Jump to content

04_3 “ТАЗИ Е ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА МИ И КОСТ ОТ КОСТТА МИ!” ГРЕШКАТА НА АДАМ


Recommended Posts

“ТАЗИ Е ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА МИ И КОСТ ОТ КОСТТА МИ!” ГРЕШКАТА НА АДАМ

 

Бог създаде само Адама, но Адам пожела второто дете – той взе участие в създаването на Ева. (90, с. 202)

 

Когато се казва, че Бог извади едно ребро от Адама и създаде жената, това подразбира нещо метафизическо. Създаването на жената е философски въпрос, за разбирането на който се искат знания. Когато видя Ева, Адам каза: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Ап. Павел казва, че жената трябва да се подчинява на мъжа, защото е произлязла от него. – Не, жената не е произлязла от мъжа. Това е неразбиране на живота. (79, с. 28)

 

Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира този език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува…

 

Когато Бог поставил жената в рая, тя Му казала: “Господи, аз няма да изпълня Твоята воля. Имам свои разбирания и ще живея, както намирам за добре. Ще изучавам нова философия, а не тая, която Ти си въвел.” Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая. (35, с. 193)

 

Моето мнение за брака, за дома, за семейството, за отношенията между мъже и жени са съвсем различни от тия, които вие имате. В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми!” Това е истинският превод. Аз чета Свещената книга и правя преводи от нея. Значи Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. Под думата “свещено сърце” се разбира Божият Дух. И затова се казва, че Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек и той станал жива душа. Днес много жени са недоволни от положението си и казват: “Защо се родих жена?” Знаете ли какво нещо е сърцето? Сърцето е равнодействаща сила, която управлява света. В това отношение днес жените управляват света, а не мъжете. Жените ще кажат сега: “Виждате ли какво сме ние? Ние управляваме света.” Аз не говоря за жената по форма, но под “жена” разбирам Божественото, разумното сърце в човека. Божественото сърце в човека направлява неговите действия, а не умът. Умът е слуга на човека. Човек прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновените чувства и мисли на човека, но разбираме великия стремеж на душата му, която се проявява чрез Божественото сърце. На този стремеж именно се подчинява нашият ум. (51, с. 201)

 

Питам сега: на шестия ден Бог създаде човека. На кой ден създаде жената? Кажете ми! Един ден Бог въведе Адама в рая, Адам стана пълновъзрастен и му каза Бог: “В целия този рай ще живееш, ще го гледаш. Давам ти в твое владение всички животни.” И той почна да им записва имената. Бог ги беше създал и Адам почна да ги превежда на свой език. И ги кръсти. Той видя, че животните са по двойки – магаретата минаха, конете минаха и пр. – все по двойки. Едно магаре и една магарица могат ли да родят нещо? Нищо! Той е един изкуствен порядък на нещата. В Адама дойде една идея: защо са по двама те, а той е един? Той видя този порядък – предвидило се е благо за всички същества, а за него няма никакво благо в света!… В кой ден се създаде жената? – Вие сами трябва да го намерите. Това не е толкова важно. Не че не е важно, но опасно е да се разискват някои въпроси. В химията има известни елементи, които са опасни. Тогава трябва да бягаш. (68, с. 133)

 

Христос казва: “Иди и повикай мъжа си и ела тук!” Питам: как ще познаете мъжете? Едно време, когато Бог създаде Адама, той имаше мъжка форма. Бог беше Учител на Адама и му преподаваше уроци по всички предмети. Адам беше отличен геолог. И досега има запазени цели глави, написани от него по геология. Адам беше отличен астроном и отличен естественик – от него има написани няколко глави по тия предмети. Адам беше и добър градинар. Съвременните градинари би трябвало да се поклонят на Адама за неговите знания и опитности по градинарство. Същевременно Адам беше и отличен астролог. Той знаеше влиянието на Слънцето и на планетите върху човека, както и отношенията, които съществуват между тях…

 

