Jump to content

1921_04_24 В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Въ рова при лъвоветѣ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

В рова на лъвовете

Докараха Данаила и го хвърлиха в рова на лъвовете. (Данаил 6:16)

И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. (Йоан 1:5)

„Царят заповяда да хвърлят Данаил в рова на лъвовете.“ Тоя цар бил приятел на Данаил. Прочетете цялата глава да видите как е станало това.

Във връзка с прочетения стих от книгата на Данаил ще прочета 5-ти стих от първата глава на Евангелието от Йоан: „И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе“. Съвременните културни хора, в каквото положение и да се намират, се нуждаят от правилно разбиране на живота. Не е достатъчно само едно външно разбиране. Не е достатъчно само да кажеш, че разбираш. От разбиране до разбиране има разлика. Аз говоря за онова разбиране, което е в сила да създава и гради. Аз говоря за онова знание, което внася ред и порядък в света, което внася хармония между хората.

Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.

Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“. Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете!“ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.

Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си?“ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.

Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви?“ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си. Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.

„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.

Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.

„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден. Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.

Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене!“ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.

Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.

„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите. Един светия се отличавал с голямата си чистота и светост. При него се стичали много хора да ги кръщава с полагане на ръцете си върху главите им. Най-после, при него дошла една млада, красива мома, но голяма грешница. Тя се разкаяла, затова пожелала да се кръсти, да влезе в новия живот. Като я видял, светията започнал да бяга. Той бягал, но и тя след него. Питала го: „Защо бягаш? Аз се разкаях, искам да изправя живота си“. По пътя го срещнал Йоан Кръстител и го запитал: „Защо бягаш?“ – „Срещнах една опасна жена, не искам да я кръстя.“ Йоан Кръстител го спрял, прекръстил го и му казал: „Сега можеш да продължиш работата си“. Светията се върнал и кръстил жената. След това си казал: „Най-после кръстих и тая жена“. – Не ти я кръсти, а Йоан Кръстител.

Същото се случва и с вас. Щом се намерите пред някаква опасност, веднага бягате. Христос ви среща на пътя, прекръства ви и вие се връщате. Като се справите с опасността, казвате: „Аз победих!“ Христос казва: „Ти не победи, аз победих“. Нещастието на съвременните хора се заключава в мисълта, че те сами всичко си правят. Всъщност никой сам не върши работата си. Питам: Колко от сегашните младежи могат да кръстят такава жена? Колко от сегашните жени могат да кръстят такъв мъж? Това не е за упрек, но казвам: Вие сте далеч още да разберете човешката душа. Вие не знаете още, какво представя душата. Ето защо, всяка външна форма може да ви съблазни. „Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ В лицето на Данаил виждаме човек с установен характер, с непреривна любов към Бога. Който има любов към Бога, само той може да се моли. Който не люби, не може да се моли. Молитва без Любов не съществува. Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на страдание или радост. Когато обича някого, човек го посреща добре, говори му любезно и с Любов. Аз не говоря за молитва, предизвикана от страх. Това не е молитва. Под „молитва“ разбирам връзка, общение с Бога. Ще се молиш като детето. Ще кажеш: „Господи, когато слизах от небето, не предвиждах какво ме очаква на земята. Излязох чист от Тебе, но се опетних. Греших без да искам. Не изпълних задължението си към Тебе. Прости ме и оправи пътя ми“. Щом кажеш истината, Бог веднага ще те упъти. Кажеш ли, че си грешник, без да кажеш де и как грешиш, ти не си готов да говориш истината. Грешник може да бъде мъжът към жена си, жената към мъжа си, баща и майка към децата си, приятел към приятеля си. Когато не изпълниш задълженията си към децата, към жена си или към мъжа си, ти си грешник.

Питаш: „Какво задължение имам към жена си?“ – Ти знаеш по-добре от всички. Когато си слизал от небето, ти си поел задължение към своята жена, да ѝ помогнеш, да я повдигнеш. – „Пред кого съм поел това задължение?“ – Пред Господа. Ти си обещал да се ожениш за тая жена, да ѝ бъдеш верен. Бог казва: „Ако изпълниш обещанието си и аз съм готов да ти помогна“. Щом слезеш на земята, забравяш задължението си и казваш: „За тая жена ли ще се оженя? Толкова жени има на земята!“ – Много жени има, но за всеки човек е определен само един изпит. За всеки мъж е определена само една жена. Имаш ли много жени, развратът хлопа на вратата ти. Казано е в Писанието: „Двуличният човек е непостоянен в пътищата си“. Само един морал, само един закон е нужен на човека! Сегашният живот е приготвяне за бъдещия. Много естествено! Ще излезете от тоя свят и ще влезете в другия. Ще излезете от училището и ще влезете в обществото, между високо културни и интелигентни хора, които не търпят никаква лъжа и измама. Щом не можете да кръстите една красива мома, ангелът ви е слаб.

„В рова на лъвовете.“ И вашата душа е в рова на лъвовете. Днес човек се проявява такъв, какъвто е в действителност. Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си. Мъж или жена, всеки трябва да дружи с благородни хора, не със знатни. Не всеки виден, знатен човек е благороден. Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри, доктори ще им принесе голяма полза. Важно е човек да бъде благороден, независимо положението, което заема. Силата не е признак на благородство. Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но, дето влезе, помага, повдига хората. Вътрешната, духовната сила определя достойнството на човека.

„В рова на лъвовете.“ Какво спечелихте вие, които хвърлихте душата си в тоя ров? Казва се, че цар Дарий, който заповядал да хвърлят Данаил в рова на лъвовете, не може да спи цяла нощ. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данаиле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете?“ – „Можа, царю! Да си жив във век!“ Тогава Дарий заповядал: „Извадете Данаил от рова и хвърлете там неговите неприятели с жените и децата им!“ Когато и вашата душа бъде хвърлена при лъвовете, тя не трябва да спи, но да бъде будна, цяла нощ да се моли, да издържи изпита си. Христос казва: „Бъдете будни, да издържите изпита, през който душата ви минава!“ Сега всички хора – мъже и жени, минават през тежък изпит. Бъдещото поколение, вашите деца, ще кажат дали сте издържали изпита, или не. Ако го издържите, ще излезете от рова със светнало лице. Ако не го издържите, лицето ви ще потъмнее.

„И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ – Тъмнината показва ония условия, при които човек жертва възвишеното, Божественото, за да постигне известно удоволствие. Виделината показва ония условия, при които човек расте и се развива правилно. Съвременният обществен живот се нуждае от характери, подобни на Данаил. Как може да се съгради бъдещото общество, бъдещите партии без такива характери? Как би се организирало човечеството без такива характери? Какво виждаме днес? Всички партии, всички общества и народи вървят по един и същ път. Ако това се продължава и в бъдеще, всичко ще се разкапе. Всички народи и общества са дошли до фазата, дето благородството и човещината трябва да вземат надмощие. Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!

Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството!“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?

Казвате: „Да бъдем честни българи. Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете!“ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?“

Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?

В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча!“ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания.

Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява – на крив път си. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Сестра, която убива брата си, или брат, който убива сестра си, също е изверг на човечеството. Това не е християнският морал! Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява! Който направи какво и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на ангелите. Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий!“ Сега аз говоря за религиозните хора, за християнските народи, които от две хиляди години носят пушки, топове, оръдия, а свещениците четат молитви за благословение на оръжието. Всички свещеници, които поддържат идеята за войната, са осъдени вече от Бога. Виждали сте картини, които представят съд на духовенството. Това е вярно. И да ми се сърдят свещениците, казвам: Аз съм завел първото дело против тях. Ще бъда свидетел на това дело, дето са учили и продължават да учат хората да убиват. Щом ме викат за свидетел, ще отида. Няма да се откажа от това свидетелство. През ума ви не трябва да минава никаква мисъл за убийство. Когато се разгневят, и мъжът, и жената си казват: „Да пукнеш, да умреш!“ Не говорете такива думи. Мир и съгласие, любов и хармония трябва да царят между вас. Това изисква новият морал. Ще кажете, че не се занимавате с такива работи, т.е. не сте убивали. Аз говоря за ония, които убиват. Няма прошка за тях. Ония, които се готвят да убиват, да му мислят! Казвате: „Това е революция; там всичко се прощава“. – Не е така. Коренен преврат трябва да стане в хората, а не революция. Всички трябва да се проникнат от мисълта, никого да не убиват. Същественото е: Да не причиняваме страдания на никого, да не се измъчваме, а да дойдем до пълно разбирателство помежду си. Не одобрявам затворите, не одобрявам бесилките, дето и да са те. Направо трябва да се каже на всички хора, че пътят, по който вървят, не е Божествен. Християнските народи не са издържали изпита на Данаила. Те нямат вътрешно убеждение като това на Седрах, Мисах и Авденаго. Те не издържаха и този изпит. И съглашението не издържа изпита си – поклони се на златния телец. И за тях иде вторият изпит – моралният, да се изпитат техните убеждения. Въз основа на великите природни закони нам е известно какви наказания ще наложи Бог на всички сегашни народи. Няма да остане народ в Европа, който да не бъде наказан. Всички ще станат на пух и прах, ще ги раздрънкат като вълна. За да не стане това, народите трябва да си подадат ръка. Никакво убийство! Сегашните народи са достатъчно културни, за да разберат това, което им се говори.

