Jump to content

Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.


Recommended Posts

Любомир Лулчев

I. Творчество: Мистични съчинения

 

III. Думите на

Видния Странник

Буди-Са

(Думите на Видния Странник Буди-Са. София:

Печатница «Нов живот». - 32 с.)

 

И слепите не виждат Слънцето,

но се ползуват от него.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Веднъж при нас дойде един чуден странник и ни говори великолепно. Много слушахме и малко разбрахме, а още по-малко запомних. Но от това, което съм записал, може би не всичко да е записано както е казано, някъде да съм турил и мои слова вместо негови, а другаде да съм изопачил, без да ща, защото ушите ми са още доста стари, та новото мъчно чуват, па и ръцете ми са малко груби, та не могат всичко да пишат както трябва, затова вярвам - ще ме извините.

 

Пък и не е важно какво аз ви казвам, а Истината, която може да разберете.

ДУМИТЕ НА ВИДНИЯ СТРАННИК БУДИ-СА

Веднъж при нас дойде той. Ние го заобиколихме и запитахме:

 

- Ти кой си и какво правиш? А той отговори така:

 

- Кой съм, ще ме видите, а какво правя за себе си и със себе си - правя го и с другите хора. Когато дойде някой при мене и иска да пие, и има да ми дава - изпращам слугата си да го посрещне, почерпи и вземе каквото носи.

 

Когато аз имам да му давам, аз сам излизам и го почерпвам с най-хубавата вода. А когато нито имам да му давам, нито да вземам - подавам му една чиста чаша и му посочвам чушмата, сам да си гребне и пие.

 

Пък и вие, ако имате да вземате нещо, пратете слугите си; ако има нещо да давате - сами идете!

 

И ако пращате слугите си някъде, имате да вземате; ако излизате сам - има да давате; а ако не мърдате никъде - свободни сте.

 

Това са трите пътища, по които светът може да се оправи.

 

- Тъй ли? Че ний отдавна искаме това. Разправи ни тогава как ще стане.

 

- Добре, но това, което ще ви кажа, не е за силните, богатите и щастливите - те нека си се радват на своето богатство и щастие, - а за тия само, които искат да станат здрави, силни, щастливи и богати.

 

Помнете: ти не си пратен в света да разрешиш всичките противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още ще скърбиш.

 

Не съжалявай за това, което си забравил, радвай се на това, което помниш!

 

Ако видиш, че грешникът греши - дошло е вече време за тебе да станеш праведен!

 

Мисли само за това, което носи живот в себе си.

 

За скъсаните дрипи не жали. Не дръж сметка за счупените стомни на своите съседи.

 

Не търси знание, което разстройва - то не е за тебе!

 

Знай, че пътищата на изгряващото и на залязващото слънце се различават.

 

Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника, на любящия и мразещия - тоже се различават.

 

Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни.

 

Не изгасяй свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят.

 

Обичай Светлината и Свободен бъди!

 

- Вие сте слушали много хора, имайте търпение да изслушате и мен. Болката може да е много голяма, но лекът ѝ да струва петаче - стига да го намериш навреме и като го намериш - да го употребиш.

 

Сега на всяка крачка се срещат недоволни хора - всеки търси по нещо, чака нещо, надява се, че може да стане нещо. И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му?

 

Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял.

 

Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се!

 

Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи.

 

Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно.

 

Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава?

 

Така са и тия, които уж ви водят, така сте и вие самите.

 

С объркани нишки не се тъче, с гнили дървета здрав мост не става, къща без основа не се гради.

 

Коя е основата?

 

Коя е основата на един дом? Може да има голяма земя и момъкът, и момата, и много говеда и овци, и хубава къща - но ако се не обичат, всичко е напусто! Това ще е търговия, а не женитба! И дом без обич се винаги разсипва. И село или държава без обич на хората помежду им - не оцелява.

 

Всеки, който живее, трябва да яде. Ако не яде - ще умре. А животът на всички е мил и затова той ще краде - и пак ще гледа да се нахрани. Затова и никому не трябва да се спира храната. А храна Бог е дал и има не само за вас, а и вън изнасяте за другите. И ако някой гладува понякога, то е защото някой някъде е усвоил неговото или го е разпилял, или сам е преял.