… Питам: на какво се дължат неуспехите на съвременните хора? На тяхната немарливост в изпълнение на своите обязаности и задължения към Първата Причина. В това отношение и Адам беше немарлив. Той се представяше пред Бога коректен, изпълнителен, но всъщност не гледаше добре работите си, беше малко мързелив, нехаен. Той криеше от Бога нещо. Като отиде Бог при Адама и видя, че работите му не вървят добре, Адам каза: “Господи, сам не мога да върша добре работите си. Да бях имал поне една другарка, с нея заедно бихме могли добре да уредим живота си.” Господ му отговори: “Щом е въпросът за другарка, която да ти помага, това е лесна работа.” Тогава Бог го приспа и от реброто му извади жената, която беше скрита в него. Адам, като видя жена си, своята другарка, веднага се засмя и зарадва, както момъкът се радва, като види някоя красива мома. Аз често съм наблюдавал какъв ефект произвежда момата или жената върху мъжете. Срещам един момък, който няма пет пари в джоба си, и го наблюдавам как, като види някоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получил някакво богатство. И наистина, богатство е момата. Момъкът казва: “Докато имам тази мома, всичко мога да направя в света.” Така мислеше и Адам, но не издържа изпита си. В райската градина той беше поставен на изпит. Бог му беше казал: “Другарката, която ти давам, пази като зеницата на очите си! Никога не я оставяй сама, защото изгубиш ли я от очите си, повече не можеш да я върнеш”. Обаче този ден именно, когато Ева беше излъгана от змията, Адам се занимаваше със своите материални работи и не можа да придружи Ева, да се разходи заедно с нея. Ева излезе сама на разходка, добре облечена, с бяла рокля, препасана с хубав колан, добре вчесана, с пригладена коса, с червени устнички, подобно на съвременните модерни жени. В Библията се казва, че Ева била гола. Друго нещо се разбира под думата “гол човек”. Всъщност и Адам, и Ева са били хубаво облечени. Красавица била Ева! В това време Адам, който бил зает със своите материални работи, си казвал: “Какво страшно може да има в райската градина, та да не може Ева да остане сама? Може ли тук да дойде някакъв дявол, да я изкуси? Щом е в рая, тя е в безопасно място.” Обаче тъкмо този ден дошли един дух от Сатурна и един от Марса, заедно с които влязъл и дяволът. Лошото съчетание, което имало между Сатурн и Марс, било причина да изгуби Адам своята другарка, която и до днес още не може да намери. И досега още хората се питат имат ли душа или нямат. Казвам: благодарете, че Ева беше сърцето, а не душата на Адама. Бог направи Ева от сърцето на Адама, а не от неговата душа. (107, с. 64 и 66)

 

Ще знаете едно правило: щом имате един излишък, веднага ще се зароди изкушението. Да кажем, че първия човек изразим с точка А. Той имал всичко в себе си. Той е първата монада. И когато Бог опитал тази монада или този, първия човек, какво станало? Бог прекарал всички животни да минат покрай човека да им тури имена, да им бъде господар и да ги учи. Всички животни минали две по две покрай човека. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на себе си. И тук именно той сгрешил. И знаете ли в какво седи сгрешаването? Неговият другар бил Бог, но той, като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това си желание той сгрешил. И Бог, за да го избави от едно зло, веднага се проектира в монадата В. Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял подобна на себе си, казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Но на тази монада В светлината е била тъмна и тя се привлича от онова дърво на познанието на добро и зло. Сега ще употребя една поговорка, да уподобя защо светлината на монадата В била тъмна, но да не се обидите. Хайде, по-добре ще замълча. Как казвате – да кажа или да не кажа? – (Кажете!) – Хубаво, но няма да ми се сърдите: “Краставите магарета през девет баира се намират.” Човек, като има един недъг в себе си, няма да намери някой човек, който има една добродетел, но ще намери някой като себе си – със същия недъг, та да го види хубаво. (26, с. 155)

 

Ева произлезе от Адама. Със създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не произлиза от Бога. (130, с. 194)

 

… И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук, на Земята, за 5 години. Други – за десет. Някои – за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои – за 120 години свършват университета на Земята. А пък Адам, който беше първият човек – трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: “Много ми трябва още!” А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни – прост човек ли е той? Той е много умен човек! И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: “Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш!” И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи в живота. (110, с. 47)

 

