Jump to content

Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.


Recommended Posts

Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

III.

В светлината на Учителя

(Любомили4. В светлината на Учителя. София, 1940 г. Печатница «Братство» - Севлиево. - 88 с.)

Ако една мисъл съдържа в себе си живот, светлина и свобода, приемете я.

Учителят

В Бога противоречия няма.

 

За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота. Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на знанието. Следователно, ако искаш да учиш, трябва да обичаш, трябва да живееш, трябва да работиш - след това ще дойде знанието. Знанието е резултат.

УЧИТЕЛЯТ

1. В НАЧАЛОТО бе Бог. А самото Начало какво е, не знаем. В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава.

2. В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот.

3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва.

(от новото Рилско Евангелие)

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко.

Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало.

Истината е достъпна само за свободния.

Свободен е добрият, който живее Истината.

Всяко знание, което приближава при Бога, е добро.

Приближаването се познава по това, че човек почва да проявява качествата на Началото - Извор вечен на Живот, светлина, веселие, добро - без да иска в замяна нещо.

Приближаване към Началото е вътрешен път. То е достъпно за всички, но не в едно и също време - еднакво.

Земният живот е стълбата на това приближаване, страданията - стъпалата, а радостите и доволствата - почивка.

Свободният човек никога не съди - нито себе си! Той учи и работи - и за себе си, и за ония, които смята за свое отражение във вечния живот - свои братя, околните (близките).

Радостта да пръсне светлината, която е придобил - е пътеката на Свободния. Но той бисери на свини не хвърля!

Насилието, откъдето и да иде то - нито следва, нито му става проводник.

Свободата отвън е резултат на неговата вътрешна свобода: има роби свободни, има и «свободни» - роби!

Пътят на свободните носи за обикновените хора само страдание, а за ония, за които Е - съзнание за изпълване задачата на живота.

Няма добро дърво, което да дава лош плод.

Ако го има в тебе, ще го видиш и вън - и доброто, и лошото. Но ако има лошото (значи по-низш живот), не го осъзнавай, за да не привличаш енергии в тия низши области и кръв в низшите центрове на мозъка - и с това да го подхранваш.

Отношенията може да се установят със словоборства и логика - резултатът е страх пред по-силния, методът е все пак насилието, макар и само умствено.

По-добре е да оставиш противника си да направи погрешка, проявявайки своето «знание», а му помогни с твоето знание да я поправи - резултатът ще бъде уважение. Това значи чрез себе си да разбереш кривата посока. Но ако можеш да вдъхнеш любов към тебе - тогава се учи с жажда и се придобива не само знание, но и сила.

Това, което мислиш - поддържаш го с психичните си сили. А ако се бориш с него - усилваш го в себе си.

Говори се често за чисто. Не само физическата чистота е, което трябва да се разбира, а и чистота - без примеси - чисто жито - без къклица! А след това и химически чистото - другояче казано: единство на материята и единство на съзнанието - това е чистота.

Но и всеки ден може да бъдеш чист, сиреч чиста плака, която е готова всеки нов ден да фотографира - да се не смесват изображенията - старото знание да ти не бърка да възприемеш обективно новото, което ти носи денят, за да не се роди противоречието в тебе.

Във всеки момент извира вода нова - и всеки момент светът има нещо ново - него пий!

Когато искаш да се очистиш, т.е. да добиеш единство, съедини се с гово-ривший ти (когото почиташ и обичаш) и ако при това се яви втори противен глас - не си чист, сиреч, единен.

Нечистотии в света има много, но ако мислиш за тях - склад на нечистотии ще станеш.

Бъдете каквито щете, но винаги помнете, че ангелите ще бъдат винаги край вас, готови, като призовете помощ, да ви помогнат.

Във все същото езеро ще хвърлите мрежите си - света, но ако искате да хванете нещо повече, ще смените, сгъстите техните отвори.

В същия свят живеят всички - и конят, и шопът, и професорът, и детето, и Учителят, но не виждат еднакво и едно и също!

Всички само откриват... това, което вече съществува.

Виждането зависи от това, което си ти сам.

Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват.

Непознатото вътре в тебе е непознато и вън.

Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»...

Животът е на степени с разни прояви.

Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист.

Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап.

Изпълненият с Божествени идеи реализира духовния живот и живее вечно в душите на другите. Това са светиите. При това нека живението не се разбира метафизично или символично, а напълно реално.

*

Когато някой е ръководен и еволюцията му - ускорена, в този процес се очертават «добри» и «лоши» страни.

Така Соломон мина през еволюцията на (Саул) - Павел. В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му.

Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна.

2/4 = 20/40 = 200/400

Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш!

Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат.

Например:

Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота.

Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш.

Мярката на една култура за всичките времена винаги е било начин, по който человеците са се отнасяли към проявата на Божественото - Любовта, и тия, които са я носили.

В истинските окултни школи на живота няма място за особено мнение. Приемай, което ти говорят, и живей - това е, което може да ти помогне. Критиката и «свое» мнение в случая са само препятствия.

Сега говорят за задушливите газове като за нещо обикновено, със спокойствие и примирие, като че това е някаква необходимост, форс-мажор. А то трябва да съберат всички тези изобретатели, всъщност неприятели на човечеството, с покварени умове, и да ги турят в някой остров и там да ги пазят. Нека се развличат със своите отровни газове и да се бият колкото си искат.

Нима ако мислеха, че тия отрови можеха да тровят и самите тях, и децата им, биха ги направили? Най-после, светът и човечеството има право да се пази от подобни извратени и дегенерирани умове, както се пази и от бесните животни.

Това, което те смущава, е по силно от тебе.

Да говориш Христовите думи не значи още, че си Христос!

Да чукаш камъни, за да стават статуи, има смисъл, но да чукаш статуи и ги осакатяваш?...

Това е критиката по навик.

Жертвай живота си, но пази свободата си! - казват някои.

А други питат: За кого ще има смисъл тая свобода, при която нямаш живот?

Който събужда в тебе чувство на добро, на милост, самият той е носител на тия чувства.