 

Но как може да се тури ред някъде?

 

Трябва първо да имаш една основа. Коя е тя?

 

Казахме я - Обичта. Ако един човек рече, че едната му ръка не е негова и не иска да я храни и облича или захапе? Че кракът не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ?

 

Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една клетка от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло. Всеки от вас има тяло и знае това - и за всяко нещо от него го боли - обича си го! Болката показва, че го обича - като претръпне, престане да обича, тогава все му е едно. Това е началото на смъртта.

 

Но в живия човек всяко нещо си е на своето място и всяко от тях е необ- ходимо за живота на цялото.

 

Но във вашето тяло всяко нещо си знае и своята работа!

 

Главата помисля и избира храната, ръцете я поднасят на устата, устата я приготвя за стомаха, стомахът я поглъща, но не я задържа за себе си - отделя потребното от непотребното, което изпраща вън, а другото разпраща по цялото тяло.

 

И през сърцето преминава всичката кръв, но то не я задържа за себе си; и белите дробове дишат не за себе си, а за цялото тяло. Ако стомахът престане да изпраща храната и я задържа за себе си, идва болест, задръствание. Ако сърцето или дробовете не работят добре, ако главата не мисли здраво, ако ръцете не служат добре - всичкото тяло страда.

 

И в голямото тяло - народа, - ако главата, ръцете, стомахът не работят добре, явяват се страданието, нещастията, болестите, катастрофите.

 

Кой е глава, кой е сърце - сами помислете!

 

Ако клетките на мозъка, на стомаха, на дробовете не са здрави, всички страдат от това. Ако сърцето е болно, тялото и да е здраво - отива си човек. Ако клетките на дробовете ги изяде туберкулозата, целият човек се стопява; ако клетките на ума не са здрави, целият човек може да пропадне. Ако клетките на стомаха не са здрави, и най-добрата храна не ни струва нищо и така си и умира човек, ако ще и да има всичко в изобилие!

 

Такива клетки сме и ние самите - живи клетки в цялото.

 

Ако ний сме здрави, не е важно къде сме, на кое място и какво обществено положение заемаме - работата ще върви добре; но ако не сме, всичко е изгубено! Понякога човек пръста си навехне, а целия го втриса. Всеки е на своето място, само че трябва всеки да гледа да бъде здрав, да разбере каква му е работата и да я върши както трябва. Без това ще станем объркани конци, от които нищо не може да се тъче. Тоя дойде - оправя ни, оправя, пък колкото оправи, вземе го за себе си, а другото хвърли. Дойде други, оправя, оправя ни, оправя себе си и приятелите си. А тия, които чакат друг да ги оправи - никога няма да се оправят!

 

От криви тухли прави стени и хубаво здание не става.

 

Всеки себе си трябва да разбере и оправи: ако е болен - да види как ще оздравее, ако е нещастен - къде му е щастието, ако се надява на нещо - надеждата му оправдава ли се?

 

Ако ще гради, на канара ли гради - без това всичко ще рухне. Вместо здраве - само временно подобрение, а после - усложнение и смърт; вместо щастие - залъгалка; вместо оправдани надежди - разочарование; вместо канара - пясък - и къщата се събаря.

 

Какво трябва да се прави?

 

Проста работа.

 

Ако един човек е пил у един кръчмар и опитвал една бъчва с вино - напил се, направил пакости; пил от втора бъчва вино - напил се, правил пакости, бил се, затваряли го; пил от трета бъчва вино - счупили му главата; пил от четвърта бъчва, уж ново нещо - развалил му се стомахът, лежал болен с недели.

 

Питам, какъв смисъл има да отива пак в кръчмата, да опитва пак уж новите бъчви на кръчмаря?

 

Такива кръчми са и сегашният ви живот. Не е ли време да се разбере, че е по-добре да се пие това, което Господ е дал: бистра водица, та мирна главица?

 

С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят. Но със здравето, с водицата, с мирната главица, с истината, с обичта, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни. Защото истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за своите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне.

 

Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, плачем и негодуваме.

 

А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се по- беждава!

 

Коя е основата на дома? - Обичта.