Жените трябва да пазят едно правило: те трябва да бъдат тъй свободни, както Бог първоначално ги е създал. Когато Бог създаде първата жена, Ева, Той приспа Адама, за да не му пречи в работата. Дълго време Адам спа, докато Бог създаде първата жена, която беше толкова красива, че Адам, като я видя, извика: “Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми!” С това той направи първата погрешка. Адам не каза, че тази жена е дух от духа му, душа от душата му, ум от ума му и сърце от сърцето му. Адам каза, че Ева е кост от костта му и плът от плътта му. След това черният адепт видя Ева и внесе поквара в нейния ум. Като я погледна и като й проговори, Ева го послуша, яде от плода на забраненото дърво, след което каза: “Намерих по-умен от Адама.”(60, с. 134)

 

Има три стимула в живота на човека, които го заставят да работи: любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си. Казвате: любовта към себе си не е нищо друго освен егоизма, който разрушава човека. Аз не говоря за егоизма в неговите крайни проявления. Да обичаш себе си – разбирам да обичаш Бога в себе си. Тази любов именно е извършила на времето си отлична работа. Тази форма на любов постепенно се е разширявала и е преминала в любов към ближния, т.е. любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме. Първият човек, който е живял в рая, познавал само любовта към себе си, към Бога в себе си. Той имал всичко на разположение – плодове, семена, животни като другари на неговия живот, и за нищо не се е грижил. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствал нужда от подобен на себе си, от ближен, когото да обича и да бъде обичан. Аз-ът в него, който бил пълен господар и на всички заповядвал, бил вече недоволен от положението си и пожелал от Бога другар, с когото да се разбира. Питам: кой е недоволен от себе си? Недоволен е онзи, душата на когото не е в самия него, а е вън някъде. Такова е било положението и на Адам. Душата му не е била вътре в него, в неговия рай, но останала вън от този рай, вследствие на което той потърсил другар, който да задоволи тази липса. Когато душата на човека е в самия него, той живее вече в Божествената Любов, в Любов към великото, необятното, безграничното, което се проявява навсякъде в света. Къде седи погрешката на Адам? Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Щом помислил така за Ева, в края на краищата той трябвало да види какви са резултатите на неговата мисъл – Ева не остана при него. Друг щеше да бъде въпросът, ако той беше погледнал на Ева като на душа, излязла от Бога, която заслужава учудване и към която трябва да се пристъпва със свещен трепет. Ще кажете, че това е било мнението на Адам за жената. Аз пък казвам, че и сегашният Адам мисли за Ева по същия начин. Съвременният мъж мисли, че е господар на жената, че има право над нея, понеже е излязла от него; но за тази негова крива мисъл той не можа да задържи жената при себе си. С такива разбирания животът не се поддържа. Животът изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава. Вие трябва да си съставите понятие за човека (бил той мъж или жена) като за нещо целокупно. Сам за себе си човек представлява нещо цяло, изявление на Бога. Когато се отдели от Бога и пожелае да бъде самостоятелен, той веднага се поляризира – в него се явяват два полюса. Тия два полюса са: Любовта, която обхваща живота на всички същества в света, и Мъдростта, която носи светлина. Любовта и Мъдростта пък се стремят към Истината като към крайно звено, като към крайна цел на живота. Истината създава образите, тя е поле на знания. В Истината се складират всички знания от незапомнени времена и до днес. (86, с. 155)

 

Думата “жена” е произлязла от гръцката “зои”, която на санскритски означава “живот”. Жената, т.е. животът, е обект за изучаване от мъжа. Тя е предметно учение и за мъжа, и за самата нея. Казано е за жената, че е кост от костта на човека и плът от плътта му. Ето защо жената, като живот, трябва да се изучава от всички, за да се използва в бъдеще. Не мислете, че животът на жената е един, а на мъжа – друг. Ако поставите мъжа при условията на жената, и той ще прояви същия живот като нейния… Доброто, което имате, не е ваше; животът, който баща ви е дал, още не е ваш; животът, който майка ви е дала, още не е ваш. Ваше е само онова, което вие сами, съзнателно сте изработили и спечелили. Какво сте придобили и научили, като сте живели 40-50 години на Земята?(91, с. 242)

 