Христовите думи имаха сила, защото бяха съпроводени с живота - това трябва да си спомнят винаги тия, които искат да «омагьосват със Словото».

Съчетай думите с живота си - оттам иде силата, а не само от думите. От хиляди години свещеници на всички народи четат Евангелието - и светът си остава същият. Но в момента, от който ти решиш и направиш нещо тъй, както Христос го е казал и направил - животът ти ще се промени и ти сам ставаш друг!

Божественото е вложено в човека и от него се иска само да му даде път, да му стане проводник. Как? Как ще се познае кое е именно Божественият план в даден момент, за да му стане човек проводник? Нека си послужим в случая с един прост пример за изяснение:

В една държава, на едно място може да има най-добро брашно, а на друго - най-добър майстор. Когато едно съзнание е будно, то ще знае, че те съществуват, ще ги търси и ще ги съчетае, за да има най добър хляб - това е Божественият план - най-хубавото, най-доброто в момента. Ако се задоволим само с хубавото брашно и лош (обективно) майстор, то работата ще стане смесена.

Ако ли се вземе само идеята за хляба, а брашното и майсторът са каквито и да се случат, тогава това е човешка работа. Тъй че Божественото не е нещо абстрактно, а най-реалното възможно в дадения момент, но трябва да се види. А когато не се вижда, да се вярва на тия, които го виждат.

Божественото е най-красивото, най-устойчивото, най-доброто. Както пияницата знае къде са хубавите вина, така и духовният човек знае къде е доброто, вътре в него самия и вън. Но кое е мярката на доброто? Не субективното добро, а това, което засяга всички, в смисъл, че може да бъде разбрано от всеки разумен човек (а не глупав или болен). Това добро, което засяга част от хората, е добро специфично; онова, което засяга всички българи - тоже, но онова, което засяга всички человеци, и даже растения и животни, то е Божественото. Но него може да разбере и приложи само онзи, който се е подготвил да го намери в себе си - тогава ще може да го види и вън от себе си. Значи, Божественото съществува във всеки момент реално, а не отвлечено. Може да го види, намери, съпостави онзи, които разбира Божественото, т.е. онзи, който го има в себе си, макар в микроскопически размери. Мярката на Божественото е обща, засягаща всички и вечна - вярна по принцип във всички времена, а се изменя по форма и обем. Величините са реални и непроменливи, а се сменят човешките схващания за тях - това е и еволюцията на знанието.

«От человеци слава не приемам» - казваше някога Христос. Значи, да работим така, че славата за работата да я въздават човеците на други. Лявата ръка да не знае какво прави дясната. Тогава ще разберем една велика истина, че человеците не познават истинските си велики хора, защото великите същества, които подтикват света в неговия напредък във всички времена, останаха неизвестни за хората на земята. Защото, ако някой ги узнае на земята и им въздаде слава, на небето, т.е. в разумния живот, ги считат като неиздържа-ли, нерешили задачата си. Бог тъй работи, че никой не вижда ръката Му, която помага. И тоя, който иска да стане тази ръка тука, на земята - Негова ръка, -трябва да даде доказателства, че може така леко, тихо и внимателно да работи, че никой и да се не досети за помощта му, която дава. «Пречупена тръст не сведе и замъждяло кандило не угаси»...

Но преди да се стигне дотам, събуждат най-напред в човека желанието да прави добро, за да се ползува от плода на доброто (Стария завет), получаване обратно направеното добро, припечелване добродетели, «награда на другия свят» и пр. Цитираните по-горе изречения сочат на метода, чрез който Христос искаше да подготви слушателите си за по-възвишено разбиране и служене като ученици.

Трябва да помним, че две заплати за една работа не може да се получат - или тук, от хората, ще приемем славата, или там, от Бога.

Удостоеният да бъде Негова ръка - носител на Божите блага, трябва да прави всичко не само да бъде незабелязано, но да има и вида на нещо напълно «естествено»...

При твърдението, че сме разбрали нещо, може да имаме разни случаи, които да са равномерни по съдържание. Така може да имаме само допирна зона или точка, или повърхност обща - няколко общи понятия, а във всичко друго да сме различни; а може да имаме и покривания или съвпад на разбирания - тогава има пълно проникване на мирогледите.

Културата на един народ се мери по свободата, която има, а на един човек - с начина, по който той я използва: употребява или злоупотребява с тази свобода.

Съвременното общество не може да се оправи, докато не почнат всички да гледат на другите като почетни [почтени] хора - поне докато не се докаже противното.

Основателите на най-голямата империя в старо време, римската - Ро-мул и Рем, бяха отгледани от вълчица. Брат уби брата и остави на света максимата: човекът за човека е вълк!

Далече някъде се роди Исус - между овцете - хората още нямаха в себе си достатъчно любов, за да го приемат. И той остави на света една истина: човек за човека е брат! И когато тия два мирогледа се стълкновиха, едните имаха за себе си най-голямата сила, другите - само своето непоклатимо убеждение и общочовешка любов. И колкото и да бе неочаквано, победиха не външно силните...

Жалко бе, че по-сетнешните последователи на Християнството не устояха на тая нравствена висота - те взеха дрехите на чумавия и искаха да останат здрави... В основата на християнската (?) държава туриха... римското езическо право (?) и по тоя тъкмо начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. И при така създаденото противоречие чакаха да имат напредък и щастие...

И най-умната фраза, ако се вземе недовършена, може да прозвучи като безсмислие.

В окултните школи най-напред учат хората да дават на всички. То е Любовта. И ако грешно дадеш, други поправя погрешката ти. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта: учат те на кого да даваш и на кого -не. На всеки се не дава - бисери на свини се не хвърлят! Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава!

Който доказва, че е силен - не е силен.

Отрицателното, което виждаш, е помощта, която искат от твоята Любов!

Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта. Когато си в пътя, определен за тебе, ти се чувстваш най-задоволен вътрешно, макар че условията отвън може да изглеждат като най-неблагоприятни.

Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствието от победата на по-силния над по-слабия - макар само в един диспут, - то е едно решение, една цел. Но ако ти се бориш с любов, за да освободиш от невежеството противника си - това е друго съзнание.

Ако всеки би бил длъжен той лично да изпълнява предварително съветите, които дава на другите, навярно хората тогава съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил.

Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го не желаем, то и другояче ни изглежда.

Истината може да се казва само дотолкова, доколкото хората имат любов да я слушат - инак ще се разбягат. «Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми» - ще се разбягате. Значи, разкриване на истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затова е казано, че който види Бога - без Любов, - умира!

Човек сам се определя. Всяка негова реч е разкриване. Пример:

- Как излезе концертът?

- Много ми се хареса. Аз само на концерти ходя. Бяхме с...

И толкова.

А какво са изпълнявали, от кои композитори и как - нито дума. Субективизъм и егоцентричност.

Това, което виждаш някъде, го има и в тебе - инак не би могъл да го видиш или разбереш. Понякога едничката радост е, че го е имало и е вече надраснато.

Хубаво е човек да гледа глупостите на хората и да мисли за своите!

Млад или стар - не оправяй училището, в което си, а се учи! Животът е това училище.

По пътя на живота и природата спънки няма, но ако се отбиеш встрани - има.

Ако искаш някого да научиш да пее, трябва самият той да желае това -да събудиш желанието в него за това, и да учи. Същото е и ако искаш да изправиш една погрешка на някого. Но не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Не поправяй чуждите погрешки, преди да си изправил своите!

В живота препятствията са единствената реалност, достъпна нам. Всяка неразбрана реалност е спънка. А разбирането на всичките спънки - това е Истината.

Само общите идеи могат да внасят обединение, формите създават противоречията - нека те са свободни. А съдържанието е, което обединява. Яденето е една обединяюща идея, а как да се яде и какво, това е формата.

Самоотричането е процес, който трябва да се разбере. Отричането на една ценност може да стане само когато се има предвид друга, по-ценна. Ето къде е необходима вярата - духовното пред материалното.

Как може да страда един човек, ако нищо не е негово, освен ако приказва едно и мисли друго?

Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само?

Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр).

Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно.

Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение.

Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато.

Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности. То носи в себе си методи за разумен живот.

Както един инженер не може да строи произволно, а трябва да съобразява формите на строежите си със законите на природата (независимо от сила и пр.), така и държавните и политическите мъже не могат да пренебрегват природните закони в своите построения - инак такива строежи ще бъдат краткотрайни.

Необходимото природата го дава, а излишното заробва.

В движението е освобождението. Независимо под какъв предлог се отива към светлината - самото приближаване ще даде освобождението. Но разумната свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие.

Най-страшното заблуждение е, когато човек смесва приятността на едно слизане с мисълта, че напредва, възлиза.

Не мислете, че знанието на недостатъците на хората, техните престъпления, е някакво знание. Злото не е знание - то е миналото. Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога - злото само повтаря.

Козата агне не може да роди! И насилието ражда само насилие. Напразно чакат ония, които се надяват, че с насилие могат да оправят света. Само Любовта е в състояние да отвори очите на хората да видят, че светът е отдавна оправен, но че те, хората, самите внасят безредието в него!

Ний мислим и чувствуваме чрез физическото си тяло и това ни дава превратни понятия за света. Така студ и глад ни пречат да живеем на една планина, всред снеговете на върховете й. Но ако не сещахме чрез физическото тяло студа и не се хранехме с физическа храна, кое щеше да ни пречи да живеем всред снежните и красиви върхове? Тъй живеят духовете, освободени от своите физически тела и нужди.

Мислите ли, че е мъчно да си получи човек от природата това, което иска? Етерът или първоматерията може да се превърне във всичко, което пожелаеш. Защото всичкото видимо разнообразие в света: плодове, цветя и всичко друго, е само степени на вибрация - числа, - които, реализирани, дават разнообразие... Тая първоматерия, с помощта на вибратори, ще стане на това, което ни е потребно. Най-мощният вибратор - това е слънцето във физическия свят, и мисълта - в другия.

И ти може да получиш всичко, ако знаеше коя мисъл на какво отговаря. Там е могъществото на Словото, на проклятията, на пожеланията, на молитвите, на мантрите, на чудесата, в които зърното прораства и дава плод, когато с пет хляба се нахранват пет хиляди души... Тогава малкото парче съществуваща материя става като физическия отвор на един извор - водата в него е малко наглед, но не се свършва, колкото и да черпиш от него. Тъй и един хляб, върху който е концентрирана вибрационната мисъл, която претворява първичната материя, щом влезе в това силово поле - в случая хляба, тогава може да чупиш и раздаваш тъй, както се раздава водата от извора.

Начинът, по който ние сега мислим, е прекъснал връзката между човека и природата. Човек мисли чрез предмети - обективно, чрез форми, и всяка форма е едновременно и ограничение на енергиите. Самата ви мисъл за граница («предмет») ограничава дейността на енергията («материята»). Мисълта, това е най-низшето («физическото») творчество на възвишения свят. Когато се научим да мислим динамически, като непрекъснати процеси, тогава и самите ««тела» ще се превърнат в нещо по-друго (части на непрекъснати процеси), феномените ще се приближат към нумените и ще се превърнат в процеси на живота - безкрайна верига. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла вселена!

Izgreva_tom_31-1.JPG

Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища. Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях.

Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов!

Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат. Тия, които гледат небето, ако са половината, другата половина ще се разположи по-удобно на земята. Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи. Естеството на човека мъчно се превъзпитава. А в основата на своя живот и съществуване човека го възпитават сили, които са вън от човешките и са го формирали. Не са важни имената, с които ще ги наречем - важно е, че съзнанието съществува. То не може да се подпушва. Трябва да му се даде ход и канализира. По-добре е едно учение, което отрича всички религии, но носи светлина и знание и е в унисон с науката, като я само разширява.

Преди две години една сутрина дойде един стражар от едно близко село, да пита нещо. Той ме видя из прозореца и много предизвикателно викна:

- Хей, колега, я ела тук!