 

Коя е основата на всеки разумен живот? - Същата обич. Без обич в света стават само лошите работи. Може да казваш каквото искаш: интерес, право, закони - всичко това без любовта става зло!

 

Омръзнало на един човек да гледа стария си баща. Намислил веднъж да го вземе в един кош и да го захвърли някъде из полето, пък да става каквото ще. Намислено, сторено,

 

Взел той стареца на гърба - и хайде. Момченцето му тръгнало с него. Изнесъл го той на едно пусто място и там захвърлил. Тръгнали да се връщат.

 

- Татко - казало момченцето, - да вземем коша.

 

- Защо ти е?

- Ами аз тебе с какво ще изхвърля?

 

Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето по бузите, пък се върнал, нарамил коша и отнесъл баща си обратно вкъщи.

 

И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия условия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от помощ, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от подпомагане, за да живеем - тогава?...

 

Човек за себе си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително същите нужди и че и те искат за себе си туй, което и ти - за себе си. И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някакво огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди.

 

Каквото посееш, това и ще пожънеш. Това не е празна приказка, а закон, от хиляди години проверяван - една истина. А зад Истината винаги стои Природата. Не ѝ ли изпълним законите, знаете или не знаете - тя еднакво си прилага наказанието: болестите, нещастието, скърбите, катастрофите в нашия живот са все резултат от такива непослушания! Тя бие и мълчи - оставя сами да се досещаме.

 

А да се досетим, трябва да сме разумни. Разумен е тоя, който знае отгде иде и къде отива, какво иска и как ще го постигне. - И като го пожелае и постигне, да е не само тъкмо както го е искал - а и по-хубаво!

 

Но разумният човек винаги иска и за себе си това, което иска и на всички околни.

 

Силата на човека седи в неговото добро сърце; в ума, който мисли и за другите както за себе си; във волята му, която отива в услуга да се реализира доброто за всички. Когато един човек прави едно добро, всички добри същества в света и слънцето са заедно с него. Слънцето грее на всички - и на зли, и на добри, но на злите омекотява злото, а добрите подхранва и засилва.

 

Лошото в света го има, защото мислим и вярваме в него.

 

В човека винаги има и нещо егоистично, животинско. Но както каруца- рят кара коня, а не обратното, така и животинското не може да бъде оставено да ръководи човека. То е по-низше и се явява като зло, защото иска своето само.

 

Ако престанем да мислим за злото, то може би няма да престане да съществува, както и едно блато няма да пресъхне, ако излезнем от него. Но достатъчно е да излезнем, за да бъдем по-добре, отколкото сме били в негова- та тиня, смрад и локви. А излезли веднъж - всякога може да подадем ръка на други, които искат да сторят това.

 

Човек, който върши зло, който мрази - и него мразят, и него дебнат, да му сторят същото. Но и обратният закон е също верен. Ако ти си се усмихнал на всички, ако си привързал раната, ако си нахранил гладния и напоил жадния - и на тебе ще сторят същото.

 

- Кога? - Когато не са ти платили нищо за услугата, когато ти нито си поискал, нито даже помислил за някаква отплата, когато си я правил.

 

Защото и гостилничарите хранят, но взимат пари. И лекарите лекуват, но им плащат! А за платеното веднъж не се плаща пак.

 

Любовта ражда любов, обичта - обич, Доброто - добро. Това е закон, който никой не може да обори. Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доброто или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си!

 

Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда.

 

Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде.

 

Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него. Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте.

 

Сега ние искаме животът ни да се оправи, да бъдем щастливи, да дойдем на власт, да оправим другите. Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е? Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е?

 

Така и ние понякога искаме да оправим хората, без да сме оправили първом себе си. Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите?

 

Тоя бил разбойник, оня - лош, а ние самите?

 

Ако е болен човек, трябва да го лекуваме, но ако го ритат и бият - това лекуване ли е?

 

Ако човек мисли криво, нима, като му отрежат главата, ще почне да мис- ли право? Или ако убият недоволните, че ще се свърши недоволството?

