Jump to content

От приказките на Соломон Ра


Recommended Posts

От приказките на Соломон Ра

[ЗА ГЪЛЪБА]

- Защо, Царю, избягваш да ни говориш за великите тайни на живота?

Ето, ний при теб сме дошли от всички краища на света. Нашите души са жадни и устните ни - засъхнали като на люде, вървящи през пустиня...

- Да, царю, като на люде, вървящи през пустиня - добавиха като ехо и всички останали.

Царят-мъдрец ги изгледа един по един.

- Зная, зная - каза той. - Зная вашата жадност, защото без нея не бихте били тук, но зная и вас...

- Недоволен ли си нещо от нас? - запитаха го вкупом няколко души.

Той се усмихна леко:

- Какъв мъдрец бих бил аз, ако ставах недоволен от едно или друго?

- Наистина - наведоха те глави.

- Преди време, години има оттогаз, млад бях аз - и всичко знаех... Всеки ден минал скубеше по някой косъм от моята глава - спомен отнасяше със себе... и някоя несбъдната мечта...

Веднъж тогава, красив гълъб ми дариха - кротък и красив...

С избрани зърна го хранех аз, от моите ръце, и милвах го, и шепнех му нежни слова, каквито никому не бях казвал - никому, на никой човек, защото и никой не е бил тъй чист като него!

В сила и мощ бях облечен за всички, освен за него. Той идваше свободен, кацаше на рамото и понякога, протегнал шия, вземаше храна от самите ми уста.

Милвах го много - и обичах...

Млъкна царят, навел глава, млъкнаха и всички.

Що искаше да каже?

Тихо и бавно минаваше времето над наведените глави.

Но царят отново започна:

- ... Протегнех ли ръка, той идеше веднага, дигах ли глава - с криле ме прегръщаше той. Шепнех ли му нещо - гукаше ми, като да разбира всяка моя дума.

- Какво щастие за него - да знае твоите тайни, царю!

- Да той знаеше повече, отколкото всеки друг.

И веднъж, когато завесите на вратите бяха вдигнати и по синьото небе заигра ято от гълъби, той изхвръкна... и никога не се върна вече...

- Неблагодарник! - обади се някой.

- Минаха години - продължи тихо царят, - много години, и много гълъби надничаха и надничат при мене...

Той млъкна. Млъкнаха всички. Лъч от залязващото слънце, промъкнал се в стаята, позлати високото чело на царя-мъдрец за няколко минути - и се изгуби.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...