- Елате Вий - казвам, - отсам са вратата.

Той дойде, но още с предизвикателен вид. Погледнах го внимателно.

- Какво има, колега? - запитах го.

- Че какво? Мислиш, че не сме колеги ли? - търсеше той повод да бъде арогантен.

- Как да не сме? - казах му аз вече сериозен. - Една и съща служба вършим и ти, и аз - служба! Да, и ти, и аз ядем хляб - по това сме истински колеги.

Като влезе в бараката и видя обстановката, многото книги и като му дадох някои мои книги да чете, той на тръгване се чувствуваше много смутен и при вратата, целият червен, ми каза:

- Бе, господине, извинявайте, че аз с моята глупост Ви нарекох колега.

Аз се засмях.

- Е, така, колеги сме по хляба.

Целта на живота, каквото и да е, не може да бъде вън от самия живот.

На глупеца да доказваш нещо, е да губиш времето си напразно.

Детето го крепят от всички страни, когато проходва, и всички му се радват. Но когато порасте, то само ходи, понякога и срещу бури.

Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината. «Защо си ме оставил?» - запита и Исус, същият, който в моменти на просветление казваше: «Аз и Отец ми едно сме!» Колкото по-голяма е вярата ни, толкова по-голяма тъмнина и препятствия ще срещнем и ще преодолеем. А ако имаме Знанието - и през планината на смъртта ще преминем живи!

Ако придобиеш светлината - знанието, без да имаш Любовта, тогава ще почнеш да виждаш само опаката страна на живота и такова знание ще бъде като проклятие за тебе. Без Любов човек се приближава откъм страната на сянката, на отрицателното в живота. Дойде ли Любовта, тя го въвежда в Божествената страна, където има и радост.

От един разговор (цитирано като логически форми):

- Ти, приятелю, трябва да разбереш, че си луд.

- Та, аз ако разбера, че съм луд, не съм луд!

Бъдете ловци на Доброто! Богатейте всеки ден с него, където и да го намерите! Не оставайте с това само, което знаете или имате.

Напразно не хлопайте по затворените врати. Търсете будните и им известете за идването на Словото. Те са живите - будните! Другите - когато се събудят. Защото, ако събудиш неготовия (негодния), той ще отнеме и твоето време безполезно. Той има своето време, когато неговото слънце ще го огрее - и той ще се пробуди и цъфне. Всички цветя не разцъфват в един ден. Когато кокичето наднича през снега, другите спят още. Това е и неговата стойност и заслуга - да чувствува пролетта тъй отдалече и вижда слънцето и през облаците!

Човек може да яде нещо и да го мисли, че е храна. Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност. Храна е това, което дава живот -продължава и разширява живота, внася светлина, увеличава възможностите.

Който злоупотребява със свободата, става непременно роб.

Умен е тоя, който може да направи разлика между едно гнило и едно здраво въже. С гнилото в кладенец се не спуща; с всяка философия или верую не тръгвай в света! Разумният винаги слуша по-разумния от себе си. Разумен е онзи, който знае, че в света има едно разумно начало. Умният може да не знае това.

Куриози.

На една стена писали: «Д. е луд.» Друг пише: «Който пише по стените, е луд.» Трети прибавя: «И ти си, значи, такъв!»

Доброто, независимо от това дали го знаем или мислим за такова, винаги взима надмощие. Добро е това, което дава основа в живота. Ако вярваме в Бога, Той е, Който успява - затова и Доброто успява. Ако не вярваме в Бога, тогава нека си спомним, че Животът е, който винаги е вземал надмощие - инак, ако смъртта би взела надмощие, за един миг дори само някога, животът би изчезнал и не би имало откъде да се яви! Ето защо Доброто е по-силно от злото, защото и самото зло без живота не може да се манифестира - и то има нужда от живота. Смъртта е излязла от живота, а животът не може да произлезе от смъртта.

Казват, че Еволюцията е общ закон на Природата. Добре тогава, започни още днес с нещо, стъпка напред, някакво усъвършенствуване - и ти ще влезеш в тая пътека, където са могъщите сили на тая Еволюция, и животът ти ще се измени. Защото ще разполагаш с ресурсите, предвидени за изпълнението на този велик план. Какво по-хубаво и по-достъпно от това за тия, които по една или друга причина отричат съществуванието на Бога?

Любовта е онова, чрез което човек познава нещата в тоя и оня свят. Каквото постигне, това и ще познава - другото ще остане «непостижимо»...

Дълго е времето за онзи, който иска и чака нещо. За онзи, който не иска и не чака, всичко, което дойде, е добре и навреме дошло!

Имай само едно желание - да изпълниш това, което Бог иска от тебе. Всяко друго ще те отклони от великия път на живота!

В човека, както и в един народ, има три вида връзки или закони: механически, органически и психически. Разлагането на един народ започва с психическите. Най-после остават да действуват механическите. Тъй че заповедите може да се изпълняват и само с механически средства и въздействия. Това трябва да се има предвид от тия държавници, които мислят, че е достатъчно да се напише една заповед, за да се измени възгледът или структурата на едно общество. Те имат наивността да смятат народа за нещо иреално, без своя собствена инерция и като че ли в безвъздушно пространство.

Моли се човек на Бога, говори на човека, а животното го принуждават условията.

Ние се движим по върхове и долини, в сянка и светлина. Всичко зависи при това в какво вярваме, какво мислим. Ако сме в долината, в тъмнината и мислим за слънцето, за върха - там ще идем и стигнем!

И ако мислим, че долината, в която сме попаднали, е краят на света, на нещата - до края и там ще останем, защото сме изгубили импулса на движението - едничкото, което може да ни въведе в друга обстановка.

Не учи една вода как трябва да тече и накъде - достатъчно е да я пуснеш по удобна посока - тя и без тебе ще знае накъде да търси морето.

Политиците се оплакват от военни преврати, не се сещат, че причината си е пак в тях самите: обществените течения изпълват също механическите закони и ако политиците бяха на своите си места в живота, военните няма[ше] да напуснат местата си и да вземат техните - непроницаемост има и в обществения живот: две величини едновременно не може да се намират на едно и също място!

