Jump to content

ИЗ УЛИЦИТЕ НА МЪДРОСТТА


Recommended Posts

ИЗ УЛИЦИТЕ НА МЪДРОСТТА

Върви мъдрецът. Тълпа любопитни, пищно облечени, го следи отблизо. Група учени се посбутват недалеч и провикват отвреме навреме. Питат те, въпроси му сипят: едни искат да знаят Бог що е, други - произход на Битието, трети - друго... и без да щат, суета и самодоволство във въпросите им звучи.

Върви мъдрецът спокойно, като да го няма там, дълбоко замислен...

Край него сами, млад момък мълчалив дълго крачи. Най-после отваря и той уста и тихо пита:

- Къде живееш, татко?

С любов го поглежда мъдрецът.

- Ела и виж, сине.

Високо клонесто дърво. Под него седнал мъдрецът.

До краката му момъкът бди с очи вперени и жадна душа.

- Знае, сине мой, не онзи, който мисли, че знае, а който е събуден. Знае онзи, който прилага в живота си методите на разумната природа.

Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си.

- А аз, Татко, зная ли достатъчно?

- Няма дължина реката, която още не е протекла.

Няма смисъл живот, живот, който не е още проявен.

Не може да се определят качествата на семето, което още не е посято в земята.

Иди и посей сърцето си в сърцата на другите - и по изобилието на плодовете ще разбереш знаеш ли достатъчно. И ако сълзите са повече от усмивките - напразно си слушал моите слова.

Но ако раните заздравеят, болните проходят, слепите прогледнат и видят вечната Светлина, ти добре си слушал и вярно си предал - иди и опитай!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...