Като научите този закон на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването. Тогава ще разберете и закона “плодете и множете се”. Първият процес – на събиране – е дошъл в света с Адам, а вторият процес – на изваждане – е дошъл в света с Ева, затова Господ е създал жената чрез изваждане реброто на Адам. Коя жена? – Райската жена, която обичала да има сношение с “онзи”. Следователно мъжете ще се научат да изваждат жените си. Жените ще се научат да изваждат синовете и дъщерите си, затова те раждат. Раждането е закон на изваждане. С този закон Господ учи жените на изваждане и ги пита: “Искате ли друг път да имате собствености?”(125, с. 150)

 

Аз се спирам върху трите закона: любов към себе си, любов към ближния и любов към Бога. Първо ние сме започнали с любов към Бога, но сме забравили. Човекът, когото Бог направи, най-напред го представи пред Себе Си и му даде всички наставления. Той беше сам в градината, но пожела Господ да му даде нещо според неговото желание. Направената жена не беше според желанието на Бога, но според желанието на човека. Какво стана от туй наше желание? – Същият закон. Вие какво изисквате от Бога да ви създаде? – Да ви създаде едно дете, една жена. Това е желание, което ви извади от рая. Аз се спирам върху въпрос, върху когото не е позволено да се говори. Когато Адам роди Ева, беше ли в съзнание? Той я роди, без да знае. Бог го приспа и той роди Ева.

 

Има един анекдот, един малко груб еврейски кабалистически анекдот. Според него Ева била на гърба на Адама. Мъчно му било, че не могъл да я види. Тя израснала на гърба му и той ходи-къде ходи – усеща някаква тежест, не може да я види. Нейният гръб бил залепен за гърба на Адама. Тя гледала на една страна, той – на друга, на две противоположни посоки гледали. Адам казва: “Господи, има нещо, което ме безпокои. Много хубаво си направил всичко, но има нещо на гърба ми!” Господ нищо не казал, но го приспал. Направил първата операция. Като се отделила, Ева започнала да работи. Казва й Адам: “Ти ли беше на гърба ми?” Така Адам направил първата погрешка. Казал: “Ти ли беше на гърба ми, че защо не слизаш, искаш аз да те нося нагърба си? Колко си била красива, пък се криеш да не те виждам.” Тъй казал Адам и се поусмихнал. А тя казала: “Аз имам един баща, когото ще накарам да ми служи!” Какво ще разберете? Ще кажете: “Каква жена била тази Ева!”(17, с. 96)

 

За да се яви мисъл в главата на човека, дълго време е трябвало да живее той като човек. Първата мисъл се роди в ума на Ева, когато видя плода на забраненото дърво. Втората мисъл се роди в ума на Адама, когато опита този плод. Третата мисъл се роди в умовете на Адам и Ева, когато ги изпъдиха от рая. Като излязоха вън от рая, те взеха семенцата от забранения плод със себе си и започнаха да сеят и орат. Първата мисъл е предизвикана от онова чувство, което най-много е занимавало човека. Кое е това чувство? Мислете по този въпрос. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое, т.е. да мисли като Него и да владее чувствата и мислите си. Когато Бог създал Ева, първата мисъл, която Адам изказал, била следната: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Каква е била първата мисъл на Адама преди появяването на жената, там Писанието мълчи. Докато Адам е бил сам в рая, Бог вкарал всички животни при него, две по две, мъжко и женско, да ги види и да ги наименува. От този момент в душата на Адама се родило вътрешно недоволство, че е сам, без другарка. Като видял недоволството му, Бог го приспал. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си – тази била първата мисъл, първото желание на Адама. Наистина, когато не може да разреши някой въпрос, човек заспива. Щом заспи, той ще разреши въпроса. Следователно, за да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естественият начин за разрешаване на въпросите. (43, с. 67)

 

