Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения II.

[valiamaria]

Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

 

II. Кръстопът

(Майн-Ру*. Кръстопът. София: Печатница «Венера»,

ул. «Позитано» № 3, 1932. - 32 с.)

ПРЕДИСЛОВИЕ

«Пътят става ясен при светлината; жаждата се утолява при во-

дата, а гладът - с храната.»

Учителят

Жаден дойдох до градината на Учителя, събух се при Вратата ù и запитах:

 

- Мога ли да вляза?

И нямаше отговор.

Но светлината заблестя, дърветата като че порастоха, плодовете станаха сякаш по-големи, тих ветрец ги разклати.

И пошушна у мен:

- Пристъпи и яж!

Пристъпих, ядох - и оживях.

И каза ми се:

- Вземи и разнеси!

Грабнах няколко - безбройни бяха плодовете и малки шепите ми -и излязох вън.

Тях ви поднасям.

А който иска повече, нека иде в градината на Учителя.

Но там влизат само жадните за Истината - и тия, които знаят да се събуват пред прага ù!...

____________________

* Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.

КРЪСТОПЪТ

НА ПЛАНИНАТА

 

ПРИ ИЗВОРА

Насядаха учениците до обкичения с бял кварц извор, водата от който се струеше през белоснежен чучур - две мраморни шепи, допрени една до друга,из които кристалните струи преливаха.

Учителят се качи на високия камък, където сядаше обикновено.

Върховете на планината се вдигаха от всички страни. Реката тихо, като далечна песен, шумеше едвам.

Слънцето току-що бе се дигнало над каменистите зъбери. Лъхаше дъх на преснота и живот.

Стотици хора бяха - а като да бе празно мястото съвсем.

И изведнъж в това мълчание се разнесе гласът на Учителя - тих, ритмичен, странен - като че ли не човек говореше, а ехото на планините бе събралодумите на вековете - и ги шепнеше гласно сега...

 

- Дойдохте при извора, защото сте жадни. Вървите подире ми, защото сте гладни. А хлябът е един: Словото на Вишния.

 

Жадувате за много - но търсете първом Истината - и тогава всички други блага.

 

Защото без Истината придобитото иде и си отива, а с Истината придобитото никога се не губи!

 

Ще кажете ли: да придобием богатство и живеем, че после ще служим Богу?

 

Да роди ли и отгледа майката деца - че тогава да се учи как трябва да ги отгледва?

 

Първом да има книги и знание ли е потребно човеку - или да придобие светъл ум, да стане негов господар - и после да търси всичкото останало?

 

Казвам: Търсете първом Истината! Бъдете или слуги, или господари.

 

Да си господар, значи да възвърнеш ограбеното на своите слуги; да си слуга - да поправиш погрешкиге си спрямо другите!

 

Погледнете извора - колко е красив, окичен със скъпи нанизи, взети от недрата на планините! - Но от всичко по-скъпа е водата, която изтича от него. Водата - това е животът вътре; живата вода, която осмисля всички камъни тук. Без нея те са само стара сграда - възпоменание на нещо минало...

 

А вие сте щерни, пълни с вода: пълнят ви и ви празнят. Вие наричате това: Живот, Знание, Изкуство, философия, Наука, Култура... Но това е знание на щерните, държава на щерните, философия на щерните. А има живот на Извора, Знание на Извора, Царство на Вечния Извор...

 

Сега живите извори трябва да текат. Това е Божественото, което ний търсим. Това е Божественото, което ний говорим!

 

В истинския живот Божествените неща не остаряват. Там скърби, страдания и болести няма.

 

Всичкото Божие величие се намира в Новия Живот!

 

А животът е по-силен от смъртта: приближете се с вяра към нея и похлопайте без страх на вратата й. И ще вдигне тя своето тежко було - и зад него ще видите отново безкрайния поток на живота - на вечния живот!

 

Отворете очите си за Светлината; умовете си - за Мъдростта, сърцата си - за Любовта, душите си - за Истината, и духа си - за Божествения Дух.

Отворете се за доброто и го поканете да направи жилище във вас. Повикайте вярата - вярата е връзка с реалното, с Първото Начало - и тогава ще влезете в истинския живот.

 

Догдето растението се не свърже със земята, то няма сили. И вие, докато се не свържете с въздуха, слънцето и дъжда - няма да можете да черпите сили, да намерите Бога.

 

А какво е Бог?

 

- Този, Който е бил преди мене, преди аз да съм бил, Той е бил - това е Бог!

 

- Къде е Господ? - Там, където аз не съм бил.

 

- Где ще Го намеря? - Там, където всякога съм бил!

 

Първият, Който ни е събудил за живота, Който ни е създал живота, Този Първият, Който е създал всичко зарад нас - това е Бог.

 

Но казват някои: «Не сме го видели.»

 

Отвори си очите - и ще видиш Истината; измий си очите - и ще видиш Светлината.

 

Оттук вие ще идете в света, за да покажете какво сте научили.

 

Ако вие занесете светлината, разбрали сте Истината. Ако я предадете на хората - ще издържите изпита.

 

Ще станете слуги. Всички слуги са верующи, а господарите - безверници: те сами са си богове...

 

И тогава - защо са господарите в света?

 

- За да има на кого да проповядвате Истината - и да има добри бъдещи слуги!

 

А защо да бъдете слуги?

 

- Защото от слугите излизат най-добри господари...