 

Ако брат ти е недоволен, изслушай го. Ако можеш, помогни му. Ако не знае какво иска, търпи го. И малкото дете не знае какво иска, но като порас- не - научава се. А трябва да се учим всички - и стари, и млади. Както всички ядем, така и всички трябва да притуряме по нещо ново всеки ден - да храним и ума си както стомаха - да бъдем живи человеци, а не само человекоподобни животни.

 

Ние чакаме други да ни оправят или пък сами искаме да оправим други- те. И едното, и другото е погрешно. Ако сме болни хора, какво става от нас? Ако сме гнили дървета, какво може да се гради с тях? Ако сме хора с криви, погрешни мисли, какво добро можем да направим?

 

Правата мисъл дава добър плод - и то добър за всички. Това е мярката. А доброто винаги носи свобода на тоя, който го е направил, и на тоя, който го е приел. То винаги е най-потребното в момента и затова всички му се радват, макар и не всички да са се ползували от плодовете му.

 

Сега всички хора искат да имат свобода. И мислят, че ако имат много пари, ще бъдат свободни. Други - ако са много учени; трети - ако са силни. А не виждат сякаш, че има богати, които са слуги на парите си. Богатство, без обич към другите, т.е. ако не си готов да го споделиш с тях - е товар. Знание, без желание да помогнеш с него на невежите, е товар.

 

Сила без Любов към другите е насилие!

 

Или, другояче казано, каква да е къща, палат или колиба, непостроени на канара - Любовта - събаря се при буря или наводнение.

 

Само истината може да направи хората свободни.

 

А коя е тая Истина?

 

Много проста. Къщата си има свой господар, стадото - свой овчар, селото - свой кмет, държавата - свой цар, светът - свой баща.

 

Зная, веднага ще питат защо не е оправил тоя баща света. А бащата и вкъщи носи хляба, но ако децата преядат, техният стомах ги боли. Той донася пълна кошница с ябълки, но ако те се бият и за тях си чупят главите, какво е крив той? Или трябва като стражарин да стои над главите им и да им диктува това и онова?... Тогава те ще го нарекат най-големия тиранин, и ще имат право!

 

А сега той казва: «Ако аз, който съм най-силен, не ви насилвам с нищо - и никой няма право да ви насиля!»

 

Но ако човек не знае как да живее, той и себе си, и другите насиля. Насилието над себе си ще заплати със страдания, болести и нещастия; насилието над другите - с раздори, отмъщения, омрази, убийства, войни.

 

В хиляда години България е водила 145 войни. Като турите и 500 години че е била под робство, значи на всеки четири години една война е имало! И тогава сте били около 5 милиона, и сега сте около толкова - и то, като се плодите така, че всеки 20 години може да се удвоявате. Защо? Защото когато другите не са ви яли - самоизяждали сте се. Защото все искахте да оправите другите - или чакахте да ви оправят.

 

Но имало е и разумни българи, които са разбрали, че трябва всеки да започне от себе си.

 

И те са започнали и са дали тогава начало на едно такова движение преди 1000 години, че то е разтърсило цяла Европа. Тогава част от българите не разбрали великата мисия на тия хора, наричани Мили на Бога хора (Бого-мили), и ги преследвали. Изгонили и избили най-възвишеното, най-благородното, най-великото - и резултатът бе 500-годишно робство!

 

Сега, между вас има пак такива нови хора.

 

Те носят пак жива светлина, път и Истина, да се не спъвате, като вървите.

 

Чуйте какво казват те!

 

Не доказвай нещата - остави нещата сами да говорят за себе си. Не убеждавай хората за хляба - дай им хляба и нека сами се убедят!

 

Ако искаш да оправиш света - светлина стани на света и освети умовете на всички хора, и те ще видят как светът може да се оправи.

 

Ако искаш да помогнеш на хората, стани лек за тях. И ако можеш да им помогнеш - ти си нужният лек; ако не можеш - не съжалявай - ще научиш поне Истината.

 

Ако искаш да помогнеш на гладните, стани хляб за тях и всички да те опитат. И ако ти ги задоволиш - ти си хлябът. Ако не можеш да им помогнеш, не съжалявай - ще знаеш поне Истината: че не си.

 

Ако искаш да просветиш хората, стани книга за тях! Нека те почернят с всички писмена - и влез във всички ръце - и лоши, и добри, нека те четат! И ако може да ги оправиш, ти си определената книга.