Има един мит: когато Бог изпрати първия човек на Земята, турил го в благоприятни условия. Пратил един ангел Рафаил да пита човека дали е доволен. Човекът казал: “Всичко хубаво е създадено, но с тия животни около мене не мога да се споразумявам. Потърся рибата – тя е във водата. Потърся кита – влязъл във водата. Потърся птицата – хвръкнала нагоре. Потърся коня, той само припка. Потърся вола, той си навел рогата – търси нещо, не можеш да размениш две думи. Мене ми дотегна, по този начин не се живее!” Върнал се ангелът, разправил на Господа. – “Много добре!” – Изпратил му Господ от небето една другарка. Ангелът я довел с кабриолет. Като я погледнал човекът, тя му се усмихнала и той рекъл: “Животът ми сега има смисъл. Кажи на Господа, че съм Му благодарен за тази другарка.” Заминава ангелът. По едно време пак се връща. Пита тази избраница дали тя харесва другаря си. Тя казва: “Не го харесвам.” Жената не го харесва, струва й се малко прост. – “Кажи на Господа, ако не измени неговия характер, може да съгреша, но ще го напусна.” Питам: защо човекът беше недоволен? Той не разбра животните. Понеже той имаше една отрицателна мисъл към животните, жената имаше същата мисъл спрямо него. Ангелът го пита: “Как си?” – “Добре е, само по някой път има нещо особено.” – “Че как, тя е една от най-добрите дъщери!” – “Кажи на Господа, че е много добра, но има нещо особено. Откак е дошла тук, в градината, особена е станала. Не се живее, почнах да не мога да живея с нея.” Тогава Господ ги извикал и двамата (и Адама, и Ева) в небето и ги променил: Адама направил жена, Ева направил мъж и ги изпратил пак на земята. Най-първо жената се оплакала от Адама, сега мъжът започнал да се оплаква от жена си. Той казва: “Не струва, много проста е тази жена, да не дава Господ такава жена!”(50, с. 73)

 

Ще ме попитате: “Какво отношение има това, че Христос е положил ръцете Си върху тази жена?” (Става дума за гърбавата – вж. Лука 13:13 – бел. Р.Ив.) – Жената е основа на света. Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът да съществува без жени, Господ не би ги създал. Някои ще ми възразят, че Господ е направил най-напред Адам. Да, но кой Адам? Който бе направен от пръст ли? Господ създаде мъжкия и женския пол заедно. Мъжкият и женският пол подразбират една противоположност в света, но и това разногласие е велика наука…

 

… Не мислете, че добрият човек не може да разваля. Ева каза само една дума на змията и за тази дума вече 8000 години как страда цялото човечество. Ева каза на змията: “Наистина, след като изям плода, който ми предлагаш, ако стана като Бога, аз обещавам всички мои синове и дъщери да ти служат.” Ето защо жената, която Христос спаси, беше гърбава! Христос положи върху нея ръцете Си и й рече: “Жено, внимавай друг път да не даваш такива обещания. А сега, иди си и раждай.”(125, с. 201 и 223)

 

Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: “ Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни.” Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение – в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: “Това е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Как нарече това същество? Вие казвате “Ева”, а той го нарече “Йехова” – същество, направено от Бога. Името му е съставено от 4 букви. Първата буква е И – принципът, който твори. Втората – О – принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие, и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: “Иот хей вав хей.”(60, с. 55)

 

Има девет категории живот, но тия три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бога. Вижте най-после, че наистина не може да се живее сам – все искаш да имаш при себе си поне едно същество. Най-голямото геройство на първия човек в рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: “Господи, сам не се живее!” Адам бил голям аристократ, макар някои да мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в рая и да се занимава с животните, той прегледал всички и си казал: “Аз нямам другар, с когото да дружа; с тях не мога да дружа – те са низши същества, те нямат никаква култура.” Пък той трябваше да дружи с животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: “Господ създаде всичко много умно (и мене, и животните), но едно нещо не Му дойде на ума: на мене (този, богатия човек) не даде другар.” Тщеславие имаше в Адама. Господ го чу, поусмихна се малко и си каза: “Ще имаш другар.” И действително, Адам имаше вече другар. Той си казваше: “Така, нека излезе моята избраница отвън, да видят славата, величието ми, да видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога.” Това беше едно тщеславно чувство, което той криеше в себе си. Господ му каза: “Другарка ще имаш!” Като я видя, той каза: “Плът от плътта ми, кост от костта ми!” Обаче тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адама. Тя си каза: “Не, братко, не съм аз плът от плътта ти – ще ти докажа, че и в мене има малко-много ум!” И му доказа. Отива тя при дървото, което й посочва змията, и казва на Адама: “Ти си голям страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво!” – “Не може, Господ е забранил да се бута това дърво – преподава й Адам първия урок на послушание. – Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш!” – “Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли! Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти.” И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След съгрешаването у Адама се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: “Хайде, и аз ще страдам заедно с нея, да намаля малко страданията й.” В него имаше борба, казваше си: “Да оставя ли рая и да отида с нея? С нея – тежко; но без нея – по-тежко. Тя ми взе сърцето и където и да отида, сам не мога. И в рая сега животът е тежък. Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквото ще да става!” Жената сгреши, а той се лиши от благата. Господ не ги изпъди, но ги прати вън от Божественото училище, да растат и да се развиват. И тъй, 8000 години вече откак вие се намирате извън рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по целия свят бяха събрани тогава в Ева вътре като душички и всички сегашни мъже по целия свят бяха събрани вътре в Адама като душички. Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте. А сега всеки мъж казва: “Е, този Адам!” И всяка жена казва: “Е, тази Ева!” Не, не мислите право – всички заедно сгрешихте, всички бяхте там. Всеки от вас трябваше да каже: “Не, аз не давам думата си, не се съгласявам, не искам да постъпя така.” Разрешението на въпроса сега седи в признаването ви. Кажете: “Господи, сгрешихме! Ние не опазихме Твоите велики закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги опазим сега.” Туй е благородството на човека! Всеки човек трябва да мисли как да изправи своя минал живот. (104, с. 312)