Повечето от хората сега говорят думи на воля и сила, но без те в действителност да съдържат това. Някога Христос говореше думи, които ставаха. Такива са думите и на ония, подир които са вървели тълпите. Понякога само, и то често, тия тълпи са вземали ехото за действителност, варака - за злато. Такива движения са изчезвали също така бързо, както са се започвали.

Човек е като кесия - каквото туриш в нея, това е! Но трябва да е здрава и да не може всеки да бърка в нея.

«Доколкото предложенията на математиката се отнасят към действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни -не се отнасят към действителността.»

(Айнщайн, «Геометрия и опит»)

Тогава на мястото е да се запитаме: математическите предложения са ли израз на реални отношения? Ако те не са отношения на реалности, тогава как те служат за израз на «реални» отношения?

Ако едно математическо предложение не е израз на реални отношения, как тогава се покрива една действителност с математическата формула, т.е. как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително?

И може ли една наука, която се базира върху недоказани предложения, да доказва всичко друго? Ами защо тогава да не е научна и аксиомата «Бог», с която тоже може да доказваме всичко друго?

Отношенията на нереалности не може да се покрият с изводи, които покриват реалности.

Нещастието на съвременното Християнство е там, че то свързва съзнанието на хората с разпятието, а не с възкресението Христово.

Разпятието е кулминацията на тъмните сили, възкресението е истинският център на Християнството, същина и основа. Разпятието е предговорът. Възкресението - съдържанието.

Сегашните християни разбират добре страданието и го опитват постоянно, но възкресението за тях е още чудо, а не реалност, не необходимост, не неминуем стадий, който трябва да изживеят, за да се приближат и влязат в пътя Христов.

Всички сега говорят 360 дни за разпятието и само 1-2 дни - за възкресението.

А ако искаме да се измени съдържанието на съвременната култура, трябва да се тури в основата й фактът на възкресението 360 дни през годината, а само един ден - разпятието, т.е. да се държи мисълта, че и при най-лошите условия несгодите може да се надвият, защото смъртта е победена от живота във всички случаи. Защото, ако смъртта би някога победила, не би имало отгде да дойде животът. А животът съществува - значи смъртта е била винаги победена. Сегашната култура е култура на разпятието. Трябва да се приготвят съзнанията за културата на Възкресението.

Човекът на възкресението е безсмъртният човек - Синът Божи!

Ограничението на парата дава силата, с която тя работи. Самоограниче-нието на човека му дава свободата на самодейност.

Всеки майстор прави това, за което е пратен, а не това, което ний мислим, че трябва да прави. И ако всички правеха едно и също, нямаше нужда от мнозина. Който отрича другите - отрича Тоя, Който ги е пратил. И всеки ученик показва това, което е научил от учителя си, или какъв е учителят му - по плода се познава дървото!

Но Бог е любов и тоя, който я изявява към всички, той е на правия път. Няма нужда да се доказва, че слънцето е по-светло от луната.

Силният прощава, слабият оправдава, а неразумният убива.

Щастието е дял на всички. Но може да го намерят само тия, които знаят пътя към него. И имат достатъчно сила да го задържат. Защото мнозина са го зървали, но малцина - имали. И само които са го щедро споделяли с всички околни, са го истински познали.

Сила имат тия, които знаят. Да насиляш не е сила - то е злоупотребление със силата.

Онова, което върви по лични прищевки, винаги пада. Само обоснованото на природните закони устоява и има трайност. Спазеният вътрешен природен закон дава вътрешна сила и външни възможности. Произволът носи вътрешен смут и външни ограничения.

Провери се - ако се смущава душата ти, ако срещащ спънки и препятствия, погрешен е пътят ти.

Незнанието вътре е препятствие отвън! И спънката отвън е спънка и вътре! Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия, то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските и с това се само усложняват положенията. Касиерът, който прави погрешките си, ако мисли, че пари са му необходими, за да покрие недоимъците, а не знание как да манипулира правилно - много пъти ще повтаря погрешките си и ще плаща, като при това ще се чуди защо го преследва съдбата. Когато това всъщност е невежеството, от което той трябва да се отърве...

Мнозина се оплакват от живота, без да са познали самия живот. Лошите условия на живота не са животът, не са човекът - той е зад тях - и нещо по-съществено.

Колко пъти при това «лошите» условия са само подтик, за да се развият скритите дарби в нас! И природата, като умна майка, ни само предизвиква с тях. Тогава една дума - «Мога!» - вместо «Не мога» - една надежда вместо обезсърчение - и ще ти се отвори нова врата към живота, за да видиш богатствата, които се крият в нашата душа и незнайния околен свят.

Съзнателната мисъл е най-великото съкровище и талисман, който природата ни е турила на разположение. Няма мрак и дълбочина, от които тя да не ни извади, пропаст, от която да не ни изнесе като на криле.

Мисълта, това е стълбата, по която се качваш и в рая, слизаш и в ада - от тебе зависи накъде ще тръгнеш!

За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи където си иска. За разумните тя е средство, с което те си служат, за да стигат там, където искат. За едните тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи; за знающите - възможност да опознаят красотата, богатствата, величието на световете, които ги заобикалят.

Научи се да работиш с мисълта си, както работиш с ръцете си! И да възприемаш мисли само когато искаш - да влизаш и излизаш от тяхното могъщо течение, както влизаш и излизаш от морето, когато се къпеш!

СаМО правата мисъл внася в тебе мир, светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си - смени мисълта си!

Правата мисъл е като прав път - с нея най-скоро се стига към целта, без излишна умора и тревоги.

Проверявай себе си! Ключ е това, ключ и талисман! Който го има, истински цар е на безкрайно царство!

Смени дишането си - задръж го - и мисълта ти също ще се смени!

Мисли както гледаш - отправяй мисълта си към други предмет, както отправяш и погледа си. И ако не можеш да затвориш мозъка си съвсем, както очите, то поне имай един красив обект, към който винаги, като към пристанище в буря, да бяга твоят кораб на мисълта и си почива там, докато го пратите наново там, където искате.

