Jump to content

ВТОРА ПРИКАЗКА


Recommended Posts

ВТОРА ПРИКАЗКА

- Слушай - казал емирът след време на стария приятел на своя баща, -ти ми говори за Мъдреца и другите ми казаха. Виждам, че е така - всички ми описаха себе си!... Него не го зная, но тях зная и думите им чух... Но сега предстои да правим война... Ти знаеш това. Да отида аз да попитам, да се преклоня пред тоя, който няма моята сила и сан, ти сам разбираш... Затова иди ти и запитай го тъй, издалеч, и после ще ми кажеш. Няма да ти дам никакъв дар - ти ще се явиш като прост човек при него...

Отишъл старият приятел при мъдреца, бавил се доста и когато се върнал, емирът го попитал с нетърпение:

- Какво ти каза?

- Каза ми... Хубаво е и по-хубаво ще стане!

- Да е жив - казал Емирът, - виждам, че е умен човек!

Отворил той война, спечелил отначало, а после се предали войските му на грабеж и насилие. Накрая изгубил всичко и едва сам се спасил...

Минали се много години, преди да се опомни Емирът от страшния удар. Но времето лекува всичко: забравил Емирът - млад бил.

Но започнал да управлява той все по-строго, да туря данъци по-тежки, да не вижда неволите около себе си.

И ето, народът започнал да негодува. Като вълна на голямо море зашумели редовете му, минали през ширните градини и дворци на Емира.

Стреснал се той.

- Иди - казал той на стария бащин приятел, - иди и виж какво ще ти каже Мъдрецът за всичко това.

Отишъл през нощ старият бащин приятел и се върнал бързо при Емира.

- Да си жив, Господарю. Той ми каза: «Хубаво е и по-хубаво ще стане!»

- И той да е жив. Виждам - умен човек е - казал Емирът и заповядал на войските да потушат с нож всички размирия.

Но народът излязъл по-силен. Част от войските, на които било също дотегнало от неволите, водени от честолюбиви шейхове, победили царските войски, навлезли в столицата и палатите - и Емирът през нощта бягал...

Като нещастник скитал той, воден само от добрия стар приятел. В тъмна нощ дошли до дома на Мъдреца. Светело още там.

Похлопали и влезли.

Изправил се Емирът гневно и казал:

- Ти си един лъжец, никакъв мъдрец не си! Два пъти те питах и два пъти ме излъга!

- Така мислиш ти - казал му Мъдрецът, - два пъти ме пита и два пъти ти казах: Хубаво е и по-хубаво ще стане! Не беше ли така?

- Хубаво... На тебе е хубаво...

- Да, но после. После казах: По-хубаво ще стане. Но аз не казах, че на тебе ще стане по-хубаво. На някого все ще стане по-хубаво...

Не стига само да питаш мъдреца, трябва и сам да си мъдър, за да разбереш това, което ти се казва. Затова ти и туриха това наказание - да се учиш.

- А не би ли искал ти да ме учиш? - запитал смирено Емирът.

- Може, но моята наука е сурова. Понеже не можа да водиш хората, ще ти дам стадо овце и камили.

- О! Това не е за мен - казал Емирът, - по-добре изгнание в пустинята или чужбина, из горите да се скитам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...