 

Съвременните хора са дошли на Земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа Си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си. Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого “адамист”, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божий в себе си. Кажат ли му “евист”, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски “я” означава аз, а на турски – масло. На английски “фет” означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си. (139, с. 92)

 

Защо умират хората? Змията, която беше при дървото в райската градина, беше от мъжки принцип. Следователно жената дойде между два мъжки принципа. При нейното създаване се взе повече от мъжкия принцип, отколкото от женския, и от това произтичат лошите последствия за сегашния живот. М:Ж = 2:6, а то трябва да бъде М:Ж = 1:2 (вместо 2:6 изглежда трябва да се чете 2:1 – бел. Р. Ив.). В Писанието се говори за стария човек, т.е. стария мъжки принцип. Този принцип Бог не го е създал, ние изкуствено го внесохме. Присаденият мъжки принцип – това е старият човек, от който трябва да се освободите и жени, и мъже. Поради него се вършат всички престъпления. Съществува психологичен и биологичен закон, а също и закон за подбора, чрез който в бъдеще човечеството ще се избави от излишното. И тогава ще остане мъжкият принцип, който носи светлината, и женският принцип, който носи топлината. (49, с. 51)

 

Живи величини са числата. Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам. Човешкият живот започна с Адам. Второто число беше Ева, третото – Каин, четвъртото – Авел, петото – Сит, и т.н. Всеки човек трябва да знае кое число представлява след Адам. Има числа по-близки и по-далечни от основните числа на живота. Тази е причината, поради която и вие делите хората на близки и далечни. (139, с. 37)

 

Всички работи, които започват с печалба и свършват със загуба, са обикновени и знаете техните резултати. Ония работи, които започват със загуба и свършват с печалба, са необикновени – не знаете техния резултат. Адам е единицата, Ева – двойката. Това е печалбата. Значи печалбата е в началото, а загубата – накрая, и двамата сгрешиха. Те направиха едно съчетание, в резултат на което дойде числото три. След непослушанието и греха дойде изпъждането от рая – резултат нула. Сега иде нов процес в живота…(142, с. 58)

 

Хубавото в света седи в разнообразието, в различието на мисли и идеи между хората. В този смисъл никой човек не може да бъде доволен от себе си. Ако можеше да бъде, тогава защо първият човек беше недоволен от себе си, какво му липсваше? Липсваше му жената. Къде беше тази жена? Извади ли я Господ от някое дърво, извади ли я от някой камък? Извади ли я от някоя риба? Извади ли я от мида, от някой охлюв или от слънцето? Не, приспа го. Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро, а на еврейски се казва, че взел чифт ребра и от тези ребра направил едно същество, което човекът нарекъл жена. Адам казва: “С тия две ребра аз мога да живея по-щастливо и сега ребрата са 12 чифта.” Значи 13-то число е извадено, а 13 е крайно фатално число… Легендата говори, че първата жена е излъгала. Откъде научиха първите хора това изкуство? Можем да приемем, че преди Адам е имало други хора, които са живели и са учили един от друг лъжата. Съществувала е една раса, от която Бог е извадил Адам и му е казал: “Няма да лъжеш! Аз ще те въведа в рая, виждам, че от тебе ще стане човек.” Бог го внесе вътре в рая, но му каза: “Няма да лъжеш!” Адам обеща, но не устоя на думата си и когато трябваше да даде отчет пред Бога защо е ял от забраненото дърво, той каза: “Жената, която ми даде, ме излъга.” Той прехвърли вината за непослушанието си на другите. Искаше да оправдае себе си, като каже, че жената е виновна. Лъжата, като изкуство на хората, съществува от памтивека. Ние сме хора, които обичаме да икономисваме истината. Ние сме от тези, които обичат да послъгват при случай и без случай. Сега говорим за култура и Господ, като дойде при всеки, ще каже: “Можеш ли да се отучиш да лъжеш? Ако не се отучиш, ще бъдеш вън от рая”… Онези хора, които вървят по пътя на лъжата, вървят по пътя на инволюцията. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога. Пътят на еволюцията е път към Бога. Инволюцията е излизане от Бога. (49, с. 96-99)