Долу заблужденията! Трябва ли християните да мислят още, че са спасени? Как може спасеният да казва на своя ближен да пукне, да умре? Той се моли по три пъти на ден, кае се, признава се за грешен, а казва на своя ближен да умре. Какво по-голямо безумие очаквате още? След всичко това, тръгнали свещеници и владици да говорят против нас. Те казват: „Господи, да пукнат тия от новото учение. Те рушат основите на държавата“. – Ние ще им отговорим по друг начин. Няма защо ние да пукнем, нито те да пукнат, но трябва да си подадем взаимно ръце и да изпълним Божията воля. Свещеник и владика не трябва да лъжат, нито да убиват. Един владика ударил един свещеник и го повалил мъртъв на земята. Това не е станало с преднамерена цел, но в състояние на гняв. И това не се позволява. Много такива случаи зная. Ако дам свобода на езика си, много има да кажа против свещениците; но ако млъкна, ония от небето няма да мълчат. Може би аз съм най-опасният човек в света. Докато съм още между вас, не е толкова опасно. Обаче, когато замина, всичко ще стане на пух и прах. От сегашния ред и порядък, от лъжите на хората, от сегашната земя няма да остане помен. Така е решил Господ. И това ще стане скоро. Не ви плаша. Това са закони, които действат.

Казвам: Ако продължавате да вървите в тоя път, ще измените природните закони, ще създадете изкуствен глад, навсякъде по света ще се явят недоразумения, раздори, епидемии, болести. Всичко старо ще се помете. Има ли нещо лошо в това? Ще кажете, че ви заплашвам. Ако говоря само от себе си, нищо не съм, но чрез мене говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е и мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря. Бог е влязъл вече между европейските народи. Тоя кипеж в обществата и народите, това брожение между страдащите, както и войната, това показва, че Бог е проникнал навсякъде. Бог се проявява като Самсон. В Библията се разказва за необикновената сила на Самсон. Жена му успяла да открие тайната на неговата сила и го предала на неговите неприятели. Като разбрали, че силата му се крие в косата, те отрязали косата му, извадили очите му и го вързали на един стълб на едно голямо здание. Така вързан, той се молел на Господа да му върне силата. Молбата му се чула и в скоро време косата му израсла. Като усетил сила в себе си, той помолил да му развържат ръцете. Той разтърсил силно стълба и съборил зданието, под развалините на което останали стотици от неговите неприятели. Бог е великанът, който се събужда в човешката душа и руши всичко старо. Тоя, който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е Бог. Той е запалил света и го раздухва. Светът не може да се оправи с пушки и топове. Какво ще правите тогава? Сложете правилото в живота: Никакво убийство! Всяко убийство е грях против Духа Светаго. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ. Да убиеш човека, да убиеш в него възвишеното и Божественото, това значи да извършиш най-голямото престъпление. Въздържай гнева си и не казвай, че искаш да се освободиш от жена си, от брата си или сестра си. Ако ти се освободиш от тях и Бог ще се освободи от тебе, помен няма да остане от тебе. Така трябва да се проповядва. Казвате: „Де остана нашата войнственост?“ – Войнствен е оня, който може да въдвори ред и порядък в света, да спазва Божествената хармония. Затова са поставени и военните, да въдворяват ред и порядък в обществото, да поддържат Божествената хармония. Обаче, като се отклонили от правото си предназначение, те сложили в действие топовете и картечниците и казват: „Да покосим света!“ – Да, но и тебе ще покосят. Като впрегнат на работа топовете и картечниците, първо военните изпитват поражение от тях. Те отнемат ръцете, краката, очите им. После казват: „Станаха жертва за отечеството!“ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои. Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат. Ако направиш това съзнателно, ще те похваля. Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата. Има такива герои в света! Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.

В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!

Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.

И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?“ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.

Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството. Няма прошка за оня, който убива!

Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!“ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!“ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие!“ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие!“ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие!“ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.

Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник.

Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба! Това са новите идеи! Да сложим на първо място Любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля. Бог казва: „Аз не убивам никого, но убийците наказвам“. Аз не отмъщавам на никого, но само на ония, които убиват. Аз любя всички, но на ония, които нарушават Любовта, показвам омразата. Никакво убийство! Никакво помятане! Никаква омраза! Това са основите, които трябва да се поставят на новото общество. Днес воюват християни с християни. Често евангелисти, православни и различни сектанти казват: „Да пукнат тия от новото учение!“ След това всички четат Евангелието, цитират стихове оттам, а когато трябва да се проявят, готови са да убият човека!

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ Бъдете смели и доблестни като Данаил, да се молите по три пъти на ден. Бих предпочел да сложа мотиката на рамо и да копая цял ден с Любов, отколкото да стана пръв министър в България. Бих предпочел да гладувам, да бъда последен бедняк, отколкото да стана владика. Какво по-велико от това, да останеш чист в себе си, но герой!

Като се върнете по домовете си, напишете: „Никакво убийство на брата си!“ Мъжът да каже за жена си: „Тя е моя сестра“. Жената да каже за мъжа си: „Той е мой брат“. Братя и сестри, обичайте се и си помагайте. Това изисква Божественото учение от всички хора по света.

Иде Господ в света! Аз Го виждам как иде намръщен, с тояга в ръка. Той маха тоягата по гърба на всички. Всички раса, калимявки, саби ще хвърчат във въздуха. Всички свещеници, военни, съдии ще бъдат бити на общо основание. След това Бог ще ви пита защо сте дошли на земята: да се учите, или да смущавате небето?

Той иде! Има само един начин, за да се избегне катастрофата: Никакви убийства! Само така човек ще подчини силите, които бушуват в него. Само така ще подчини и лъвовете в рова. Тогава цар Дарий ще каже: „Няма Бог, като Бога на Данаил, Който го избива от рова на лъвовете“. Сега и аз казвам: Няма Господ, като Господа на великата Любов. Тя може да ни избави и повдигне. Бог е свързан с всички живи същества. Той е живият Христос на Любовта. Когато дойде Той, да няма вече бесилки и затвори. Всички хора на новото учение да си подадат ръка. Да има живот и радост между тях, песни и музика. Всички да възкръснат и да кажат: „Долу стария ред на нещата! Долу насилието! Долу затворите и бесилките! Нов ред и порядък навсякъде!“ Ще кажете: „Амин! Тъй да бъде!“ Не, амин, но сложете волята си в действие!

Сегашните хора приличат на оня дервиш, който отишъл в една турска баня да се къпе. Като се окъпал, той казал на баняджията: „Благодаря ти, добре се окъпах“. – Не е достатъчно само да благодариш, но трябва да дадеш един грош за банята. Понеже нямал пари, дервишът се обърнал към Господа с молба: „Господи, или ми дай един грош да си платя банята, или я събори!“

И тъй, като дойдете следната неделя тук, искам да носите нов, положителен морал. Желая всички – мъже и жени – до Великден да сте пораснали, поне с четири сантиметра да станете по-високи. Сега се страхувате какво ще стане с вас, как ще свършите живота си. Аз обещавам да поддържам всички ония, които не убиват. Ако на някого работите не вървят добре, аз съм готов да му служа, с условие да не убива. Готов съм да направя всичко за оня, който пръв е поставил в душата си закона: „Не убивай!“

Сега, да прогласим закона на Любовта! Приложете положителния морал в живота и не казвайте, както владиците и свещениците, да пукнат ония от новото учение. Казвам: Моят Господ да им даде мъдрост и знание, да им стесни стомасите, да ядат и пият по-малко, да възприемат великата Божия Любов. Един учен българин, като изучавал историята на българската църква, изтъкнал факта, че във време на духовните борби, българското духовенство било по-близо до своя народ, живеело с неговите радости и скърби. Когато заеха мястото на гръцките владици, те се свързаха с властта и с държавата и се отдалечиха от Бога и от народа. Ако българското духовенство обича своя народ, нека прояви самоотверженост и започне не само да проповядва учението на Христа, но и да живее според това учение. Защо държат това учение затворено? Ще излязат пред народа да говорят за живота на някой светия, за гръцките събори и други. – Това не ни интересува. Ние се интересуваме от това как може да се приложи Христовото учение и как да се преустрои животът. Защо не кажат какво е проповядвал Христос? Нали Той е техен Учител? Аз поддържам страната на техния Учител. Христос казва: „Абсолютно никакво престъпление, никакво убийство не се позволява!“ Всеки ще люби брата си. Освен това и по-далеч ще отиде – ще обича и врага си. Христос прилагаше тоя закон. Това видяхме още като беше на кръста. Той каза: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят“.

„Не убивай!“ – това е единствената реална философия, единствената реална наука. Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. То е учение на черната ложа. Следователно, всички, които поддържат убийството, аз слагам наляво. Аз не участвам в техните престъпления. Това е говорил Христос, а не аз. Който носи името „човек“, в пълния смисъл на думата, трябва да ликвидира с въпроса за убийството, да не е страхлив, да е готов да жертва и живота си. Всеки трябва да се обяви против насилието, да каже, че това, което става в света, не е съгласно с Христовото учение, не е съгласно с Божията Любов. Желая ви сега да излезете от рова на лъвовете здрави и читави и да кажете: „Няма Господ като Господа на Любовта! Няма друг Отец като Отца на Христа!“ Христос казва: „Отивам при Отца си, при Бога моего!“ Сега Бог е в сърцата на хората, иска да ги избави от най-голямото зло.

Искам да бъдете герои! Не се спирайте върху това дали моята проповед е свързана или не, но искам да запомните следното: Убийството е най-големият грях, който човек може да извърши. Който се откаже от убийството, ще го изпратя на небето между светиите, които ще му дадат братска целувка. Това значи да изпълниш закона на Божията Любов.

Повтарям: Бъдете герои! Престанете с недоразуменията, които съществуват между вас. Ликвидирайте с убийството веднъж завинаги!

Царят каза: „Няма друг Бог, освен Бога на Данаил, Който можа да го избави от рова на лъвовете“.