Този свят и онзи свят са един свят. Границата на тези два свята е направена от невежеството на хората само. И колкото то е по-голямо, толкова и тя е по-голяма.

Не се плаши, че при светлината, която имаш, пристъпя и тъмнината, а радвай се, че светлината е по-силна от нея. Па и спомняй си, че и тъмнината е само по-слаба светлина от тая, която имаш ти.

Колкото вътрешният мир е по-дълбок, толкова тишината в него е по-голяма.

Както си пазиш стомаха от развалена храна, така пази ума си от лоши мисли - те са също такава храна. Лоша мисъл е всяка, която спира или намалява живота. Храна е всичко, което дава живот. И умът, и сърцето, и стомахът имат своите храни.

Мислите на човека са като плодове в него: ако са гнили и вонящи, всеки бяга от него, ако са приятни и пресни - всеки с радост се приближава. И всеки според това, което носи, ще бъде почетен. Касите са ценни заради съкровищата, които са вложени в тях, а не поради боята, с която са нарисувани отвън.

Удоволствието развива егоцентризма, отделя от Бога, от общността -там е злото.

Един хляб може да го виждаш, разбираш, че е хляб, знаеш го, но като го изядеш, силата му действува отвътре. И мисълта е така - докато я разбираш чрез ума си, тя е външна храна; като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности.

Семето не старае, но растението, което е било семе и се развива във време и пространство - старее. Ония идеи, които се излюпват във време и пространство, се движат, а семето е от други свят.

В света на «семената» може да се живее - и тогава всяко «семе» е «дърво» и растение, и всяко растение е семе - циклично мислене. Когато човек мисли така в кръг - циклично, тогава светът става сфера затворена - самостоятелен свят, и се откриват други светове, едновременно съществуващи в нашата вселена. Човек е също такова зърно, в което миналото и бъдещето са едно до друго.

Очите определят нещата и далечината по ъгъла, според който ги виждате: острият ъгъл е за далечината, тъпият - за близостта.

Ако искаш да хванеш нещо на бента на реката, пусни го преди това някъде по-нагоре по течението. Колкото туриш в кесията, толкова и ще намериш. И ако констатираш само, че едно нещо е така, а ти искаш да бъде другояче - не знаеш какво искаш. Пет и шест не може да дадат освен 11. Но ако ти искаш да имаш 12, не се сърди само, че не са, а прибави още едно, и ще имаш 12.

Значи, човек е това, което е -«вътре» и «вън» се уравновесяват, но ако ти не си доволен и искаш още нещо, прибави си - и ще го има!

Ако отречеш страданието от страх пред него и от желание да го избегнеш - по-голямото ще дойде. Но ако приемеш всичко в изпълнение волята Божия, страданието ще си иде само, защото в Бога всичко е хубаво. И Учителят казва: «Не може да живееш в един Божествен свят и да си нещастен.»

Свободата е мярка на една национална култура; начинът, по който я употребява индивидът - на неговата собствена култура.

Лесният път в началото е труден в края. Има относителни ценности, има и реални ценности. Нещастието на хората е в това, че те не могат да ги различават и строят често на пясък, вместо върху канара.

Трайно благо е благото на всички - в него е и нашето собствено. Един инженер може да се подкупи, но науката, по която той работи и изчислява - не.

Който ходи в светлината, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина. Не всякога и това, което виждат очите, е така, както го виждате. Небето никъде не се допира до земята, макар на всички да се струва, че виждат това.

Само верният на принципите ще има успех в живота. Силата на истината е сила, но в нея няма никакво насилие. Силата без ум е безумие. Ум без доброта е излишно нещастие. Но всичко това без справедливостта е само източник на страдание.

Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Плодът определя дървото и знанието на градинаря - градината!

Противоречията в природата не съществуват, Те са в човешкия ум - перспективата на нещата, пред която невежеството се спира.

Важна е формата на нещата, още по-важно - съдържанието, но и двете добиват смисъл само при разумното употребление.

Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен.

Страда животното; учи човекът; ученикът действува, учителят ръководи, а Духът оживява.

Който е свободен, може да греши, но има възможност да научи истината и поправи погрешката си. Несвободният не може да разбере истината - разбере ли я, той е вече свободен - отпадат всичките ограничения.

Всеки, който туря вериги и заробва, трябва да знае, че заедно с това приготовлява едно тържество в бъдещето - тяхното снимане.

Противоречието, което виждаш вън някъде, показва, че в тебе няма единство - гледаш нещата от две страни и едновременно, а това раздвоение именно е, което прави гледището опасно.

Учението на Учителя не е религия, нито морал. То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига.

Каквото изтъчеш, това ще облечеш!

Искам да пия направо от извора! Да черпя от Учителя. Добре, но ако тоя извор е Ниагара, а ти - малка мравка? Ще се спре ли или смали Ниагара заради тебе? Или ти трябва да черпиш от всяка вода, която ти се дава с любов и която иде от същия голям извор?

Izgreva_tom_31-2.JPG

Ние се намираме в условен свят. Кой ще различи тия два случая?

В перспектива и единият, и другият се виждат еднакво, а по същина съдържат две противоположни идеи. Паралелните линии се виждат пресечени, а и пресечените се виждат тоже пресечени. Тогава?

Това виждане зависи от устройството на нашето око, което пък дава материал за нашата психика. И тогава ние виждаме сфери и мислим за конеч-ността, затвореността на един свят, когато той може да е отворено на всички страни пространство. Така, ако си представим две безкрайно големи плоскости паралелни, тогава, където и да сме между тях, ще виждаме все сфери или сфероиди, елипсоиди, но все «затворено» пространство. Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието. Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното.

Обича, който слуша. И който слуша - обича.

Смирението е пътят към Истината. Към Твореца на всичко, Който е истина, ние може да се приближим само отдолу нагоре, т.е. чрез смирението.

Като отивахме на Витоша с автомобил с Учителя, аз бях седнал пред него. Почнаха да ми се носят картини. И започнах отвътре и отвън да виждам някак нещата едновременно.