 

Да се ожени човек, това е най-важната служба, която може да приеме. Като дойде при мен някой женен, аз не смея да го погледна, усмихвам се само. Той казва: “Аз не можах да живея добре с моята възлюбена, разведохме се.” Що е развод? – Уволняване от служба. Той не знае още какво нещо е женитбата. Видял една мома и без да я познава, оженил се. Той взел чуждото ребро и след това се мъчи да го тури там, отдето Господ го е извадил. И като не може да го намести, развежда се. Той не трябваше да я взима. Мъжът има 12 ребра, а Ева е 13-то ребро – нещастно число. Всъщност числото 13 не е нещастно, но Адам не беше готов за него. Мъжът трябва да знае дали жената е от неговите ребра или не. Момъкът трябва да гледа дали момата е от неговите ребра. Но и момата трябва да гледа може ли да се намести в неговите ребра. Под “ребро” разбирам добър и умен човек. Значи човек е създаден от добър материал, от две ребра, с две качества: едното ребро е добро, а другото е умно. Мъжът е създаден от земя, от пръст, а жената е създадена от доброто и разумността. Другояче казано: човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него Бог е създал човека – мъжа. В тоя човек Бог вдъхна дихание и той стана жива душа. Жената – това е проекция на външния живот. Адам беше почвата, от която израсна Ева. Тя после цъфна и даде плод. Господ каза на Адама: “От това дърво няма да късаш плодове, те са зелени още; когато узреят, само тогава можеш да късаш.” Но Ева яде от зелените плодове. Преждевременно яде тя, не ги дочака да узреят. Сега и вие опитвате един плод, хвърляте го – не е узрял. Трябва да чакате да узрее. Търпете,чакайте да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки. Тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца давате ли твърда храна? Малките деца се хранят с мляко – с майчиното мляко започват те. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна на детето си, тя ще го умори. (53, с. 28)

 

Има една окултна теория, тя е следната: когато вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, отдето е почнало творчеството. Единицата се е разложила, разделила на множество частици и понеже тези частици произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на което в цялата вселена се почнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действали в природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота; положителните пък, които се срещнали с положителните от първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. Та ние, хората на земята, сме попаднали във второто поляризиране, ние сме в разрез с положителните сили на живота. Ние сме положителни, и те са положителни. Сега се изисква второ поляризиране или, както казват окултистите или мистиците, от нас се изисква възстановяване на женския елемент на Любовта. Значи женският елемент, или Любовта, е изгубена, тя трябва да се възстанови. Любовта трябва отново да се възвърне в човешката душа, за да се дойде до вътрешно съгласие. Сегашните страдания в света се дължат на преодоляващото влияние на положителните сили в живота. Всеки човек иска да бъде богат – това е положителна сила; всеки човек иска да бъде силен – това е положителна сила; всеки иска да бъде учен – това е положителна сила; всеки иска да бъде добър – това е положителна сила. Обаче всеки иска това, положителното, да дойде чрез другите хора. Всеки иска да има поне един слуга. И слугите искат свой слуга. Това желание трябва да се неутрализира. Тъй щото, откажи се от желанието да ти слугуват хората, но ти им стани слуга. Някой иска да стане учен човек. Нека стане учен, но да отиде да служи на хората – това е женският елемент. (50, с. 32)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...