 

Ако искаш да накараш хората да ходят в правия път, стани крака за тях. И ако те тръгнат в правия път - ти си краката, които трябват. Пък ако не тръгнат в правия път, не съжалявай - научил си поне Истината.

 

Ако искаш да научиш хората на Правда - стани ръце за тях. И ако те постъпват право - ти си ръцете, нужни за тях.

 

Ако искаш хората да си говорят любовно - стани език за тях. И ако Любовта протече през него - нека го мърдат както искат - добре е. Но ако не протече - не съжалявай - ще знаеш поне Истината.

 

Ако искаш хората да станат послушни и изпълнителни на закона, стани уши за тях! И ако послушание и законност се въдвори в света, това са ушите, които са потребни на света; но ако не стане нищо от тия уши - не съжалявай - поне Истината си научил!

 

И ако искаш всички хора добре да гледат - стани очи за тях. И ако светът се подобри от твоето гледане, тия очи са на мястото си. Пък ако и с тия очи светът се не подобри - не съжалявай.

 

Ако искаш хората добре да мислят, стани мозък за тях. И нека те употребят както искат. И ако Правата мисъл влезе в света - този мозък е същият, когото сега светът очаква. Пък ако и тогава нищо не стане, не съжалявай, научил си поне Истината!

 

И ако искаш да научиш хората да се обичат, стани сърце за тях, па им завърши всички работи. И ако Любовта влезе в света - това е сърцето, което светът очаква, което ще спаси света. Пък ако и с това сърце нищо не стане - не съжалявай - ще научиш Истината!

 

Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля.

 

Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благородното.

 

Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота.

 

Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто.

 

Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване!

 

Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбирание е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбирание е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото!

 

Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и условията, които моментът ти носи!

 

Ако ти гледаш живота на другите, критикуваш и осъждаш - ти сам рушиш живота си! Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото позна- ваш себе си.

 

Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш себе си! А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите?

 

Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата към него. Нека той винаги е най-високият връх! Нищо не значи, че още човешки крак може да не е стъпял там - толкова по-добре за тебе: високият стремеж въздига всичко!

 

И ако знаеш неговото истинско име - ти ще го призовеш - и ще имаш неговата сила, защото ако знаеш правилното име на един закон, той вече дей- ствува в тебе!

 

И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато извикат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб!

 

Любовта ражда живота!

 

Искаш ли да си здрав, не мисли друго освен доброто! Сълзите на които да са очи сочат само, че сбъркан е пътят!

 

Сиромашията и външното богатство сочат същото. И многото знания, и невежеството, и гордостта - тоже.

 

Някои чакат спасението да дойде отвън, по чудо - но спасението е в самите вас си - в правата мисъл, в благородното чувство, в добрата постъпка - всеки ден и всеки час от живота ви.

 

Но спасява се само живият. А жив е тоя, който яде. И каквото ядеш, това ставаш - и в това вярваш.

 

А помнете: овчар е тоя, който пази живота, а не онзи, който го взема. И човек не е онзи, който вижда всякъде само злото!

 

Мислиш ли, че ако животът тръгне тъй, както ти искаш, че ще стане по- добре?

 

То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят!

 

Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента!

 

И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш!

 

И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни.

 

И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота!

 

Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:

«Колко спечелих!» Но това са все чужди неща!

 

Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси! Но онова, което Любовта ти дава, приеми - то носи и благословение за тебе - защото едничкият господар в света е тя! И тя дава винаги най- добрия плод, и най-доброто място в живота!

 

Любовта има много образи отвън, както един цар, който има винаги много дрехи - от най-знатните до най-простите, - но под всичките тях той винаги е един и същи!

 

И тя винаги ще дойде, когато я призовеш с истинското ѝ име и никога няма да ти откаже това, което ти е потребно.

 

Колко е хубаво да знаеш името ѝ и да я викаш, когато ти е нужно!

 

Но и ти трябва да ѝ кажеш името си - същинското име! А кое е то, знаеш ли го?

 

То не е името на тоя, който мисли само за ядене и пиене, за пари и заплати, за учение и клиентела, за слава и почести. А и Любовта има име истинско. И знаете ли кое е?