И аз казвам: Господ, на Когото служите, може да ви избави от лъвовете.

Беседа от Учителя, държана на 24 април 1921 г. в София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето.

Въ рова при лъвоветѣ

„Тогазъ царьтъ заповѣда, та докараха Данаила и го хвърлиха въ рова на лъвоветѣ. И отговори царьтъ и рече Данаилу: „Богъ твой, комуто ти служишъ непрѣстанно, Той ще те отърве.“ (Данаила, гл.6, ст.16)

„И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе.“ (Ев. отъ Иоана, гл.1, ст.5)

Този царь, който заповѣдалъ да хвърлятъ Данаила въ рова на лъвоветѣ, билъ неговъ приятель. Ако обичате, прочетете цѣлата глава.

Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“.

На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.

В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия? Единиятъ казва: „Азъ пихъ по-малко“. И двамата сѫ пили и двамата се търкалятъ. Съврѣменното общество не иска да разгледа въпроса принципално, а казва, че трѣбва да бѫдемъ морални. Когато ми говорятъ за моралъ, азъ имамъ друго прѣдставление за него. Нѣкои казватъ: „Да се краде по-малко, да се лъже по-малко“. Въ това седи цѣлата философия – по-малко да се лъже, по-малко да се краде!

Вие сте достигнали до една степень на развитие, дѣто тази едностранчивость е произвела въ организмитѣ ви едно болезнено състояние и вие всинца сте крайно честолюбиви. Всѣки мяза на единъ електрически бутонъ или на нѣкоя бомба и като ги бутнешъ веднага изгърмяватъ. Четете вѣстницитѣ, четете литературата, ще видите, че се намираме въ врѣмето на римската епоха. Такъвъ упадъкъ има въ съврѣменното християнство! Съврѣменнитѣ културни хора не търсятъ изходенъ пѫть, а търсятъ само да подпиратъ, като онзи търговецъ, който фалиралъ, че отъ тукъ търси, отъ тамъ търси, дано намѣри нѣщо да закърпи. И въ науката е сѫщото. Достигнали сме до крайния прѣдѣлъ, до кѫдѣто съврѣменното културно човѣчество може да се простре, защото неговитѣ органи или неговитѣ сили, съ които то сега борави, не сѫ въ състояние да минатъ по-далечъ. Слѣдователно, природата ще го застави да събуди въ себе си онѣзи благородни спящи сили, чрѣзъ които ще трѣбва да продължи пѫтя на своето развитие. Сега вие дали ме разбирате или не, природата, Богъ ще ви заставятъ, тъй както заставятъ водата да кара машини. Поставятъ я вѫтрѣ въ котела, нагрѣятъ я, впрегнатъ я да кара машини: „Пухъ, пухъ!“ Казватъ: „Видишъ ли?“ Така и васъ ще ви турятъ въ котела, всички ще пухкате. Мѫжътъ нѣщо не му харесва, казва: „Пухъ!“ Жената сѫщо – „пухъ“. Мѫжътъ отъ една страна „пухъ“, жената отъ друга страна „пухъ“, колелетата ще започнатъ да се движатъ. Учителитѣ отъ една страна ще кажатъ „пухъ“, ученицитѣ отъ друга; поповетѣ отъ една страна ще кажатъ „пухъ“, паството имъ отъ друга; сѫдиитѣ сѫщо ще кажатъ „пухъ“, всички ще кажатъ „пухъ“ и колелото ще започне да се върти.

Азъ взимамъ Данаила като противоположенъ характеръ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Въ тѣзи трима момци имаше единъ външенъ, политически изпитъ. Сега изпитанията въ свѣта сѫ общи, тѣ сѫ индивидуални, сѣмейни, обществени, народни и общочовѣшки. Всѣки народъ, всѣко общество, всѣко сѣмейство, всѣки индивидъ ще си иматъ изпититѣ. Всички тѣзи изпитания си мязатъ. Българитѣ, напримеръ, сега иматъ изпитания. Тѣ минаватъ първата фаза на Седраха, Мисаха и Авденаго, въ огнената пещь сѫ. Съглашението ги е турило въ пещьта и казва: „Пари, пари дайте!“ – „Ама чакайте!“ – „Не, пари, пари!“ Знаете ли въ какво положение се намиратъ българитѣ. Тѣ се намиратъ въ положението на единъ търновски адвокатъ, който пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево. Изхитрилъ се той, казалъ си да не взима съ себе си пари, за да не го обератъ по пътя, но ги далъ на пощата. Обаче, по пѫтя между Търново и Севлиево, хващатъ го крадци, казватъ му: „Нали си адвокатъ, дай пари!“ Обискирват го, не намѣрили нищо. Набиватъ го хубаво, че не носилъ съ себе си пари. Той си казалъ: „Втори пѫть ще нося съ себе си по 500 лв. въ джеба си, за да не ме биятъ.“ Сега и българитѣ ги налагатъ. Защо? Защото не носятъ съ себе си пари. Българитѣ казватъ: „Ние страдаме отъ Съглашението.“ Тѣ ги налагатъ и казватъ: „Дѣ сѫ паритѣ ви?“ Вѣстникаритѣ пишатъ, че тъй било, инакъ било. Не, не, всичко е, защото нѣма пари. Ако България има 2,5 милиарда левове, добрѣ ще бѫде.

Изпитътъ на Данаила е изпитъ отъ вѫтрешно естество. Въ миналата си бесѣда говорихъ за изпита на тримата младежи – Седраха, Мисаха и Авденаго, караха ги да се поклонятъ на онзи телецъ или златенъ идолъ, а на Данаила искатъ да забранятъ да се моли. Казваха му, че той нѣма право да се развива по единъ или по другъ начинъ, но тъй, както тѣ му заповѣдваха. Какъ именно се развива тази история? Неговитѣ неприятели искаха да го прѣдадатъ, затова накараха царя да издаде заповѣдь – въ продължение на 30 дни никой човѣкъ въ царството да не се моли на никой Богъ, освѣнъ на царя и ако прѣзъ това врѣме нѣкой посмѣе да се помоли на другъ Богъ, ще бѫде наказанъ, ще бѫде хвърленъ въ рова на лъвоветѣ. Понеже Данаилъ не изпълни тази заповѣдь, молѣше се по три пѫти на день на своя Богъ, царьтъ заповѣда да го хвърлятъ въ рова на лъвоветѣ. Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго азъ го наричамъ изпитъ на бѣднотия и сиромашия, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно. Той се бори съ мѫчнотиитѣ, той е въ огнената пещь. Вториятъ изпитъ е когато човѣкъ забогатѣе, има знания и дохождатъ вѫтрешнитѣ изкушения.

Слѣдователно, съврѣменнитѣ християни сега сѫ дошли до втория фазисъ на изпита. Свѣтътъ минава прѣзъ първата фаза, първия изпитъ, а християнитѣ и вие минавате прѣзъ втория изпитъ. Ще можете ли да удържите вашитѣ убѣждения? Ще трѣбва да ви хвърлятъ при лъвоветѣ. Лъвътъ, това сѫ ноктитѣ, това е грубата сила вѫтрѣ въ свѣта, която човѣкъ трѣбва да подчини. Виждаме, че когато Данаилъ билъ хвърленъ въ рова на лъвоветѣ, той сполучилъ да укроти тѣзи лъвове. Сега питамъ: вашата душа е хвърлена въ рова на лъвоветѣ, можете ли да ги укротите или тѣ ще забиятъ своитѣ нокти и зѫби и вие ще излѣзете съ съдрани кожи и ще кажете, че нѣмате убѣждения? Имайте прѣдъ видъ да схващате дълбокия смисълъ, защо Данаилъ трѣбваше да се моли на Бога? – Тамъ е силата. Силата трѣбва да се черпи отъ нѣкѫдѣ. Днесъ хората образуватъ партии. Единъ човѣкъ може да черпи сила отъ дома си, единъ човѣкъ може да черпи сила отъ единъ народъ, идейно може да черпи сила отъ човѣчеството. Отъ кѫдѣто и да е, трѣбва да се черпи отъ нѣкѫдѣ сила. Не мислете, че човѣкъ самъ по себе си е силенъ. Не, човѣкъ трѣбва да почерпи отъ нѣкѫдѣ своята сила. Когато нѣкой човекъ каже, че има убѣждения, има сила, той се самоизлъгва. Тази сила трѣбва да се почерпи отъ нѣкѫдѣ. Тази сила, която може да поддържа човѣшкия характеръ трѣбва да бѫде жива, а жива сила е тази, която гради. Вие нѣма да се спирате върху разнитѣ схващания и тълкувания. Живата сила е съзнателна сила. Тази сила е нераздѣлима въ себе си, не може да се дѣли. Щомъ раздѣлите живата сила, нейната сила сама по себе си се губи, т.е. тя не може да се прояви. Затова въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“

Имайте прѣдъ видъ, че Данаилъ въ най-голѣмитѣ опасности, знаеше послѣдствията, затова трѣбваше да се моли по три пѫти на день. Той се молеше по три пѫти на день, както съврѣменнитѣ хора ядатъ по три пѫти на день: сутринь закуска, на обѣдъ ядене и вечерь пакъ. Защо? Не е ли сѫщиятъ законъ? И когато човѣкъ се лиши отъ яденето си, усѣща една липса. Сѫщиятъ законъ е и съ човѣшката душа. Да се моли човѣкъ, това не е единъ механически процесъ, това е общение съ Бога, то се отнася до човѣшката душа. Не е въпросъ какъ ще схванемъ думитѣ. Думитѣ сѫ сѣнка на реалностьта, а това, което въ дадения моментъ прѣживѣе, което дава сила на нашето сърце, което дава сила на нашия умъ, което дава сила на нашата воля, това е реалность. Никаква друга реалность извънка не сѫществува. Ако ние разбирахме този вѫтрѣшенъ Божественъ законъ на реалностьта, нѣщата щѣха да ни се показватъ еднакви, а сега нѣкой пѫть намъ тѣ се показватъ по-тежки, причиняватъ по-голѣми страдания, нѣкой пѫть ни се показватъ по-леки. Защо? Тѣ всѣкога показватъ нашитѣ отношения къмъ Първичната причина на живота. Когато човѣкъ е силенъ, всичко въ живота му е приятно, а колкото е по-слабъ, толкова по-голѣми страдания има.

