Jump to content

04_4 МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ


Recommended Posts

МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ

 

Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества. И когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават. Защо? По единствената причина, че не са свързани с Бога. Жена, която не е свързана с Бога, не е истинска жена; мъж, който не е свързан с Бога, не е истински мъж. Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога. (99, с. 89)

 

Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: “И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адептът на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря освен Бог. Що е жената? Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. Това е новото определение за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елемент – това е друг въпрос. Красота, мекота, богатство, знание, сила – всичко се съдържа в душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегва своята душа, Бог предварително я взима. Небето е много взискателно и строго към своето си. То не позволява да се злоупотребява с Божественото. (65, с. 200)

 

Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, а помни, че си собственик на цялата Земя… Днес всички хора спорят все за тези десет декара земя. Жената спори за мъжа като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как мъжът трябва да разреши този въпрос? – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? Защото положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той й каза: “Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога.” Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: “Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата.” Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: възможно ли е само за една ябълка да изпъдят човека от рая? Ще обясня това противоречие със следния пример: Представете си, че един благороден мъж от високо произхождение среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да й помогне, да я извади от лошите условия на живота. Той се оженва за нея, дава й знания, мъдрост, изучва я и я оставя свободна – да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът й разбира тази работа, й казва: “Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете.” От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа й, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но вече е късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойд¡ в нейния дом, желаеше само да вземе богатството й. Щом взе богатството й, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички – учени и прости, млади и стари – опитват любовта на света, тичат подир нея, но само като я докоснат, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа в себе си истината. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата имат отношение първо към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човек от Бога, е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в Своята Любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. (146, с. 203)

 

Днес казвам на жените: внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: “Понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка!” Сега пак казвам на жените: вие сте спасението на света! Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай Него, пита ви: “Защо не ядете от плода на това дърво?” – “Забранено ни е.” – “От кого?” – “От нашия Баща.” – “Не, Той казва: яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота.” – “Дай ни тогава от този плод!” – “Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.”

 

Наближава това време! Жените ще спасят света. Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! … Казано е: “Ще изпратя Духа Си.” Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте: дето стъпи женски крак – всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос и като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: “Защо не ядете от този плод?” Обръщам се и аз към жените и казвам: не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите. Вие, жените, не се свивайте. Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8000 години Бог е изпратил жените на земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Мойсея, а жените – пророците. Слушайте Мойсея и пророците, но по обратен път!(99, с. 20)

 

Първоначално човек се е родил без брада и мустаци. Впоследствие, когато мъжът и жената не са живели добре, израсли им косми по лицето, откъдето се виждат задълженията им, т.е. законите, на които те служат. Жената, в сравнение с мъжа, представлява дете. Мъжът пък е баща, човек със задължения. Щом хване един косъм от брадата или мустаците си, това показва, че той се е натъкнал на известен закон, който трябва да изпълни. Мъжът е по-възрастен от жената, защото Бог първо създаде мъжа, а после жената. Ето защо когато мустаците и брадата на мъжа паднат, тогава ще израснат на жената. Засега мъжът живее в груба, неблагоприятна среда, а един ден жената ще живее в тази среда. Това е необходимо условие за каляване. (62, с. 103)

 

Тази сутрин ще ви говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава от Евангелието на Матея (13:46) във връзка с друг един закон – седмия и най-велик закон на природата – законът на рода. Във всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола седи по-високо. Казват: “В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа” и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те поради това стоят по-високо. Жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката, между учените хора. Дълго време учените са претегляли мозъците на мъжа и на жената, за да видят колко грама тежат и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина и обратно – че всяка лъжа е наполовина лъжа, сиреч че всяко твърдение е наполовина вярно, и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50 % от своите твърдения… Сега ще кажете: “Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?” Има. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче, и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го, като скулптор. Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена. Понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли – не може; да го изрита – крака няма; да му каже: “Излез вън!” – език няма. Дохожда й наум да го направи ценно – “Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно”. Ето учението на Христа, Който казва: “Възлюбете враговете си!” Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създаде бисер, за който вие плащате скъпо. Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам: ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери? Вие казвате: “Условия нямаме.” Жените казват: “Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват, условия нямаме, къща нямаме, това и онова нямаме – не можем да работим”, а мъжете, от своя страна, казват: “Не можем да работим, защото жените ни смущават; това нямаме, онова нямаме, обществото ни пречи”, и спират. А тази мида не казва, че няма условия; без крака, без ръце, без език и без човешки мозък, тя от пясъче създава бисер, и Христос я похвалва. Аз ви питам: не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече. (124, с. 75-77)

 

И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, но ги разглеждат субективно. Не разглеждат предметите обективно (значи от мъжка страна), а субективно (от женска страна). Съзнателно – това е мъжката страна, подсъзнателно – женската страна. Във философията има термини – казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума и тогава ще имаме едно вярно понятие…

 