Почувствувах страшната тъга на един човек, който вижда, че зверове го заобикалят и който ги търпи, защото с тях трябва да работи, и работейки - да ги повдига постепенно. После мисълта ми мина върху Учителя, който от десетки години прави същото... Още по-късно отвътре ми се откри изведнъж светлият Дух Христов, Който навсякъде и във всичко се вмъква и повдига - винаги скрит, тих, незнаен от никого, винаги буден в целия козмос, във всяка тревица, във всяко животно, человек, звезда...

Като че ли някъде вътре в мен пламна розов огнец, в мен самия, в душата ми, като че ли аз самият влязох във всичко изведнъж и разбрах това всичко, Онзи, Който беше в това всичко... Това трая дълго време - целия ден, разбира се, не еднакво силно - това го има и сега, но не като тогава и не само като мисъл, а като малка топлинка «под лъжичката».

И дано това разрасте в мен, за да имам картината на Учителя не чрез ума, а чрез нещо по-високо, по-вътрешно.

Християнството е живот по образец на Христа, а евангелизмът е знанието на Евангелието.

Човек може да яде нещо и да го мисли за храна. Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност. А храна е това, което продължава и разширява живота, внася светлина, увеличава възможностите.

Не може да се отречем от нашето минало, понеже то е в нас, но от пог-решките му трябва да се отречем. Сегашното е основата на бъдещето.

И една краставица по заповед не може да порасте, ако се не посади добре и не изчака времето й, а сега има хора (които искат да минат за държавници и умни!), които искат народ да преобразуват с една... писмена заповед...

Стълкновенията може да стават само когато хората се намират в една плоскост. Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен).

Ако любимият ти е край тебе, защо ще ти е портретът му? Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни?

Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си. Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка.

Важно е да се премахне желанието за нещо, а не да се воюва с резултатите (последиците) на нашите желания.

Ако искаш да измениш формата на хляба, измени тая на тестото.

Миналото трябва да знаеш - то е формата.

Сегашното трябва да разбираш - то е съдържанието.

Бъдещето трябва да вярваш - то е принципът, идеята.

Не мисли, че ако си гребнал вода от океана в едно корито - океанът е корито; нито пък, ако си схванал нещо от един Учител, че той е тъкмо това, което ти си схванал!

Безсмислен е животът на невежия всред една библиотека. Също и ако е учен, но не знае езика, на който са написани книгите. Тогава той ще гледа само картинките им.

И сега мнозина в природата гледат само картинки, без да подозират даже съществуването на текста.

Слънчевите петна и петната на ириса в очите се схождат. И в единия, и в другия случай минават енергии с по-малко интензивитет. По-малко светлина, по-малко живот - това в човека е болест. В слънцето петното е трансформатор, чрез който енергиите с високо напрежение на слънцето стават достъпни на планетите.

Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна.

Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми!» Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде.

Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите.

Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса.

Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им.

Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича.

Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека!

Желанието е велика река, която и да спреш временно, пак най-после ще прелее бента. Умният не се бори с желанието, а се ползва от енергията, като му променя само обекта: гладът може да стане от физически - духовен; жаждата - също.

Моето сегашно е миналото на Учителя. И сегашното на Учителя е моето бъдеще.

Той ми го казва сега, след като го е изживял, а аз в бъдеще ще го реализирам, като работя с него.

Докато един човек има глад - желание за каквото и да е, той може да се накара да работи. И тоя, който разполага с «храната», има възможност да го движи в една или друга насока.

Интересите на тия, които са в трена, и тия, които са на гарите, не са едни и същи, но има нещо, което ги обединява. Пътникът иска едно и другите - друго. Така са и болните, и здрави хора.

Евангелието, Библията - това са само ключове и струват само тогава, ако знаеш да си служиш с тях - да отключиш живота. Евангелистът още не е християнин, както и талмудистът - евреин.

Да се намеси Божественото в човешкото - това е да се повдигне човекът; но да се намесва човешкото в Божественото - това е падение.

Листът на дървото и падналият лист са все листове, но единият е свързан с живота, другият - не. Овцата знае закона на овцата, телето - на вола, само човек пита - какво да прави и каква е волята Божия.

Откъснали сме се от живота и затова се чудим на това, което отдавна трябва да знаем. Едно растение не може да промени условията си; животното вече може да избира, а човек може да ги изменя - и все пак той е, който се оплаква от «лоши» - условия. Мнозина днес твърдят даже, че «условията са всичко». Тогава напразна ще е всяка борба! А ако човекът е факторът, който може да измени условията, тогава ясно е, че условията не са всичко!

Биеха се мравки, струпани на куп. Плюх върху тях. После с лупата ги попарих и те избягаха. Сипах им брашно върху тях и то ги отдели. Посипах им захар. Взеха да носят захарта нанякъде и да бягат. Помислих - и нам така правят бури, урагани, после ни дават изобилие. Но за нас това даване е сили, а не готови продукти.

Казва Учителят: «Сам ще намериш Бога!» Но това значи, че ти сам ще вървиш, ще гледаш с очите си, ще мислиш с ума си, ще ядеш, ще учи. Сам -значи няма никой да те носи на гърба си! Ще ходиш сам, но ще има кой да те води по пътя! («Аз съм Пътят, Истината и Животът!») Учителят.

Говори се често и още по-често пише за любов, но в едни случаи желанието се смята за любов; в други - съдържанието на привличането, на пола.

Любовта е извор, който вечно тече - това по отношение на душите, които не са ни мъже, ни жени. Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото. Ако това дадено е само момент, щерна е бил човек, а не извор. Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля.

Добро е онова, което те завежда при Бога.

Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение. Чрез нас светът ще познае силата на Божественото.

Ако ти не си готов да се жертвуваш за своя Бог, ти не може да получиш чувството на сила. Но ако ти не се жертвуваш за една разумна идея, то не може да се получи и полза от жертвата.

Жертвата дава сила, а разумната цел - полза.

Който иска да бъде господар в света, нека бъде слуга на Бога.