Слабитѣ, малодушнитѣ хора сега сѫ на опасно мѣсто. Малодушнитѣ хора сѫ, които употрѣбяватъ лъжата. Слабитѣ по характеръ обичатъ да полъгватъ. Слабитѣ хора не могатъ да изпълняватъ своитѣ задължения; слабитѣ хора не издържатъ на дадената си дума; слабитѣ хора не могатъ да мислятъ; слабитѣ хора не могатъ да чувстватъ, тѣхъ за нищо не ги бива. Тѣ сѫ търтеитѣ въ кошеритѣ, които знаятъ само да пѣятъ. Всѣкога избиратъ най-лесното занятие. Тѣ мязатъ на онзи българинъ, който слѣдъ освобождението на България, тръгналъ да си търси служба. Ходилъ изъ една, изъ друга канцелария, всички служби му се виждали мѫчни. Иска лека служба: „Толкова години съмъ държалъ ралото въ рѫка, сега искамъ нѣщо леко.“ Единъ день минава покрай градината, вижда капелмайстора на една музика стои прѣдъ музикантитѣ, маха съ една пръчица. – „А, тази работа е хубава, да махашъ съ пръчицата!“ Подалъ заявление за тази служба.

Всички хора сѫ дали заявления до Бога, искатъ да взематъ пръчицата и да махатъ съ нея. Това е смисъла на живота за тѣхъ. Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси азъ виждамъ въ София! Въ Софийскитѣ улици съмъ виждалъ десеть пѫти по-хубави пиеси, отколкото въ „Модерния театъръ“ и „Ренесансъ“. Всички, които изпълняватъ тѣзи пиеси, ги изпълняватъ не привидно, а точно. Тѣзи въ театритѣ, като изпълняватъ ролитѣ си, искатъ пари, букети, а тѣзи, които ги изпълняватъ по улицитѣ, изпълнятъ ги безъ пари. Въ колко домове мѫжетѣ и женитѣ изпълняватъ чудесни роли, дѣцата имъ сѫщо взиматъ участие и никой не имъ плаща. Казвамъ: Браво, вие сте безкористни хора, на които никой не плаща!

Забѣлѣжителното въ характера на Данаила е, че той се отличава съ знания и мѫдрость. Ако прочетете това, което той е писалъ, което е прѣдрекълъ за толкова хиляди години напрѣдъ, ще видите, че той билъ отличенъ мѫдрецъ, билъ запознатъ съ законитѣ не само на тогавашната, но и на съврѣменната наука. Слѣдъ издържаването на този изпитъ, той заема едно отъ най-виднитѣ мѣста въ Вавилонската държава.

Слѣдователно, вие всички сега сте въ тази епоха, дѣто ще бѫдете поставени въ рова при лъвоветѣ и ако можете да побѣдите вашата груба натура, тѣзи сили, които сѫ въ васъ, слѣдъ като излѣзете отъ рова, ще минете въ новата култура, ще бѫдете господари на положението си. Кои сѫ тѣзи лъвове? Това сѫ човѣшкитѣ страсти. Нѣма по-груби лъвове отъ човѣшкитѣ страсти. Човѣшкитѣ страсти това сѫ най-ужаснитѣ нѣща, най-ужасния лъвъ. Тази страсть е разрушавала и царе и владици [и] попове, никой не е могълъ да устои.

Единъ знаменитъ светия кръщавалъ при една рѣка и всички хора отивали при него. Единъ день се задала една грѣшница, искала и тя да се кръсти, но била много красива. Светията, като я видѣлъ, казалъ: „Тази не мога да я кръстя“ и хукналъ да бѣга. И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ, азъ се кая?“ Срѣща го Свети Иванъ Кръститель, пита го, защо бѣга. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иванъ Кръститель прѣкръства светията и той се връща и кръщава жената. Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената. Иванъ Кръститель казва: „Не, азъ я кръстихъ!“ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „Азъ го направихъ.“ Христосъ казва: „Не, азъ го направихъ!“ Всичката пакость е тамъ, че ние мислимъ, какво сами вършимъ тази работа, а то сами не я извършваме. Питамъ: колко отъ съврѣменнитѣ младежи биха кръстили тази мома? Азъ зная колко. Колко отъ съвременнитѣ жени биха кръстили единъ красивъ момъкъ? Това не е за упрѣкъ. Ние сме далечъ отъ да разбираме човѣшката душа. Далечъ сте още, вие не сте виждали какво нѣщо е човѣшката душа.

И тъй въ Данаила имаме единъ установенъ характеръ, човѣкъ, който е свързанъ съ една непрѣривна Любовь съ Бога. Душата на Данаила е проникната съ Любовь къмъ Бога и затова казвамъ, че човѣкъ, който не обича и не люби, не може да се моли. Молитва безъ Любовь не съществува въ свѣта. Когато ние си говоримъ, когато се молимъ, причина за това сѫ най-силнитѣ емоции, които ни заставятъ да вършимъ това. Когато обичаме нѣкого, ние му говоримъ много, посрѣщаме го добрѣ. Азъ не ви говоря за онази молитва, която вършите отъ страхъ, това не е молитва.

Първоначално думата „молитва“ означавала общение, разговоръ съ Бога, да Му говоришъ ясно, безъ да Го лъжешъ и да Му кажешъ: „Господи, когато слѣзохъ отъ небето, тѣзи работи не ги разбирахъ, не ги прѣдвиждахъ, затова понѣкога съмъ принуденъ да излъжа, да не изпълня длъжностьта си!“ Като кажешъ така на Бога, Той ще те освѣтли. А сега казвашъ: „Господи, азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ!“ А въ какво специално си грешникъ, това не казвашъ на Бога. Грѣшникъ може да бъде мѫжъ къмъ жена си, грѣшникъ може да бѫде баща къмъ дѣцата си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ приятелитѣ си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ обществото и т.н. Не си изпълнилъ своитѣ задължения. Когато бащата не изпълни своитѣ задължения къмъ дѣцата си, той е грѣшникъ спрѣмо тѣхъ. Когато мѫжътъ не изпълни своитѣ задължения къмъ жена си, той е грѣшникъ спрѣмо нея. Ще каже нѣкой: „Какво задължение имамъ спрѣмо жена си?“ Ти самъ си далъ задължението си и си обѣщалъ на Господа, че като слѣзешъ на земята, ще помогнешъ на тази жена. Казалъ си на Господа, че ще се оженишъ за тази жена и ще ѝ бѫдешъ вѣренъ. Господь казва: „Добрѣ, ако изпълнишъ това, ще имашъ всичката моя помощь.“ А послѣ, като слѣзешъ на земята, казвашъ: „За нея ще се женя, толкова жени има!“ Не, не за всѣки човѣкъ трѣбва само единъ изпитъ, само една жена! Имашъ ли много жени, развращението тропа на вратата ти. Англичанитѣ казватъ: „сингъл майндет“. (single minded – целенасочен, праволинеен) Въ Писанието се казва: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища.“ Въ нашия животъ трѣбва да има само единъ моралъ, само единъ законъ. Сегашниятъ животъ на земята е едно приготовление за бѫдещия, за този, къмъ който се готвимъ. Слѣдъ заминаването си отъ този свѣтъ, ще влѣзете въ другъ свѣтъ или слѣдъ като излѣзете отъ училището, ще влѣзете въ обществото, но понеже това общество, въ което ще влѣзете, се състои отъ хора високо интелигентни, то въ този свѣтъ не може да влѣзете съ лъжи. Не мислете, че може тъй. Не, не. Щомъ не можешъ да кръстишъ една мома, слабъ ти е ангелътъ.

Сега вашата душа е при тѣзи лъвове – животътъ съ всички негови изпитания, съ всички противорѣчия на безвѣрие, т.е. не това официално безвѣрие, но това вѫтрешно безвѣрие, че хората не вѣрватъ единъ въ другъ. Съврѣменнитѣ хора нѣматъ вѣра – днесъ ти говорятъ едно, утрѣ казватъ, че не вѣрватъ въ това, което ти говорили, отрицаватъ го и мѫже и жени. Е, кой губи въ това отрицание? Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате силитѣ си и съ това осакатявате своя умъ. Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята. Не съ най-виднитѣ души, но съ най-благороднитѣ души. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, та отъ каквото и да сѫ обществено положение тѣ. А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой докторъ или професоръ. Тѣзи не сѫ най-благороднитѣ хора. Силата още не е признак на благородство. Единъ човѣкъ, който има сила, азъ го считамъ като онзи, който носи нѣколко бомби, носи пушки, патрони, той е силенъ, може да извади своитѣ бомби. Силата, която стои въ човѣшкия умъ, въ тази сила почива и неговото достойнство.