… Но да дойдем до основния закон. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина на душата на човека. Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа – последният, обаче, каза: “Тази работа не може да бъде, сам не мога да я свърша – как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – рая? Дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат.” Тогава Бог каза: “Много добре, Аз ще ти направя другар като тебе, да ти помага.” И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл. Единственото нещо, което знаете в природата, то е само женският пол – мъжкият пол е невидим. Туй слънце, което вие виждате, то е женското слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука го потвърждава, че всякога енергията се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове. Думата “отрицателен” или “пасивен” някои хора вземат в лош смисъл: “Под пасивен разбирам слаб, безхарактерен, безволев” – но то е криво разбиране. И затуй са заменили думата “отрицателен” с израза “катодни лъчи” – полюсът, в който се проявява всяка енергия. Въз основа на този принцип ще изясня много неща. Човек има мозък, но някой път вие казвате: “Нищо няма в ума ми.” – Защо няма нищо? Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда. “Не мога да обичам” – вие сте безплоден. Онзи, който не може да мисли и чувства (бил той мъж или жена), не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда – в Писанието е казано – е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда – най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създава една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо (за Твореца), а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в християнската философия наричаме Христос – Богочеловек. Онзи принцип, за който Христос казва: “Отец живее в Мене”, никой не Го е видял – Бога никой не е видял, никой не е видял Бащата на света. Майката знаем. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаем. И казва се в Писанието: “Христос дойде на земята да ни изяви Отца.” По същия закон човекът, който е слязъл от небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче – безформено, нищожно; и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас. (124, с. 76 и 78)

 

“Ева” значи дъщеря на Бога. Адам значи е обикнал дъщерята на Бога. Тогава имал всичкото вдъхновение. Намерил я за отлична, затупкало сърцето му. Той имал любов към Ева. Вие се смеете. Много голяма любов имал Адам, че като съгрешил, казал на Господа: “Където пратиш нея, и аз ще ида.” Господ го изпитвал. Но той не можел да се откаже от нея, казва: “Каквато е нейната съдба, и моята ще бъде такава.” Господ, като казал на жената да си върви, и той тръгнал подир нея и плакал. Обича я! Права ли е Ева да се оплаква от Адама и от любовта му? Той 8000 години върви подир нея и плаче. Жената поглежда, върви напред. Герои са и двамата. Жената пада, и той след нея пада. Аз бих желал сега да видя мъжа герой във въздигането на жената. Казвам: тази е сериозна работа. В падането на жената виждам геройството на мъжа. Сега трябва да видя геройството на мъжа и във въздигането на жената. Да обърнем единия лист – издигнете жената, за да се издигне и мъжът. (24, с. 188)

 

Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. Адам, първият човек, изпадна в това положение. Когато беше в рая, той имаше всички условия да прояви Божественото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвътре, вследствие на което не видя погрешката си и не издържа своя изпит. Погрешката му се заключаваше в желанието да има жена. Той видя, че му не достига нещо. Когато не достига нещо на човека, това показва, че той живее по човешки. Как именно се е родило желанието на Адама да има другарка и как се е явила тя, по това са създадени много легенди. Един еврейски равин изнася следната легенда за създаването на Адам и Ева: той казва, че първоначално Бог е създал Адам и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носил на гърба си като раница, вследствие на което усещал известна тежест. Той молил Бога да го освободи от този товар. Един ден Бог скъсал връзките на товара му. Ева веднага скочила от гърба на Адама и се изправила пред него. Като я видял, Адам се зарадвал, защото усетил голямо облекчение на гърба си, но и той сам не знаел как и откъде е дошла Ева. Дали тази легенда е вярна, или не, и ние не знаем, но вярно е, че когато хората се оплакват от страдания, от мъчнотии, това показва, че те носят тежести на гърба си и молят Бога да ги освободи, да променят условията си, да влязат в новия живот.

 

Мойсей пък е писал, че Бог направил Адама от червена пръст, заради което го наричат червен човек – мъж. Ева пък направил от реброто на Адама, заради което я наричат жена. Често слушате жените да казват: “Защо Бог ни създаде жени?” – Защото е нямало достатъчно червена пръст. Мъжът и жената се различават по естеството на материята, от която са създадени. Това, което е направено от пръст, има едно естество; това, което е направено от ребро, има съвсем друго естество. (36, с. 141)

 

В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на Слънцето, мъжът ще бъде на Земята. После ще сменят местата си. Мъжът ще се качи на Слънцето, а жената ще слезе на Земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но в края на краищата и двамата излязоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представлява небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, т.е. да се движи между небето и земята като полюси на живота. (96, с. 91)

 

В реалния свят мъжът може да изпълни ролята на жена и жената – на мъж. На Земята това не може да стане. Защо? Защото земният живот е нереален. Той е свят на илюзии. Докато са на Земята, мъжът и жената постоянно спорят: жената иска да бъде мъж, а мъжът не иска да бъде жена. Обаче нито жената може да бъде мъж, нито мъжът – жена. Защо? Защото и двамата престъпиха Божия закон, но и до днес още грешат. – “Какъв трябва да бъда?” – Човек! Казано е в Писанието: “И направи Бог човека по образ и подобие Свое.” Сега аз не искам да притежавам нито формата на мъжа, нито формата на жената. И вие трябва да се откажете от своята форма и да пожелаете да бъдете човек. Не се ли откажете от формата си, няма да влезете в Царството Божие. Казано е: “Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.”… Мъжът търси в жената Любовта, а жената (в мъжа) – Мъдростта. Мъжът е форма, зад която се крие Мъдростта. Жената е форма, зад която се крие Любовта. Като форми те са сенки на реалността. Като не разбират това, жената казва: “Не искам тоя мъж!” Мъжът казва: “Не искам тая жена!” Не е въпрос в неискането – гледай да минеш от сянката на мъжа и на жената в реалността на живота. Вие ще влезете в реалността, само като минете през формите на мъжа и на жената. (134, с. 76)

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...