Jump to content

Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения


Recommended Posts

Любомир Лулчев

I. Творчество:

Мистични съчинения

V.

Зазоряване

Когато ний, живите, станем

от Любомили*

(Любомили. Зазоряване: Когато ний, живите, станем София: 1938. - 48с.)

ЗАЗОРЯВАНЕ

КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ

ТОЙ И A3

За Него искам да ви разправя, Тоя, Който може би и вие чувате често да ви говори и не знаете името Му, копнеете за гласа Му и Го виждате като далечна зарница, която изчезва на хоризонта. А понякога е слънце, което изгрява. И тогава всички звезди потъват, отиват си или се скриват и чакат да си замине, за да се покажат отново.

*

Такава звезда съм и аз, малка звездица, която свети силно - силно в тъмнината. А когато изгрее Той, аз се сгушвам в лъчите Му. И тогава с тях летя и пея някъде из вселената, чувам много, виждам незнайно и се радвам, че се събудих като звездичка, а хвъркам като слънце, лъч от слънце, тъй голямо и чудно! И колко светло! Далечините се приближават, когато изгрее То!

*

Той пее, знаете ли това ? Сигурно защото и на вас е пял Той в най-скръбните часове. И тогава лицето ви е просветвало, сърцето стопляло и животът вливал като водопад в душата ви.

*

Той пее - и понякога аз ставам дума от Неговата песен и тичам в света, в красивия свят с многото цветя, и влизам в душите на тия, които ме чуят. И разправям им тогава за Него и за градината, в която Той живее.

*

Знаете ли Неговата градина? О, може би. Възможно е и вие да живеете в нея, да спите в нея, без да сте се събудили ни веднъж. Но ако гласът Му ви събуди, гледайте тогава с отворени очи и пийте с пълни шепи. Там има изобилие на всичко: на светлина, на свобода, на сила, на Любов!

*

Любовта Му е като океан, в който слънца угаснали потъват и се възраждат; като ураган, който подема всичко и го кара да живее със силата си, разхвърля всички препятствия, уравня всички неравности - и след това утихва и шепне леко, съвсем тихо шепне, та малцина го чуват само.

*

- Ако си жаден - ела и пий! Ако си гладен - протегни ръка и вземи. Ако си мъртъв - пожелай, събуди се и аз ще те поведа. Ако си жив - радвай се и върви след слънцето, което грее и дава живот!

*

- Вземи живот, та и на другите дай, на тия, които в пустинята чакат, при пресъхнали извори дремят, към сухи дървета протягат ръце. Вземи от градината на изобилието, на Новото, на свещеното и раздай, за да получат слепите и да прогледнат, да получат мъртвите - и оживеят!

*

Така пее Той. А понякога песните Му са само звезди, които трептят в небесата, и слънца, които надничат издалеч - и с тях той говори на други слънца и припомня далечни дни и минали вечности. Тогава аз съм малък, съвсем малък, като най-малката прашинка в Неговите стъпки. И тогава Той ми говори. Той ми говори и аз слушам. И понякога Го разбирам и дори питам, и Той ми отговаря. И радост ми е, когато Го разбирам, защото езикът Му внася живот в мен и светлина - думите Му. Душата ми тогава хвърка с Неговите криле, а духът ми има сила да лети над вечности и да преодолява и самата смърт.

*

- Страдаш ли? - пита ме Той понякога. - Чети Книгата на Живота и там ще намериш лъчи от заря, които ще превърнат страданията ти в песен и тъгата ти - в жив хляб, който ще ядеш ти и на другите ще дадеш. И скръбта ти в радост ще се превърне, защото и скръбта е непознатата в тъмнината Радост. - О, имам я - шепна аз, - имам я, защото за мен най-голяма радост е да Те чувам. И най-голямата ми скръб е, когато Те чакам, но и тя става радост, когато дойдеш.

*

- Търсиш ли щастието? Виж какво е казано за пътя към него: Четири стъпала водят за там: свободна душа, силен дух, светъл ум и добро сърце. Затова пази свободата на душата си, цени силата на Духа, почитай светлината на ума си, раздавай добротата на сърцето си. И тогава крилата на свободата, лъчите на светлината, могъществото на силата и плодовете на Доброто ще те заведат при щастието. Иди му на гости и покани го да те споходи, за да го срещнат и други, които го чакат в целия си живот.