Питамъ сега, вие, който сте хвърлили вашата душа въ рова, какво ще спечелите? Казва се за царя, който хвърли Данаила, че не могълъ да спи цѣла нощь и станалъ рано сутриньта, та отишълъ при рова на лъвоветѣ и викналъ съ плачевенъ гласъ: „Данаиле, Богъ твой, комуто служишъ непрѣстанно, можа ли да те отърве отъ лъвоветѣ?“ – „Можа, царю, да си живъ въ вѣкъ!“ – „Извадете го и хвърлете неговитѣ неприятели, съ женитѣ и дѣцата имъ въ рова“, заповѣда царь Дарий. Слѣдователно, когато вашата душа бѫде хвърлена при лъвоветѣ, тя не трѣбва да спи, а да бѫде цѣла нощь будна.

Когато Христосъ казва това, то значи, че трѣбва да бѫдете будни, да не спите, за да издържите този изпитъ, прѣзъ който вашитѣ души минаватъ. Сега всички и мѫже и жени, минаватъ прѣзъ единъ тежъкъ изпитъ. Вашитѣ дѣца за въ бѫдеще ще кажатъ дали вие сте издържали изпита си или не. Ако издържите този изпитъ и излѣзете отъ рова, лицето ви ще стане по-свѣтло, а ако не го издържите – ще потъмнѣе.

Казва се въ стиха: „И видѣлината свети въ тъмнината и тъмнината я не обзе.“

Тъмнината показва всички условия, при който ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигнемъ извѣстни удоволствия. Свѣтлината, видѣлината показва всички Божествени условия, при които може да се развиваме. Този характеръ, който виждате у Данаила, е потрѣбенъ за съврѣменния общественъ животъ. Какъ би се съградило бѫдещето общество, какъ биха се съградили бѫдещитѣ партии, какъ биха се организирали сегашнитѣ народи? На, сега всички партии вървятъ въ една посока. Ако се върви тъй, както сега вървятъ, всички партии, народи, общества, ще се разкапятъ. Сега тѣ сѫ дошли до една фаза, дѣто благородното трѣбва да вземе надмощие. Опасното е тамъ, дѣто казватъ: „Когато човѣчеството се облагороди, тогава ще вземемъ своя дѣлъ.“ Не, не чакайте цѣлото човѣчество да се облагороди. Човѣчеството се състои отъ единици.

Всички, които образуватъ духовния свѣтъ, сѫ минали прѣзъ този изпитъ, слѣдователно тѣ сѫ съвършенъ свѣтъ и вие не можете да влѣзете тамъ, ако не издържитѣ изпита си тукъ на земята. Ако една жена очаква да я вземе нѣкой мѫжъ, какъ ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита си въ роба при лъвоветѣ? Тя не може да очаква никаква любовь отъ мѫжа си. Нея я очаква нещастие. Сѫщиятъ законъ е и съ мѫжа. Единъ народъ, едно общество, което не е издържало този изпитъ, не е за уважение. Че въ какво може да се уважава? Ако една жена може да пожертвува живота на мѫжа си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистики въ Америка, въ Англия, дѣто се изброява числото на убититѣ мѫже отъ една жена. Това ние наричаме „законъ на израждане“. И това сѫ хора, които се криятъ подъ булото на молитвата. Ако човѣкъ би изнесълъ съврѣменния животъ и на религиознитѣ и на свѣтскитѣ, въ всичката имъ голота, бихте се погнусили отъ онзи скритъ развратъ въ него.

Сега нѣма да се спирамъ върху това, да ви казвамъ какъвъ изпитъ иде за всинца ви, но ви казвамъ, че всѣки човѣкъ е подложенъ на изпитъ. Никакво, абсолютно никакво колебание! На жената да не ѝ трепва окото прѣдъ никакъвъ красивъ мѫжъ, съ каквито красиви мустачки да е, съ каквото положение да е. Тя трѣбва да прѣдпочита сама да си остане, дѣвствена да бъде. Той казва: „Не мога да живѣя безъ тебе!“ Утрѣ срѣщне друга, сѫщото ѝ казва. Този вълкъ, този външенъ демонъ на земята, долу въ центъра на земята! Тамъ трѣбва да го изпрати Господь съ хиляди години да изкупува своитѣ грѣхове. Да не мислите, че Господь любовьта ще спасява. Не, за въ бѫдеще хората ще се лишатъ отъ възможностьта да правятъ прѣстѫпления. Това значи наказание.

Най-послѣ, въ какво седи нашиятъ характеръ? Казватъ за нѣкого: „Той заема високо обществено положение.“ Че какво отъ това? Покажете ми единъ честенъ българинъ! Извадете единъ честенъ българинъ, който прѣзъ цѣлия си животъ да е билъ дѣвственъ, извадете една българка такава. Не казвамъ, че нѣма, но колцина сѫ тѣ? Не само привидни, но като ги поставимъ на изпитъ, да могатъ да кажатъ: „Ние прѣдпочитаме всичко да пожертвуваме.“ А сега, за Христа, за народа, за туй-онуй, опетнявате се, а послѣ всичко и народъ и общество отиватъ по дявола. „Да се биемъ!“ Ако се биете, всичко трѣбва да бѫде идейно. Ако единъ не вѣрва, че изпълнява своя дългъ, като отива да се бие, да не отива. Ако вѣрва, че изпълнява дълга си, да се бие! Всѣко нѣщо трѣбва да се извърши съобразно това да бѫдешъ вѣренъ на себе си. Когато нѣкой вѣрва едно нѣщо, а върши друго, той прави най-голѣмото прѣстѫпление.

Сега, какъ ще се подигнемъ ние? Нѣкой казва: „Да бѫдемъ българи, да бѫдемъ Християни!“ Добрѣ, но това сѫ само методи, чрѣзъ които човѣкъ може да се подигне, но човѣкъ трѣбва да се постави на единъ изпитъ, за да се подигне. Ще се изпита неговата честность и ако той не краде, ако не лъже, той е честенъ. Кажете ми, ако днесъ потърсимъ единъ човекъ, който никого не е излъгалъ, ще го намѣримъ ли? Казвамъ, ако въ България намѣримъ само единъ такъвъ човѣкъ, тя ще бѫде най-великата държава и този човѣкъ ще бѫде единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, какъвто никѫдѣ го нѣма. Този човѣкъ, мома или момъкъ, ще бѫде най-цѣненъ. Питамъ, дѣ е тогава нашата култура?

И вие си говорите за небето, казвате: „Господь да ни прости грѣховетѣ!“ Нѣма прощаване повече! Господь е приключилъ съ васъ и казва: „На тѣзи лъжци, които сѫ ме лъгали 999 пѫти, не прощавамъ повече!“ Не че ви мрази, но ще ви тури на единъ изпитъ да изкупите тѣзи ваши 999 лъжи. Знаете ли за колко години ще ги изкупите? По една година ще ви тури за всѣка една лъжа. Значи за лъжитѣ 999 години. Ако сте крали, за всѣка кражба по една година. За 999 кражби – 999 години за изплащане. Съберете ги 999+999= 1998 години. Слѣдъ това, вие сте убивали. За всѣко убийство по една година. Направили сте 999 убийства, значи 999 години ще изплащате. Знаете ли колко хиляди години ще се събератъ на гърба ви? Не мислете, че Божествениятъ законъ, Божията Любовь, за която говоримъ, е отъ картошки. Любовьта на картошки мина вече. Сега иде въ свѣта една Любовь, която е огънь. Добритѣ хора ще се подигнатъ отъ тази Любовь, а за лошитѣ хора ще бѫде най-голѣмо страдание, ще ги гори, че като минатъ 777 пѫти прѣзъ огъня, като ги потопява и изважда ще ги прѣчисти и ще ги пита: „Ще грѣшите ли?“ – „Не.“ – „Добрѣ.“

Знаете ли какво ще бѫде вашето положение? Една гѫска водила своитѣ патенца, патокътъ върви напрѣдъ, а патицата съ патенцата назадъ. Излиза единъ плъхъ, изяжда едно отъ патенцата. Хваща го патокътъ и го потопява въ водата. Изважда го, той още мърда, пакъ го потопява. Тъй го изваждалъ и потопявалъ въ водата, докато прѣстаналъ да мърда. Пита го: „Ти ще взимашъ ли моитѣ патенца? Да не мислишъ, че азъ съмъ толкова гѫсокъ.“ Ако мислите да си играете съ Бога, Той ще ви хване като този плъхъ и ще ви поставя и изважда отъ водата, докато у васъ изчезне всѣка склонность да правите пакости.

Сега азъ ви говоря като единъ сѫдия, нѣма какво да се страхувате, но ще видите присѫдата права ли е. Ние трѣбва всѣки порокъ да го впрегнемъ на работа. Защо една жена да не може да издържи на изкушенията на единъ мѫжъ? Защо единъ мѫжъ да не може да издържи на изкушенията на една жена? Защо да го съблазнява неговата каса? Защо да те съблазнява едно агне? Всичко може да те съблазни! Минешъ, видишъ една хубава кокошка, но нѣмашъ пари. Вечерьта минешъ прѣзъ курника, влѣзешъ тамъ, уловишъ я. Защо да те съблазни? Ами ако те хванатъ въ курника? Въ варненско, една лисица се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ. Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ лисицата. Лисицата минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе. Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се, азъ пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ, азъ ще те науча!“ Ти може да си учитель, сѫдия, свещеникъ, безразлично е.

Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ безпощадни къмъ всички наши слабости. Абсолютна чистота се изисква отъ всички хора! Хората на всички партии трѣбва да бѫдатъ като диаманти. Да нѣмаме нужда отъ никакви полици. Трима души трѣбва да се подпишатъ, за да ти дадатъ пари на заемъ. Та това е безчестие за мене. Слѣдъ това трѣбва да дойдатъ стражари, да те взематъ. Никой не плаща сега. Кой какъ вземе, не връща и който взима и който дава. И послѣ казвате: „Слава Богу, не съмъ толкова грѣшникъ, никого не съмъ убивалъ!“ Не е въпросътъ за убийство. По-голѣмъ грѣхъ отъ убийството нѣма. Онзи, който се осмѣлилъ да убие нѣкого, той е човѣкъ демонски, неговиятъ баща е дяволътъ. За такъвъ человѣкъ Христосъ казва: „Този человѣкъ отъ начало още бѣше человѣкоубийца“. Бащата бѣше человѣкоубийца. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человѣкоубийца. Знаете ли, като се убие единъ човѣкъ, колко мѫчно се прощава! Человѣкоубийцата може да излѣе една каца съ сълзи, но не се прощава. Ако нѣкой каже, че прощава, лъже се. Не, не се прощава.

Знаете ли защо дойдоха толкова нещастия въ Давидовия домъ? – За убийствата. Знаете ли защо страда еврейскиятъ народъ? – За убийствата на Давида, за този псалмопѣецъ. Още хиляди години ще минатъ и не ще се простятъ грѣховетѣ. А сега поповетѣ казватъ: „Да му прочетемъ една молитва, да пости 40 дни“. Не се лъжете, не е шега това! За убийството нѣма прошка. Тъй пише въ Божествената книга. За убийството има само наказания въ свѣта. Сега говоримъ и на двѣтѣ култури и на религиозни и на безвѣрници. И еднитѣ и другитѣ убиватъ. Еднитѣ твърдятъ, какво Господь казва, че враговетѣ трѣбва да се убиватъ. Новитѣ правила казватъ: „Дяволътъ се възмущава, човѣкъ се защитава, а Божествениятъ човѣкъ трѣбва да се възвишава, да стои надъ всички тѣзи нѣща, той има сила, нѣма защо да убива.“ Защо ще убива? Мене не ме хваща куршумъ. Стрѣля единъ човѣкъ два пѫти срѣщу мене, казвамъ му: „Какво искашъ, приятелю, ако искашъ пари, ще ти дамъ, ако искашъ волове, ще ти дамъ и ще дойда да работя заедно съ тебе на нивата, но на кривъ пѫть си.“ Затова Христосъ казва: „Не си отмъщавайте!“

Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грѣхъ и онзи, който убие човѣкъ, брата си, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия свѣтъ. Нѣкой мѫжъ казва: „Азъ ще убия жена си.“ Онзи мѫжъ, който убива жена си е единъ извергъ. Тъй стои въпросътъ. Онази жена, която убива мѫжа си и тя е единъ извергъ. Онзи братъ, който убива сестра си и той е единъ извергъ. И това е християнски моралъ. Не се лъжете. Това е грѣхъ, направенъ противъ Духа Светаго. И онзи, който убие нѣкого, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия вѣкъ. Изхвърлете отъ себе си мисъльта за убийство. Сторите ли това, ще имате прѣзрѣнието на цѣлото небе, ангели и светии, цѣлото човѣчество ще ви прѣзре като единъ прѣстѫпникъ, който не е изпълнилъ Божията заповѣдь: „Не убий!“

Азъ говоря сега за религиознитѣ хора, за тѣзи християнски народи, който от 2000 години сѫ дигнали ножове, пушки, топове, а свещеницитѣ казватъ: „Ще имъ се чете молитва.“ Всички свещеници, проповѣдници, който така сѫ учили, сѫ осѫдени отъ Бога. Виждали сте едно врѣме на картини какъ водятъ свещеницитѣ на сѫдъ и послѣ ги изпращатъ въ ада. Това е вѣрно! Нека ми се сърдятъ свещеницитѣ. Азъ съмъ първия свидѣтель противъ попове, който говорятъ за убийство. Азъ ще бѫда свидѣтель и нѣма да се откажа да свидѣтелствувамъ за тѣзи прѣстѫпления.

Прѣзъ ума ви не трѣбва нито мисъль да минава за убийство! И мѫжътъ се разгнѣви и жената се разгнѣви и казватъ: „Нѣма да се махнешъ отъ тукъ, да пукнешъ!“ Ахъ, жено, никога не казвай мѫжътъ ти да пукне. Нито мѫжътъ да казва на жена си, на дѣцата си да пукнатъ. Изхвърлете това, а мѫдрость и знание трѣбватъ. Това е моралъ. Вие ме слушате тук и си казвате: „Азъ се занимавамъ.“ Не, онѣзи отъ васъ, който сѫ убивали, вънъ отъ тукъ, прошка за тѣхъ нѣма! А онѣзи, който сега се готвятъ да убиватъ, да му мислятъ! Не е шега това. Нѣкои казватъ: „Това е революция!“ Ако това е една коренна революция, има другъ начинъ. Азъ говоря за сѫщественото, да не убиваме. Кого? – Брата си, сестра си, приятеля си.

Да туримъ като правило това – да не причиняваме страдания, да дойдемъ до едно споразумение, да не се измѫчваме единъ другъ. Азъ не одобрявамъ тѣзи затвори, азъ не одобрявамъ тѣзи бѣсилки на коя и да е страна. Това не е идейно учение. Не искамъ да маскираме съ това. Не, праволинейно трѣбва да кажемъ на всички хора, че вървятъ по единъ неправиленъ пѫть, който не е Божественъ. Тѣзи християнски народи не вървятъ по правия пѫть, не сѫ издържали изпита си като Данаила, нѣматъ убеждения, като Седраха, Мисаха и Авденаго. Тѣ не издържаха и този изпитъ. Съглашението не издържа изпита си, то се поклони на златното теле. Казватъ: „Дай пари сега!“ Но иде за тѣхъ вториятъ изпитъ, моралниятъ, вѫтрѣшниятъ, дали тѣ иматъ убѣждения. Възъ основа на тѣзи закони, който дѣйствуватъ вѫтрѣ въ природата, ние знаемъ, какво въ всички съврѣменни държави въ Европа, ще се наложатъ голѣми изпитания. Нѣма да остане народъ въ Европа, когото Богъ да не направи на пухъ и прахъ. Като вълна ще ги направи. Изисква се всички народи да си подадатъ рѫка, никакво убийство между тѣхъ не се позволява, тѣ сѫ доста културни, за да разбератъ това.

Сега заблуждението е тамъ, че ние чакаме едно спасение, казвате: „Ние сме спасени“. Азъ се чудя, какъ спасениятъ човѣкъ може да каже на жена си или жената на мѫжа си да пукне. Моли се три пѫти на день, казва: „Господи, колко те обичамъ, грѣшна е душата ми“, а слѣдъ малко: „Да пукне жена ми.“ Жената сѫщото казва. Питамъ, по-голѣмо безумие отъ това има ли? И сега тръгнали напримѣръ, православнитѣ, казватъ: „Господи, тѣзи отъ новото учение да пукнатъ.“ Владици и попове, тръгнали натукъ-натамъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение, понеже разрушиха държавата.“ „Да пукнатъ“ – ние ще имъ се отплатимъ по другъ начинъ. Нѣма защо нито тѣ, нито ние да пукаме, а ще трѣбва по другъ начинъ да изпълнимъ волята Божия.

Попъ и владика не трѣбва да убиватъ. Азъ зная единъ владика въ България, който ритналъ единъ попъ и той умрѣлъ. Азъ зная други такива случаи. Мога да ги изнеса като факти. Ако река да говоря противъ свещеницитѣ, моятъ езикъ нѣма да замлъкне, ще заговорятъ и онези отъ небето. Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ азъ. Безопасно е още докато съмъ тукъ, но като си замина, тогава пухъ и прахъ навсѣкѫдѣ ще има. Тъй е решилъ Господь! Отъ този редъ и порядъкъ на лъжитѣ нѣма да остане нито поменъ. Това въ скоро врѣме ще бѫде. Не е заплашване това, азъ да ви покажа законитѣ. Закони сѫ това. Вие ги изкривявате, а азъ ви казвамъ, че ако вървитѣ по този пѫть, ще създадете изкуственъ гладъ, ще видоизмѣните законитѣ въ природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни. Какво лошо има въ това? Казватъ, че съмъ заплашвалъ. Ако азъ говоря отъ само себе си, азъ съмъ нищо, но съ менъ говори цѣлото Небе. Моето Слово е живо, разбирате ли? Живо е моето Слово! Като проектирамъ това Слово, което е Божие, то, колкото повече отива, ще почне да гори.

Господь е вече вѫтрѣ, въ народитѣ. Този кипежъ въ обществата, това кипѣние въ страждущитѣ, тази война, все вѫтрѣ е Господь. Въ Библията се разказва за необикновената сила на Самсона, отъ когото единъ день жена му научила тайната на неговата сила. Тя се криела въ коситѣ му. Като узнали това, за отмъщение, изрѣзали му коситѣ, извадили му очитѣ и го вързали за единъ отъ стълбоветѣ на едно грамадно здание. Той се помолилъ на Бога да му върне силата; наново му израсли коситѣ. Самсонъ помолилъ да му развържатъ за малко рѫцѣтѣ. Послушали го. Той разтърсилъ стълба на това здание, съборилъ го и подъ него били затрупани хиляди души отъ неприятелитѣ му. И Господь е сега този великанъ, който се събужда въ човѣшката душа, всичко това Той ще го разруши. Господь е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва. Пушки и топове не вършатъ нищо вече. Той е запалилъ свѣта и го раздухва. Какво ще правите?

