагателно средство. Всичко работи за единната велика Божия Любов. Не говоря за спомагателните средства, не говоря и за листата – нямам нищо против тях. Казвам: един лист не прави цялото дърво. Всичките листа заедно помагат за дишането на дървото. Христос казва: “Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.” И ние трябва да любим, както Бог ни е възлюбил. Да проявим Любовта заради Бога… 8000 години сте насилвали любовта. Днес, по същия закон, ще насилвате безлюбието. Досега сте насилвали любовта, а не искате да насилвате безлюбието! Аз не виждам никаква философия в това. Мушкал си хората, убивал си ги, а сега те е срам да помилваш един човек или да го нахраниш. Унижение ли е това? Да мушкаш човека, да го измъчваш – считаш, че това е в реда на нещата. Защо се срамуваш да го помилваш, да му кажеш една сладка дума? Това са крайности, които носят два различни резултата. Някои се страхуват какво ще стане с тях, ако хванат правия път на живота. Какво стана с хората, които от 8000 години следват пътя на безлюбието? Ако тръгнем по пътя на Любовта, по пътя на новото учение, ще се явят милиони гениални хора, които ще пресъздадат света.(22, с. 16)

 

В първата глава на “Битие”-то е писано за създаването на света. Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли “Битие”-то, човек ще дойде до онази абсолютна вяра, с помощта на която може да съгради своя живот, т.е. да го преустрои. Старият живот е отживял вече времето си. Казано е в Писанието: “Старото небе и старата земя преминават. Аз ще създам ново небе и нова земя.” Човек трябва да бъде готов да живее в новата земя и в новото небе…

 

… Като четете първата глава на “Битие”-то, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е на зазоряване, защото човек минава от тъмнина в светлина, от смърт в живот.(139, с. 7 и 9)

 

Някои питат защо не ви уча на нещо по-философско. Дайте ми нещо философско, за да видя каква е вашата философия! Написвам един център. Какво означава този кръг? Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се определил от само себе си, или тази Първоначална Причина се е подвижила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това от повърхността на това свое първо движение първоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват – образувал се е периодът на Кали юга. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка, тъй както вие поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Тъй че тази сила, след като определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната…

 

… Когато се появил центърът в окръжността, Вселената станала бременна, при което точката се подвижила и разделила кръга наполовина. С това Вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на Земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгли са двете жени. Защо човек има по две ръце, по два крака, мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н. – всичко е разделено? Защото има две жени. Ще кажете: “Тогава да махнем двойката!” Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на Духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: “Вие ще се държите ли още с този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие.” Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и пр. се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Де е реалността, де е положителното в света? Ще кажете: “Ние сме вярващи хора, вярваме в един Господ.” Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла майка, ходили ли сте в светлата страна на Земята?(125, с. 184-188)

 

Човек трябва да се свърже с Бога такъв, какъвто си е и какъвто чувства вътре в себе си Бога. Вие познавате Бога по традиции, философски, теоретически, но тъй по същност, по естество, по опитност – да ви е говорил Бог, тъй както на Мойсея на планината или както на Христа – нямате Го още. Някои от вас правите опити, но ако някой ви зададе малко по-специфичен въпрос, вие лесно може да се усъмните. А онзи, който е говорил веднъж с Бога – този момент остава неизгладим в съзнанието на човека. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент – веднъж само да ви е проговорил Бог – този момент остава абсолютно неизгладим! Целият свят да се обърне – никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. И следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие Свое, подразбира се, че когато Бог е направил този човек по образ и подобие, Той тъй се е врязал, че не е могъл да се забрави. Първите хора, които са видели Бога, сега идват. Това са Белите Братя, това е културата, която върви по съвсем друг път на развитие. Сегашните хора на Земята са направени от пръст и им е вдъхнато малко жива душа. Живи души са те – нещо смесица от кал и Божествено дихание, та една каша е станала! Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога. Сега вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първото нещо – да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази школа. Знаете ли какво значи смирение, абсолютно смирение? Каквото и положение да заемете – цар, философ, учен, слуга – всеки, който влезе в школата, ще забрави първото място, което е заемал. Ще влезете в школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за права зъб няма да обелите, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат. Всички Бели Братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, те ще се грижат за вашите права, а не за задълженията ви.(67, с. 157)

 

“Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му?” – Ще работи. – “Как?” – Ще се обърнете към Библията, първа глава от “Битие ”-то, и оттам ще започнете. “В начало създаде Бог небето и земята, а земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: да бъде виделина! И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи!” Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: “Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя.” Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда – той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило; всичко онова, което си знаел в живота; всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал; всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам-самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласа на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: “Ще хлопате и няма да ви се отвори.” Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си, ще извикате: “Елои, елои, лама савахтани!” … Та казвам, ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: “Господи, искам да Те опитам! Един си Ти, Създателят на всичко, няма друг в света освен Тебе!” Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: “Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната.” Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: “Да бъде виделина!” И стана виделина. Ученикът ще каже: “Тази виделина, която виждам там, далеч, да блесне в мен!” И ако той е от избраните ученици, като рече: “Да бъде виделина!” – в него ще настане виделина. “И видя Бог виделината, че беше добро, и разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи.” Следователно денят ще започне с доброто, а нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи – от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под “виделина” разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже: “Да бъде виделина”- да стане виделина!

 

… “И рече Бог: да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода. И направи Бог твърдта, и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.” “И разлъчи вода от вода” подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, Небе, а което е под твърдта – Земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е – то вечно ще живее. Вие имате два живота – единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, светлина, мир и радост. Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете: всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана или Божествения живот да действа върху човека и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло – тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната да внесете във вашия организъм от тази вода (като чрез инжекция) една капка само – във вас ще настане цял преврат. Ако преди това вие сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък… И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани -– творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе… Пред вас седи задача да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за Себе Си. Всичко, което Той твори, е заради нас… Събраният живот във вид на суша и вода – това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви.

 

… “И рече Бог: да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.” Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия, а не с буйния живот…

 

… Ден четвърти – в този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: “Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините, времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която с помощта на тия светила ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска.” Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето…

 

… Ден пети. Всички животни във водата – това са слугите, помощниците на ученика в неговия път. Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят…

 

… Ден шести. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие си кажете: “Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот.” Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни (т.е. шест периода) трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци – да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията светлина, с мира Божий и с Божията радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.(112, с. 287-305)

 

Зачитай първия ден – ден на твоя дух – ден, в който светлината се е проявила.

 

Зачитай втория ден – ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила.

 

Зачитай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който знанието се е изявило.

 

Зачитай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният живот се е проявил.

 

Зачитал петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

 

Зачитай шестия ден – ден на вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

 

Зачитай седмия ден – ден на Бога, вечното Начало на всичко, ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.

 

Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието.

 

Помни: който следва пътя на Истината, той всякога е свободен. Който следва пътя на доброто, той всякога е добър. Който следва пътя на Мъдростта, той всякога е умен. Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил. Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш – сила, доброта и разумност.(146, с. 181)