- Но то е дошло вече - шепна Му аз, - то отдавна е дошло и аз го познавам.

Защото Твоите думи ми го казаха, очите Ти потвърдиха, а животът Ти бе пътеката, по която то само дойде при нас. Достатъчно бе да знаем, че Ти си- а то е Твоята сянка - на Тебе, Който създава сенки, а сам сянка не си.

*

- Да, то е сянка, за която мнозина жадуват и хиляди копнеят. А когато престанат да желаят, когато се заситят с Онова отвътре, отвън иде сянката послушна - същата, която цял живот е бягала. Защото онзи, който е пожелал същината, ще има и сянката. Но онзи, който гони сянката, вечно ще я гони...

*

Той иде често. Може би и при вас наднича. И ме пита: - Искаш ли нещо? - Да - казвам. - Искам или не, моля да направя това, което слънцето иска от мене; да мисля, както Ти мислиш, да чувствувам, както Ти чувствуваш, да правя това, което Ти правиш!

*

Той се усмихва леко и ми казва: - Можеш ли да побереш всичките противоречия на света в душата си? Ще дадеш ли плодовете на хората, за да те замерят с черупките им? Ще им носиш ли чиста вода, която те ще превръщат в помия, за да я хвърлят отгоре ти? Можеш ли да сгрееш спокойно премръзнали усойници в своята пазва, когато знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби и отрова на тебе? Ще отгледаш ли воини, които ще забият копието си в ребрата ти?

*

Така ме пита Той и се усмихва, а аз шепна: - А не изхапах ли аз ръцете Ти някога и от това се вля в мен всичкото благородство, на което сега се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти я хвана и ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любовта, Мъдростта и Истината? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях?

*

Той пак се усмихва и леко слага ръка на главата ми. И от мене излизат хиляди искри, като малки светкавици, и ромолят хиляди потоци от розова светлина. Цветчетата са отворили своите венчета и жадно ги пият...

- Искаш да мислиш тъй, както аз мисля? Тогава приготви се!

Аз затварям очи. В тишината, която настъпва, сребърносветла бляскава тишина, плахо се подава розова светлина - като че невидимо слънце ще изгрее - и не изгрява.

Вълни се вдигат и ехо някакво събужда. Тътне нещо невидимо, грамадно, но не е страшно. Мяркат се далечни слънца и звезди във вихрен устрем, в страхотни потоци. Носят се някъде в безкрая и никнат оттам нови и други, все тъй безбройни, със странни нежни светлини, с развихрени пламъци. И всички те отиват към едно голямо слънце. И в това слънце се вливаха милиарди слънца - и то пламваше с жива светлина и издишаше от себе си безброй лъчи. И те се превръщаха в нови слънца, в нови потоци от слънца и бягат в безкрая. Това са огнени водопади, които разнасят в мигновението на окото до бездните на далечината сила и светлина, живот и радост. Милиарди същества прелитат пред погледа ми - живи слънца. Те вдигат ръце, като да благославят целия свят, и мълвят: «Ти Си - и ние сме! Ние сме и Ти си!»

*

И отново ме отнасят огнени вихрове, които се размесват с чудни светлини, хаос разноцветен, от който изникват много дъги, които се нареждат една до друга в сребърно-бляскава тишина. И тогава бавно започва някаква дивна музика, нежна и тиха, но която минава през всяка моя частица.

*

Сещам се, че и аз пея и че съм звук, малък тон от жива песен, хармония на дивно съчетани цветове и същини ...

Когато отварям очи, Той ме гледа усмихнат.

- Какъв блажен миг изживях! - шепна аз. А той само се усмихва, когато уплашен оттеглям ръката си от лицето - то беше младежко, а сега дълга брада го покриваше... Колко ли бе траял този «миг»!

*

- Искаш ли още да опиташ? - пита ме Той.

- Да, моля - прошепвам аз, хванал неволно с ръка дългата си брада, което ми беше навик вече. И стана ми тихо в душата, като в някоя безлунна нощ, в която няма светлина отникъде, където само малки звезди трепкат на небето.