Сега ще турите като първо правило: убийството е грѣхъ противъ Духа Светаго, то е най-голѣмия грѣхъ въ свѣта. Понеже се казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие, то като си убилъ човѣка, съ това си разрушилъ Божественото. Като убиешъ човѣкъ, като убиешъ най-възвишеното и благородното у човѣка, ти си извършилъ най-голѣмото прѣстѫпление. Слѣдователно, спрете вашия гнѣвъ, не казвайте: „Азъ ще изчистя жена си“. Добрѣ, ти можешъ да изчистишъ жена си, брата си, но и Господь тебе ще изчисти, никога нѣма да те помене. Тъй трѣбва да проповѣдвате!

Ще кажете: „Ами дѣ е нашата войнственость?“ Че въ какво седи войнственостьта ви? Да войнствувашъ значи да въдворишъ редъ и порядъкъ въ свѣта, да спазвашъ Божествената хармония. Затова сѫ турени военнитѣ въ свѣта да спазватъ редъ и порядъкъ въ обществото и да спазватъ Божествената хармония. А сега, като се оцапали, турили картечницитѣ: „Да покосимъ свѣта!“ Да, но и тебе ще те покосятъ. Сега рѫцѣ, крака и очи нѣматъ военнитѣ. Турили послѣ по единъ кръстъ. Да, без рѫцѣ и крака, а кръстъ турили! Ти си единъ прѣстѫпникъ. Дай тѣзи рѫцѣ и крака за единъ свой братъ! Бѣсятъ нѣкого, рѣжатъ крака на нѣкого, турете вашия кракъ на негово мѣсто! Азъ бихъ ви похвалилъ. Това съзнателно трѣбва да го извършишъ. А сега има такива герои въ свѣта.

Въ какво се състои една отъ най-благороднитѣ черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение. Въ сѫщото село живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а азъ съмъ самъ. Чакай да се прѣдставя въ сѫда като виновникъ за прѣстѫплението“. Отива въ съда и казва: „Азъ съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“. Освобождаватъ жената, хващатъ мужика и го изпращатъ въ Сибиръ. Слѣдъ десетина години въ сѫщото село, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара. Търсятъ този мужикъ въ Сибиръ, но той вече се поминалъ. Ето единъ благороденъ характеръ!

А днесъ, да стопишъ всички сегашни християни, единъ истински християнинъ нѣма да излезе. Ако се стопятъ всички българи, едва ли единъ кракъ на християнството ще се изкара; ако се стопятъ всички гърци едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; отъ англичанитѣ едва единъ носъ на християнството ще излѣзе – християнството у англичанитѣ е колкото единъ носъ! У германцитѣ християнството е колкото една вѣжда надъ очитѣ. Това е тѣхното християнство. Тъй ги виждамъ азъ, нека ми се сърдятъ. И азъ имъ се сърдя. Надули ми се, плюятъ ме. И азъ ги плюя. – „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници. Азъ не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ. – „Вие лъжете“, казватъ тѣ. – И вие лъжете. Азъ бихъ желалъ да ме осѫдятъ на основание на Божия законъ. Да ми кажатъ: „Ти си правилъ прѣстѫпления.“ Добрѣ, но да ме сѫдятъ така само, не могатъ да ме осѫдятъ.

Слѣдователно, абсолютно никакво убийство, това е най-голѣмото прѣстѫпление. Слѣдъ убийството започватъ всички лъжи въ свѣта. Слѣдъ като човѣкъ извърши единъ грѣхъ, едно прѣстѫпление, всички други грѣхове постепенно идватъ. Законътъ не е да се върви отъ малкитѣ прѣстѫпления къмъ голѣмитѣ, а отъ голѣмитѣ къмъ малкитѣ. Ами че кой ражда – малкитѣ момиченца или майкитѣ? Най-голѣмиятъ грѣхъ – убийството е създало другитѣ грѣхове. Грѣхътъ влѣзе съ убийството въ свѣта. Братъ уби брата си. Отъ 8000 години още ние не можемъ да се избавимъ отъ това проклятие, на всинца ни виси този грѣхъ. А знаете ли какво нѣщо сѫ 8000 години? Сега искатъ да ме убѣдятъ, че убийството било позволено. Отъ 8000 години не може да се прости това убийство. И Христосъ дойде и съ Него не можа да се прости. Знаете ли какъвъ грѣхъ е то? Казвамъ ви, сериозни бѫдете, не се заблуждавайте, нищо отъ васъ нѣма да излѣзе. Тази философия на вашитѣ учители на вашитѣ професори, по дяволитѣ ще отиде. Всѣки професоръ трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство на братъ не се позволява!“ Всѣки учитель, всѣка майка, всѣки баща трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство не се позволява!“

То е, защото кармически ние сме свързани единъ съ другъ. Извършено едно убийство, всички го прѣнасятъ. Питатъ ме: „Защо ти побѣлѣха коситѣ?“ Моите косми побѣлѣха все отъ вашитѣ убийства. И азъ съмъ замѣсенъ въ вашитѣ убийства. И вашитѣ глави побѣлѣха. Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление, азъ го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ. Вика този човѣкъ, моли се, виждамъ какъ се забива ножа въ него, той издъхва. Нѣкѫдѣ нѣкоя жена, нѣкое дѣте убиватъ.

И всички тѣзи съ одеждитѣ минаватъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи новитѣ, които разрушаватъ държавата!“ Лошото е, че нѣма да пукна азъ, азъ никога не пукамъ, но ще изкарамъ из българитѣ всички дяволи навънъ, въ поповетѣ и владицитѣ нито единъ дяволъ нѣма да остане. Въ България нито единъ дяволъ нѣма да оставя азъ! А щомъ като заминатъ всички дяволи изъ България, кой ще ме бѣси? Дяволитѣ искатъ да ме бѣсятъ, но съ тѣхъ лесно ще се разправимъ.

Ние учимъ една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пѫтьтъ, по който вървите, е кривъ, безъ разлика и безъ пристрастие и къмъ управляющи и на управляеми, И лѣви и дѣсни, на крива посока сте. Това не е култура! Не искамъ да се скриватъ нѣщата, а противъ всѣка неправда въ свѣта трѣбва да дигнемъ гласъ. Не е въпросътъ за моето учение, но българитѣ трѣбва да си поставятъ като девизъ: „Никакво убийство не се позволява въ България!“ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки войникъ тъй да пише, да каже: „Азъ тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство!“ Тогава Богъ нѣма ли да бѫде на страната на българитѣ? Сега ми се сърдятъ, че съмъ ги обиждалъ. Още има да ви обиждамъ, азъ отъ сега съмъ започналъ едва. Азъ казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ. Това е Божествената страна на нѣщата.

За да избегнемъ като Данаила отъ лъвоветѣ, трѣбва да издържимъ изпита си, да обуздаете тѣзи лъвове. Щом тѣ ви разкѫсатъ, показва, че сте извършили нѣкакво прѣстѫпление. Жената казва: „Мѫжътъ ми умрѣ отъ внезапна смърть.“ Зная я азъ нея! Пазете се всички отъ тази лукава мисъль, защото нѣма прощение за онзи, който извърши убийство.

И тъй съврѣменното християнство да тури въ дома си надписа: „Отъ убийство ни поменъ!“ Това е грѣхъ противъ Духа Светаго. Който убие брата си, не се прощава никога. Богъ казва на Каина: „Ще ти туря знакъ, че който те срѣщне, да не те убива. Който те убие, ще бѫде подобенъ на тебе и неговото наказание ще бѫде още по-голѣмо“. А сега съврѣменнитѣ хора съ единъ такъвъ моралъ искатъ да прѣустроятъ обществото.

Питамъ ви, защо мѫже и жени не можете да живѣете? Мѫжътъ казва: „Не мога да търпя жена си, отвратителна ми е“. Жената казва сѫщото. Защо? Брат ти е. – „Като мѫжъ не мога да го търпя“. – Търпи го като братъ. – „Ама тозъ слуга не мога да го търпя“ – Търпи го като братъ. Пъкъ най-послѣ, може да ти бѫде учитель, може да ти бѫде баща, майка – братъ ти е. Защо да не се качишъ на това високо положение и да кажешъ: „Братъ ми е.“ Обърни се къмъ брата си и кажи въ себе си: „Любовь и съгласие!“ Мѫжътъ ти дига гюрултия, кажи: „Любовь и съгласие!“ Той ще омекне. А сега жената казва: „Какво ми дигашъ гюрултия, мислишъ, че ще ме уплашишъ?“ Тъй да казватъ и мѫжетѣ: „Любовь и съгласие“. И женитѣ имъ ще омекнатъ. А сега стоите, играете ролитѣ си, въздишате, казвате: „Безъ любовь не може да живѣемъ.“ Че азъ още не виждамъ образа на Любовьта! Знаете ли какви сѫ очитѣ на Любовьта? Знаете ли какво е сърцето на Любовьта? Сега още говорятъ за изгаряне отъ любовь. Това не е християнство. Жената ще гледа на мѫжа си, като на братъ, ще му праща най-чисти мисли като на братъ. Момъкътъ ще гледа на момата като на своя сестра, трѣбва да я щади той. Това изисква съврѣменното човѣчество.

Знаете ли какви красиви щѣхте да бѫдете? Сега знаете ли защо погрознѣватъ лицата ви? Азъ съмъ виждалъ въ Америка, дойде нѣкой да се услови за работникъ, пипнатъ го подъ мишцата, казватъ: „Бива го, може да копае“ Че каква разлика има между говедото и него? И говедото така попипватъ. Дойде нѣкой за инженеръ – „Колко искашъ?“ Плащатъ за ума му. Учительтъ не е учитель, той е наемникъ. Свещеникътъ не е свещеникъ, той е наемникъ. Майката не е майка, а за да се ожени, нарежда се съ панделки, да се хареса, че да народи нѣколко дѣца. Мѫжътъ, за да влѣзе въ този долапъ, трѣбва да му дадатъ 50–60 000 лева. И послѣ казва: „Азъ съмъ баща“. Това не е баща, това е наемникъ.