Искат да разрешат въпросите чрез интересите. Но там, гдето има интереси, няма справедливост. Ако един човек не е готов да разреши един въпрос тъкмо против интересите си, в името на справедливостта - тогава тая дума му е непозната по същина. В името на интересите си и вълците, и разбойниците се събират, но в името на справедливостта към всички може да работят само човеци - братя.

Някога много ме дразнеше фактът, че хората се преструват, че лъжат, че няма идеални хора. Обичах някое момиче и исках то да бъде идеално. Как грозно се разочаровах, когато то не излизаше такова, каквото аз го мислех. И как смешно ми се вижда всичко това сега! Има един повратен момент в моя живот, в който аз си казах: «Ако този или онзи не е идеален, какво пречи на мене да бъда такъв, какъвто разбирам? Защо аз не въплотя това, което мисля, че е идеално? Защо аз да не бъда образец, ако не за другите, то поне за себе си? Ако аз имам представа за идеално, нали и другите имат своя - защо аз им натрапвам и изисквам от тях това, което сам не съм направил?» И благодарение Богу, оттогава животът ми доби по-голяма смисъл. А може би това не бях аз, който го помислих, а друг, който бдеше над мен, както и някога, когато бях безбожен и пишех и доказвах, че няма Бог, че това е глупост, една ранна сутрин ме запита:

- Ами ако няма Господ, с кого се бориш ти вече толкова години?

Аз се стреснах и запитах: «Безумен аз, ако нещо го е нямало, аз с какво съм се борил? А ако го е имало, аз какво съм разбирал?... »

За да не стана Дон Кихот по неволя, аз трябва да разбера, че съм се борил срещу нещо, което е съществувало. Моето отричане тъкмо това е показвало. Не се отрича това, което го няма! Това го разбрах оная сутрин веднъж завинаги - и слава Богу.

Не може мнение, обосновано само върху старото, да служи за доказателство или отричане на новото - опит трябва!

Който не използва времето, времето ще го използва.

Тихата музика развива слуха, а силната го огрубява.

Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата.

Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио. Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал.

Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие.

По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни.

Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави. А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага.

Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните. Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното.

Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня. Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце. Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила. В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр.

Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема).

Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено.

Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо! Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им. А ако не знаят какво е, как ще докажат, че Го няма? Той в такъв случай може да е пред очите им, а те да питат за Него или да Го отричат... Един път един посетител разправяше на мен (за мене), че ме познавал и пр., и питаше къде съм бил сега - а аз бях при него и говорех с него...

В блатото ако си паднал, не стой да го изследваш много, ами търси как да излезеш и продължиш пътя си. Ако действителността около тебе не задоволява, движи се, тя ще се измени. Движението изменя перспективата. Не се спирай върху своите състояния, а върви в Пътя - изпълнявай волята Божия, и всичко ще се промени. Върви и където ти хареса пейзажът - спри се; където не - бързай, но мисли и за разписанието, което трябва де спазваш. Но докато държиш на приятните и неприятни пейзажи - ти си само любител екскурзиант. Ученият географ обективно изучава нещата и личните си впечатления задържа като второстепенен елемент в своето съзнание.

Който иска да не страда, да отхвърли мисълта, която му докарва страданието. Мислиш, че някой те лъже и затова страдаш. Отхвърли тая мисъл от ума си, тури друга мисъл на нейното място - и страданието, като следствие от тая мисъл, отхвърлена вече, ще изчезне.

Някои имат обичай да казват: Всичко добро. Това не може. Всичко добро е само което излиза от Бога. Черната ложа иска да си продаде своята стока заедно с Божественото,

Животните и хората се бият и без Бога - какъв смисъл има тогава тоя Бог, Който насърчава биенето и убиването?

Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога.

Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл. Но ако мислиш, че от едно камъче може да покара дърво, това е тоже мисъл, но неестествена или извратена, по-скоро -мнение.

В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност.

Учителят не отрича никоя жива срещната енергия - човек само ги «опитомява». Той се не смущава от тяхното отрицателно течение, а цени само тяхната сила. Защото знае законите как бавно и смислено да ги накара да направят един «естествен» завой - и да тръгнат в изпълнение волята Божия. Как действува Учителят?

Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока.

Нещастията идат от изопачените Божествени идеи. Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет...

Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът.

Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател.

Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога.

Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината.

Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира.

Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината

и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора.

Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува.

Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат. Те ги смятат като резултат на заграбен труд. И това е право, но донякъде - не е само трудът на работника там! Но тоя въпрос ще се разреши, когато вместо труда дойде работата, т.е. да се работи с любов и по свобода - всеки със съзнание да отдава силите си за общото благо, без и да помисля дори, че това ще му да даде някакви права или привилегии.

Учителят, от който може да учиш, той е твоят Учител; изворът, от който можеш да пиеш - той е изворът за тебе!

Но имало някъде си по-велики учители - и така да е, пак този, твоят, ще те заведе там - той по-добре ги и знае. Ако идеш без него, ти нищо няма да разбереш, нито тебе ще разберат. А Учителят ти по-добре знае какво ти трябва и може да ти го даде.

И тъй - намерете Учителя си!

Ако следваш политиката на Англия, ще имаш изгодите на Англия - ще дойде и светлин. Ако знаеш и изпълниш един закон на природата - физически или психически, - ще дойде и изгодата от него: ако знаеш да съединиш лампата с динамото - ще дойде и светлината; чешмата - с извора - ще дойде и водата.

Така е и с Божествените закони: ако ги изпълниш - ще дойдат и благата, но само след като ги изпълниш!

И една семка, ако я не посееш - и тая семка плод не може да даде!

Не е важно колко имаш, а колко даваш - там е богатството ти - в даването.

Не е важно кога ти ще отидеш на гарата, а кога тренът ще дойде.

Хората страдат не от разочарованието, а от очарование - ако няма едното, няма да дойде и другото. Ако не знаеш да мериш, не е крив тоя, когото мериш, а кантарът ти, ако е неточен - и твоето незнание (невежество).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...