 

Вие знаете много нейни имена, но едно е истинското. Него може да ви го каже само един в света. А когато го научите, проверете - то е най-могъщото име! И за да се уверите - кажете го пред самата смърт. И ако тя се върне и оживеете, ще познаете - това е истинското ѝ име!

 

Но когато викаш нейното истинско име, ще бъдеш чист, защото преди да дойде, тя ще прати огъня си - и много страдания ще минеш, защото всичко ненужно ще изгори!

 

И ако досега не си чул това име - търси го от днес нататък, за да оживееш. И когато намериш нейното истинско име, ще намериш тогава и своето, и това на околните - и ще знаеш вече, че си вървял в правия път. И каквото поискаш - ще имаш!

 

Не питайте може ли това, а опитайте - и вие сами ще кажете! Ако имате живот, в Пътя сте!

 

Ако ходите в светлина и не се спъвате - добре сте. И ако сте свободни - в истината сте!

 

Защото богатството в ръцете на добрия е благословение, но и сиромашията в ръцете на добрия е също благословение! Когато богатият е осиромашал, той по-добре разбира своите братя. И когато сиромахът е забогатял и не помни сиромасите - той скоро губи богатството си.

 

Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо!

 

Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира.

 

Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен!

 

Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш.

 

Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде.

 

Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]...

 

Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят. Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо животинско в себе си. Не се опиват, защото пие тоя, който не знае пътя си в живота - а те знаят много добре своя, защото светлина са на света - и на другите го показват.

 

И те слизат на земята като в едно велико училище. Но не за престъпници, ни за грешници и беззаконници - които са употребили своя живот за лични придобивки, които са мислили, че животът в тях е лично техен и са поискали да го минат не както трябва, а както те искат.

 

А животът е, който показва в какво вярва човек, защото не както изповядва, а как живее - това е неговото истинско верую. Животът определя разликата във веруюто на хората.

 

И тоя, който е опитал злото - той и доброто ще приложи. И тогава всеки ще заеме своето място в живота. И ще разбере, че баща - това е началото на живота, майката - почвата, в която се е развил, а братя и сестри са условията, при които може да расте, когато грее голямото невидимо слънце, което дава живот на всички.

 

И само неговият огън ще изчисти онова, което ви спъва. Но тогава обикновеното слънце, слънцето на вашето небе, ще потъмнее и луната и звездите помръкнат. А то значи, че водачите Ви ще ослепеят и слепец слепци ще води. И тогава ще дойде Тоя, Който може да ви отвори очите!

 

И ако ти не си готов тогава да жертвуваш живота си и всичко за Него, ти нямаш никакво верую!

 

Но да дадеш всичко без колебание и без трепет.

 

Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята. Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път. Дошъл си донякъде в живота и си рекъл: «Не може все с истина, с чистота, с честност.» И така станало. Но сянката на лъжата, омразата, нечистотата е страданието, нещастието, болестта.

 

Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя...

 

И ако куцаш или си сакат, пак също е!

 

Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. От чуждите грешки се учете - своите поправяйте! И помнете, че докато не изпълните волята на домакина, трапеза няма да ви се сложи.

Защото и слънцето като милва одраната кожа на човека - той пак страда. Но тъкмо това, страда нието, е едничкият път, по който Слънцето може да ви помогне - без това ще бъде още по-лошо.

 

А тоз, който обича, е винаги радостен. И виден човек става само тоя, който работи с обич, каквото и да е. И когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. Зная, че не вярвате това, но питам - какво ви плаща детето, за да го храните ? Но ще кажете: за бъдеще... Но това е още само ваша мисъл - вие и без нея пак бихте го отгледали.

 

А каквото мислиш, чувствуваш и ядеш, това си ти - защото и умът ти се храни, както и сърцето, както и стомахът. И всяка права мисъл, великодушно чувство са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова. А само доброто е, което твори - другото и самият живот го отрича. Лошите хора до четири поколения се разсипват и погубват сами, а родовете на добрите до хиляди години живеят.

