Jump to content

В ПУСТИНЯТА НА ЖИВОТА


Recommended Posts

В ПУСТИНЯТА НА ЖИВОТА

 

Като сив облак се движи голям керван - Великият Емир в пустинята пътува. Пот и прах е покрил всички лица - смут в душите им царува. Тръгнали да видят съседен цар, те сега вървят едвам. Нечаен враг, невидим, малък, бе им съдбата решил: пустинни мишки в една нощ бяха прояли всички мехове и водата бе проляна. Три дни върви веч керванът, кат привидения, забравени от нощта...

- О, Великий, не тъгувай. Ти си оставил зад себе всичко тъй красиво! Твоят живот бе Велик, Твоето име се знае от море до море и всяко ехо в планините отекват песни за тебе.

Изгледа Емирът потъмнялото лице на своя Везир, чиито засъхнали устни му шепнеха громки похвали, и каза тихо:

- Вода!

- О, Господарю, пустиня е това, незнайна пустиня, широка... може би, има негде...

- Пророкът наший нали е казал - обади се главният Мулла, - че скръбта е сянка на радостта? И Ти не забравяй това!

- Думи и думи... вода! Не знае ли някой къде има вода? Къде има извор в тая пустиня?

Мълчат всички. Като привидения, посипани с пепел и пот, се люшка тихо и нестройно големият керван на Великия Емир.

Но ей в далечината се задава черна точка... Приближава бавно, на слаб кон мършав човек, прегърбен язди. Дрипи обвиват неговото тяло. Минава той наблизко - воините на Емира го спират.

- Господарю - казват те, - този мина, без да се поклони. Да го обезглавим ли съгласно закона?

- Простете ми - молеше се бедният, - простете, не видях добре, не Ви познах. Простете ми, а и мехът с водата на моето рамо бе се развързал.

- Вода ли? - каза набързо Емирът. - Имаш ли вода? Да - каза бедният, - имам! И зная извор недалеч оттук. Обилен извор, светъл, като окото на хубавица. Прости ми, господарю, аз ще ви заведа.- Пуснете го веднага! - каза Емирът, огледа се наоколо и продължи: -Той е по-ценен от всички вас, защото вие знаете това, което е било, а той има и знае това, което е потребно сега! Води ни, човече и аз ще те обсипя със злато и бисери, велик везир ще те направя.Погледна го човекът с дрипите и само се усмихна. Тръгна керванът след него. Очи с надежда блеснаха, песен проехтя. Камили шии протегнаха, керванът стройно завървя.Зад хълми от бял, сипкав пясък, в тясна долина, три палми се стройно вдигат. При техните нозе чуден извор блика...Облак от прах, крясъци на хора, избавени от смърт, рев на камили -зверски устрем и радост...Но когато потърсиха човека-Водач, нигде не можаха да го намерят: той бе изчезнал...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...