Азъ ви говоря приятелски. За въ бѫдеще така не може да се живѣе. Ти твоята жена ще я обичашъ, нари нѣма да ѝ искашъ, ще ѝ кажешъ: „Тъй както си, тъй те обичамъ“. И жената ще каже сѫщото на мѫжа си. Нѣма да иска да взима много пари, а да се обичатъ и съ любовь да живѣятъ въ кѫщи. А сега излизатъ и мѫжътъ и жената, двамата облѣчени, но вѫтрѣ…! Актьорство е това! Не е толкова актьорство, колкото прѣстѫпление извършватъ. Ще дойде врѣме да родятъ нѣкое дѣте, мѫжътъ казва: „Това, което си заченала, азъ не го искамъ, намѣри нѣкакъвъ начинъ да го изхвърлишъ“. Слѣдъ нѣколко години тя става хилава. – „Не знамъ защо съмъ така!“ – Пометнала си. На мѫжа сѫщо работитѣ не му вървятъ добрѣ. Никакво помятане! Тѣзи сѫ новитѣ идеи, никакво убийство, никакво помятане, никаква злоба. Съзнателно трѣбва да туримъ любовьта! Не да се говори само за нея, но като те срѣщна, да изпълня своето задължение.

Господь казва тъй: „Азъ не убивамъ никого, но убийцитѣ наказвамъ, азъ не отмъщавамъ никога, но на онези, който убиватъ отмъщавамъ, азъ любя всички, но на онѣзи, който нарушаватъ моята любовь, давамъ моята омраза“. Тѣзи сѫ основитѣ, който трѣбва да се турятъ въ новото общество. Никакво убийство! Всички грѣхове започватъ отъ убийството. Християни противъ християни воюватъ. Азъ виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение!“ И тѣзи хора минаватъ за християни, стихове отъ Евангелието цитиратъ, а кога дойде до това учение и тѣ не сѫ далечъ да убиятъ човѣка.

И тъй, имайте доблестьта на Данаила, три пѫти на день да се молите! Не се бойте! Азъ бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България. Бихъ прѣдпочелъ да гладувамъ и да работя, отколкото да бѫда владика. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ чисти въ себе си и да бѫдемъ герои! Сега нѣкой пита: „Какво е моралъ?“ Първиятъ моралъ въ Божественото учение на Любовьта не се позволява абсолютно никакво убийство! Тъй ще поставите закона. Като се върнете дома, турете го. Сега, мѫже и жени, като съгрѣши мѫжа или жената, кажете си: „Той ми е братъ, тя ми е сестра.“ Прощавайте си и никакви други мисли, та мисли туй-онуй и т.н.

Господь иде сега въ свѣта. Азъ Го виждамъ какъ се е начумерилъ. Той иде съ голѣма тояга, като я размаха, та всички раса, килимявки, сѫдии, за всички ще има хоризонтално положение. Той ще ви пердаши. Ще ви пита: „Защо ви пратихъ на земята, да се учите ли или да смущавате горѣ свѣта?“ Сега Той иде! Само по единъ начинъ ще може да се избѣгне тази катастрофа. Никакво убийство да нѣма, за да се подчинятъ тѣзи лъвове и тогава царьтъ казва: „Нѣма Бог като Бога на Данаила, Който го избави.“ И азъ казвамъ – нѣма Господь като Господа на Любовьта, само този Господь на Великата Любовь е Едничкия, Който може да ни избави и въздигне. Той е живия Христосъ на Любовьта и когато Той дойде въ всѣки домъ, да нѣма бѣсилки, затвори, всички да си подадатъ рѫка въ новото учение, да има възкресение, пѣсни и всички да кажатъ: „Долу насилието, долу затворитѣ и бѣсилкитѣ – редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ!“ Вие ще ми кажете: „Аминъ, тъй да бѫде!“ Не, не аминъ, а ще турите волята си. Вие сте като онзи дервишинъ, който нѣмалъ пари, но отишълъ на банята да се изкѫпи. Излѣзълъ отъ банята и казалъ на баняджията турчинъ: „Благодаря ви, че се изкѫпахъ!“ – „Благодаря, не благодаря искамъ да ми заплатишъ единъ грошъ“, казалъ баняджията. – „Охъ, Господи или ми дай единъ грошъ да си заплатя банята или събори банята – едно отъ двѣтѣ!“

Втори пѫть, като дойдете тука, искамъ въ очитѣ ви да има единъ моралъ. И мѫже и жени, искамъ до Великдень всички да пораснете най-малко съ четири пръста, да станете на бой по-високи. Сега стоите, всѣки се страхува какво ще бѫде положението му, какъ ще завърши живота си. Азъ обѣщавамъ да издържамъ всички онѣзи, който не убиватъ. На онзи, комуто не върви и не убива, азъ бихъ му станалъ слуга, стига той да е пръвъ, който да постави закона – да не убива.

Сега да прогласимъ закона на любовьта и да проповѣдваме по сѫщия начинъ. Ще имате единъ положителенъ моралъ и да не казвате, като владицитѣ и поповетѣ: „Да пукнатъ онѣзи отъ новото учение!“ Азъ казвамъ: Господь да имъ даде мѫдрость и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядатъ и пиятъ; да имъ даде разумѣние; да се научатъ на великата Божия Любовь. Единъ ученъ българинъ, като изучавалъ историята на българската църква, ми разказваше слѣдния фактъ. Българскитѣ свещеници, въ врѣме на духовнитѣ борби бѣха по-близо до народа си, защото го обичаха, живѣеха съ неговитѣ радости и скърби, но щомъ българскитѣ владици заеха мѣстата на гръцкитѣ попове, тѣ взеха да защищаватъ властьта и се отдалечиха отъ Бога и отъ народа си. Защо? – Защото не любеха вече този народъ. Нека покажа закона на самоотверженостьта! Ако любятъ този народъ, нека излѣзатъ прѣдъ него и кажатъ, какво е казалъ Христосъ прѣди 2000 години. Защо държатъ това учение скрито? Излизатъ прѣдъ народа да разказватъ живота на нѣкой светия, за гръцкитѣ събори и др. Това насъ не ни интересува. Насъ ни интересува какъ може да се приложи това учение, какъ да се устрои този народъ. Защо не кажатъ истината, какво е проповѣдвалъ Христосъ? Нали Той е тѣхенъ Учитель? Азъ защищавамъ страната на тѣхния Учитель. Христосъ е казалъ тъй: „Абсолютно никакво прѣстѫпление, никакво убийство не се позволява и всѣки, който убие, не му се прощаватъ грѣховетѣ нито въ сегашния, нито въ бѫдещия животъ. Всѣки ще люби брата си и не само това, по-далечъ ще отиде, ще обича и врага си“. Че това той прилагаше, се виждаше още като бѣше на кръста, молеше се за тѣхъ и казваше: „Прости имъ, Боже, тѣ не знаятъ какво вършатъ.“ Това е само реална философия. Само това може да бѫде реална наука, реална теософия. А теософията позволява убийството. Това е лъжливо учение. И тъй всѣко учение, което поддържа убийството, е лъжливо учение и несъгласно съ Божествената Любовь. Това е учение на черната ложа. Тъй седи въпросътъ.

И азъ класифицирамъ, всички онѣзи, които подържатъ убийството, азъ ги турямъ въ лѣво. Това е говорилъ Христосъ, азъ не го говоря. Това е наука на принципи. И тъй, всѣки единъ, който носи името човѣкъ въ пълната смисъль на думата, въ днешната смисъль, той трѣбва да ликвидира съ въпроса за убийството, да не бѫде страхливъ, а да бѫде готовъ да жертвува живота си и на всѣки да проповѣдва да не се убива. Всѣки трѣбва да застане противъ насилието и да каже, че това, което се върши въ свѣта, не е съгласно съ Христовото учение, не е съгласно съ Божията Любовь.

И тъй, бихъ желалъ да излѣзете изъ рова на лъвоветѣ здрави и щастливи и да кажете, че нѣма Господь както Господа на Исуса Христа. Нѣма другъ Баща, както Бащата на Исуса Христа. Христосъ е казалъ: „Отивамъ при Отца си, при Бога моего.“ Нѣма другъ Богъ, като Бащата на Христа. Той подига човѣчеството и сега въ сърцата на хората иска да произведе нѣщо, за да ги избави отъ най-голѣмитѣ злини.

Искамъ да бѫдете герои! Не искамъ да казвате – дали моята проповѣдь е свързана или не, но искамъ да запомните едно: убийството е най-голѣмия грѣхъ, който може да извършите. Извършите ли го, това е най-голѣмото прѣстѫпление. Не го ли извършите, ще ви изпратя на небето, всички светии ще ви дадатъ братска цѣлувка, че сте изпълнили закона на Божествената Любовь. Сега ще бѫдете герои. Онѣзи разпри, които има още между васъ, да прѣстанатъ вече!

Съ убийството ликвидирате веднъжъ за всѣкога. Слѣдователно, царьтъ казва: „Нѣма другъ Богъ, освѣнъ Бога на Данаила, Който можа да го освободи отъ лъвоветѣ.“ Казвамъ, вашиятъ Господь, на Когото вие служите, може да ви избави отъ лъвоветѣ!

Бесѣда, държана на 24 априлъ 1921 година, Връбница.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...