 

Пред Любовта се отварят всички врати, всички каси, всички домове и всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за своите тигрета. И най-лошият човек има слънчево място в своя живот, когато и той е гледал с други очи на света. И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него. Може ли риба да се удави във водата? Може ли нещо да смути любящия? И самата смърт се спира пред него и му струва път! В неговия живот има светлина и доволство - въпреки всички несгоди, въпреки всички препятствия. Всяко надмогнато препятствие е мерило за неговото уси- лие и сила. Без тях в целия си живот ще бъдеш хилав несретник!

 

Но каквото и да ти дадат, ако ръцете са ти нечисти - те ще изцапат и най- хубавия хляб; ако умът ти е нечист - и най-висшата идея, най-светлото чувство. И не толкова, че самите тях ще изопачат, а образите, които вие имате за тях. А с такива изопачени образи вие никога не можете разбра това, което е. Затова чистете тялото, ума и сърцето си. Или, по-право, не ги цапайте наново - живо- тът, който е в тях, сам ще ги изчисти.

 

А помнете, че никой човек не живее сам за себе си. Не е важно, че той може да мисли така, а важно, е че чумавият може и предава чумата, злият - злото; но и добрият - доброто, което носи. Цветята не благоухаят и слънцето не грее само за себе си. Винаги около тях, далече или близо, има някои, които им се радват. И за тях е и тая радост. И животът е за тия, които искат да го живеят тъй, както е даден. Ако го изопачат, те ще носят последиците. А винаги се изо- пачава, когато човек иска не само хляба, който му трябва за днес, а прибира и за утре. Живее в една стая и просяк, и цар, макар че владеят понякога десети- на. А това, което ти е непотребно - излишен товар е.

 

Невежеството на човека се отпечатва на желанието му. Той и добро ко- гато иска да направи - излиза злото; разумният и злото използва; а Бащата на света обръща всичко в добро на всички. Невежият иска своето нещастие и мисли, че постига щастието си. Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, нача- ло на пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее добро- то, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път!

 

Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна.

 

И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни?» И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни.

 

И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл!

 

Защото ще ви огрее едно слънце, което никога не залязва.

 

Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има - сляп е. Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот в себе си, да даде живот другиму.

 

От нищо нещо не става. Мъртвият не ражда!

 

А ако някой се отрече от нещо или някого, то е, когато има да му дава. Не признава го, защото трябва да заплати и направените дългове. Но и тези, кои- то го търсят, не са много безкористни - все нещо молят, искат, очакват заем от Него... Едните и другите са заинтересовани.

 

А само тия, които го търсят с мисълта, че всичко което имат: живот, ум, богатство, дължат Нему, и са готови да сложат всичко само за изпълнение волята Му - са на прав път. Но ще кажете, че такива са малцина. Важно е, че ги има. И слънцето е едно - но все пак достатъчно да стопли всички.

 

Сега, Вие търсите някой начин, за да се наредите и вий като хората. Но ако днес си на власт и вършиш произволи - утре, като паднеш от власт, няма ли да плащаш и патиш от другите същото? Ако днес си добре и утре - зле, това живот ли е?

 

Животът е за всички, но всички еднакво разумно не могат да живеят. Защото едни искат, което е необходимо и потребно тям; други - което е прият- но. Но приятното не винаги е полезно и често води към излишното. А излишно- то винаги влече след себе си скърби, нещастия, обезсмисляне на живота.

 

Ако не знаеш отгде иде животът, който живееш, научи поне как да го употребиш, докато се ползваш от него!

 

Не е важно къде ще бъдеш, при какви хора - а какъв си. Чистото злато никъде не лови ръжда!

 

Не е важно под какъв предлог ще направиш една постъпка - често и вълци се кичат с агнешки кожи, - а защо я правиш. Важно е какво искаш, но още по-важно е защо го искаш. Ако чакате да станат другите добри, честни, разумни, че тогава да ставате и вие - празна работа е!

 

Но ако правим доброто, което можем, говорим истината и помагаме с каквото имаме, ще събудим и други около нас.

 

Ако всеки ден ядем и не питаме дали съседът е вече ял, защо тогава ще чакаме той да направи първата стъпка към доброто, та да не бъдем ний?