*

Изведнъж като че ли буря ме подхвана и пръсна в милиарди прахолинки. И всеки прашец бе жив. И всеки прашец стана цвете, и животно, и човек. И огнени страдания ме пронизаха изведнъж на милиарди места едновременно. Огнено море с безброй пламъци ме гореше, разкъсваше, превръщаше в пари, дим - и пак възвръщаше в нещо, което кипеше. Не знаех що съм, но чувствувах, че съм в много форми, а едно. Хиляди страдания като нишки се оплитаха в едно дебело въже - и това въже от огън бях пак аз. И все пак бях и нещо друго същевременно, което гледаше и се усмихваше, тъгуваше и се радваше, движеше се със страхотна бързина - и като че ли седеше на едно място. Защото във всичко това бях едновременно ...

Постепенно всичко започна да затихва. Огнените искри се сляха в пламъци, пламъците - в огнено море, което стана бистро и блестящо и отрази в себе си всичко. И тогава аз се видях на брега му да седя. Наведох се неволно и се отдръпнах смаян. И погледът ми потърси Неговия. А Той беше пак до мен и се усмихваше. А аз го гледах учудено, защото косите и брадата си видях бели, цели бели...

*

- Искаш да видиш какво правя? - запита ме Той.

- Моля, ако може. Но аз вече станах старец, а нищо не разбрах.

- Как не разбра? Ти искаше да мислиш както аз мисля и да чувствуваш както аз чувствувам. А че си старец, това е както ти мислиш.

- Да, така е! - аз си спомних и се замислих. Когато запитах, аз бях юноша, а сега пипах бялата си брада и се чудех на себе си. И стори ми се, че само дрехи ми са облекли, външни дрехи, а под тях съм аз самият, същият. И ето, някой ме съблече. И стана ми радостно и леко. Видях се в пустиня с мнозина да вървя. После, роб в някакъв кораб, гребях с голяма лопата, окован във вериги. После корона с двуглава змия, захапала рубин, красеше главата ми. И пак се промени картината. Големи храмове, хилядно множество, което ме очаква ... И бягаха като дим, гонен от вятъра, хиляди картини. А кой ли гледаше? Кой бях «аз» и кое е това, което гледах? Кое правеше да познавам, че тая или оная фигура там съм аз? И как можех да бъда едновременно тоя, който гледаше и мислеше, и онзи, който беше някаква фигура и живееше своя си живот?

*

И ето, дойдох да се видя пак такъв, какъвто бях. И видях и Него, и себе си. Той ме повика тихо и ми каза: «Ела с мен.» Аз бях млад момък и се затирих подире Му. И странно бе, че ние не вървяхме по земята, а близо до нея и се носехме, като да бяхме облаци - бързо и безшумно. Минавахме над води, като по суша - от стъпките ни над нея повърхността ѝ не се нито набръчка. Над изкласила пшеница вървяхме. И тя нито се поклати, нито се сведоха по-ниско тежките ѝ класове.

И където минавахме, Той все благославяше. И от пръстите Му излизаха розови капки и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората. И гдето минехме, хората не ни виждаха, но все пак вдигаха глави и лицата им светваха. Те се провикваха весело, често запяваха след нас и започваха работата си доволни.

*

А ние минавахме през села, влизахме при болни. Влизахме без да отваряме врати - стените бяха прозрачни и душите на хората се виждаха като малки кандилца. Когато приближихме, те светваха, заиграваха, като живи. Болните се пробуждаха и в лицата им се отразяваше Неговата светлина. Очите им блясваха с надежда и нов живот.

Някъде блъскахме затънали коли. Бяхме и при кораби, които вълните на океана носеха, при хора, изгубили всякаква надежда. Ние пазехме водата да не нахлуе в корабите и чудно бе, че хората не ни виждаха, а вълните ни слушаха.

В подземие на рудници се намирахме - ние и през земята минавахме, както през облак се минава. А там имаше хора обезумели от ужас. Изведнъж лицата им се успокояваха. Той бе протегнал само ръце над тях и те бяха се променили. Надеждата им беше проговорила, сякаш.

На много места едновременно ний прониквахме като въздух. И в този въздух, който носеше нов живот, всички се чувствуваха добре.

Малцина можеха да мислят за нас, но някои ни и говореха - викаха Него. И Той като светкавица се отзоваваше веднага. И на много места бяхме - и все пак като че ли бяхме едно - Той и аз - аз като слаба сянка, малка дума на дълга приказка, светъл лъч от голямо слънце... И когато си отворих очите, аз бях все същият, седящ до краката му. А Той тихо се усмихваше.

____________________________________

* Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...