 

Няма закони да се прави зло, да се краде, да се убива, да се лъже, да се измамва... и въпреки това - те стават в света. Защо? Поради вътрешни причи- ни, които се крият в самия изопачен човешки живот. Но и за доброто същес- твуват също закони - вътрешни. И както злото не може да се спре с външни закони, запрещения и наказания, така и Доброто не може да се прави по вън- шни заповеди. Но доброто милостиво сърце отвътре ще каже как да помогнеш, как да кажеш една блага дума, как да посрещнеш измъчения, нахраниш гладния, напоиш жадния. И ако ти сториш това, храната ти няма да се свърши и оскъдност няма да прескочи прага ти!

 

Опитай, и ще се увериш!

 

Как сте живели досега е важно. Но как ще живеете от днес нататък е още по-важно. Ако боледувате, ако сте нещастни, ако се измъчвате един друг, това не е още истинският живот. Живот без светлина е мъчение. Ходене в тъмна нощ е постоянно препъване. В истинския живот всеки мисли за другия като за себе си! И тогава няма да има нужда от затвори, полиция, съдии и стражари. Тогава всички ще си уреждате сами помежду си, защото ще разберете, че всич- ки сте братя.

 

Защото в света Един е, Който решава и всичко останало или изпълнява волята му и се ползва от благата - живот, радост, Любов, Мъдрост, знание, сила, Свобода, или не изпълнява - и тегли през целия си живот, като живее в омраза, бедност, ненавист, съмнение, тъмнота, болести, нещастия, смърт. Който бяга от светлината, сам се наказва - върви и не вижда, спъва се, пада, удря се и страда.

 

Един е само законът: да се обичаме един други, както обичаме себе си! Два пътя са отворени сега пред всекиго. И каквото си предпочетете и изберете - това и ще имате. Какво е било досега, и то е много важно, но това, което ще си изберете от днес нататък - е още по-важно!

 

Старото или новото, смъртта или животът, обичта или омразата, съмне- ние или радост, бедност или богатство - сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря!

 

А сега нека ви разправя

 

ПРИКАЗКАТА ЗА ЗАЕКА.

 

На заека не вървяло в живота. Къде шавне - все поразия!

 

Тук го гонят, там го стрелят - просто да легне жив в гроба - не се живей! А пък тъй много му се искало и той да бъде като другите щастлив, да може и той да види бял ден и радост в живота!

 

Чул той, че имало никаква школа, в която Велик Учител учел всички същества как да намерят здраве, живот и щастие; че там не искат нищо, за всички е свободно - стига само да учиш. И решил да иде.

 

Отишъл той. Много и различни същества имало там - като почнеш от най-големите и светлите, та стигнеш до малките буболечки. А Учителят там сам светел като слънце.

 

Влязъл заекът и чул, когато Той казал:

 

- Който дойде първи на училище и седне на първото място, той ще успее в живота!

 

На другия ден дошъл заекът първи на школата и седнал на първо място. Но дошли други след него, скарали му се, той се уплашил и избягал. И този ден не идвал на училище.

 

На другия ден пак решил да иде и чул Учителя да казва:

 

- И последният, който дойде в училище - най-добре ще разреши задачите си!

 

На другия ден заекът отишел последен, но намерил вратите затворени.

 

Похлопал - излязъл някой и му се скарал защо смущава. Уплашил се заекът и избягал - цял ден не се вестявал.

 

- Чудна работа - рекъл си той, - отидох първи - лошо! Отидох последен - пак лошо! Що ли ни само лъже тоя лектор! Напразно го хвалят само, че уж е велик! Но нека ида поне още веднъж, та да видя какво ще ни каже. Ама тоя път ще отида по средата, нито първи, нито последен, та да видя какво ще стане.

 

Той не разбрал, горкият, че страхът му е причина за всичко...

Отишел той ни първи, ни последни, така, по средата - и чул Учителя да казва:

 

 

- Който иска да сполучи в живота си, да остави страха настрана!

 

- А, виж, това мъчно мога да направя! - казал заекът.

 

И днес всички сте като него. Нещо все мъчно можете да направите. А то е тъкмо това, което трябва да направите, за да се оправи животът ви. Страхът си има свое място, но не на господар!...

 

Който разбира, да разбере!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...